|

Русия издържа на американския шантаж и провокации

„Ние не решихме нищо”, заяви държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън след визитата си в Москва. Там той води преговори със Сергей Лавров и Владимир Путин.

Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън и външният министър на Русия Сергей Лавров в Москва. След срещата американецът заяви, че не са постигнати никакви резултати от визитата му

В контекста на случващите се на световната арена събития, неговото признание може да се тълкува само по един определен начин – Русия не се огъва пред американския натиск.

Администрацията на САЩ излезе след срещата с две ярки изказвания относно Русия.

Първо, пресцентърът на Белия дом публикува доклад, посветен на първите сто дни  на Доналд Тръмп в Овалния кабинет. Сред останалите му постижения бе отбелязана и „изолацията на Русия  в ООН”. Очевидно, става дума за ветото, което Русия наложи на резолюцията за Сирия съвсем сама – без подкрепата на Китай.

А след това Държавният секретар Рекс Тилърсън казва в интервю, че по време на визитата в Москва не са постигнати никакви резултати.

Това би могло да се тълкува като крайно негативно за Русия. Още повече, че на Тръмп се възлагаха големи надежди за подобряване на руско-американските отношения. Но тъй като всичко се познава чрез сравнение, ето какво става с отношенията на Щатите с другите страни в момента.

Ето няколко от новините:

Доналд Тръмп поиска от Южна Корея един милиард долара за разполагане в страната на американските системи ПРО THAAD, които трябва да я защитят от Северна Корея. И след като Сеул отказа това „щедро предложение”, американският президент заплаши да прекрати споразумението за свободна търговия с Южна Корея, сключено преди няколко години и довело до двукратно нарастване на търговския дефицит на САЩ с тази страна.

Както е известно, Пекин е свързан по-тясно с Пхенян, отколкото Москва с Пхенян, но излиза, че Китай няма ресурси, възможности и воля да се опълчи по този въпрос на Вашингтон. А това, че американският държавен секретар разгласява решението на Китай за възможното налагане на санкции срещу Северна Корея изглежда унизително за Пекин. Намеква, че администрацията на Тръмп е успяла да  притисне китайските власти по минимум няколко въпроса.

Европа засега не е изпитвала в пълна сила върху себе си твърдата преса на Тръмп. Засега става дума за  отделни инициативи и заявления. Например, известно е, че Тръмп редовно говори, че Европа трябва да плаща много повече за военната й защита, осигурявана от САЩ. Сега към това се прибавиха и слуховете, че Вашингтон може да поиска от Берлин и Париж да увеличат задълженията си по Парижкото споразумение за климата. Освен това изтече информация, че САЩ може да забранят превозването на големи електронни устройства на самолети, летящи от Европа за Америка. Отчитайки неотдавнашната среща на Ангела Меркел с Иванка Тръмп по покана на първата, изглежда, Европа вече е готова за отстъпки  по евентуалните искания на Белия дом.

Все по-ясно се проявява образът на президента Тръмп на световната арена като на безжалостен играч, използващ методите на твърд натиск и рисковани провокации, а също и предпочитащ тактиката на финансово-силовия шантаж.

На фона на огъващите се под натиска на Белия дом велики сили, Русия се откроява и за нея бе пряко заявено: „за нищо не можахме да се споразумеем“.

Това изглежда като откровено признание на Вашингтон, че Москва не се поддава на натиск и провокации (в частност, става дума за историята с т.н. химическа атака и ракетния удар по въздушната база в Шайрат) и нито на йота не отстъпва от позициите си.

В този контекст „изолацията на Русия в ООН” изглежда като стандартна формула за отбиване на номера, защото няма какво да се каже, а трябва нещо да се каже.

Съдейки по всичко в Москва именно така възприемат случващото се. Например, новото интервю на шефа на Съвета на Федерацията Валентина Матвиенко за пореден път транслира спокойната позиция на Русия по отношение на САЩ: да, сега двустранните отношения са в най-долна точка, но те  неизбежно ще се подобрят, трябва само да се почака.

Русия уверено издържа първото „разузнаване с бой” на Тръмп и получи глътка въздух, докато Белият дом е зает с натиск  върху не толкова твърди държави и с извличането на бонуси от това. За взаимоотношенията си с Кремъл Вашингтон ще трябва да измисли нещо различно. Е, засега Русия ще почака.