|

Страхливите французи само отложиха деня на Страшния съд

Днес най-бедните слоеве от населението използват „Националния фронт”, за да бъдат чути

Руският писател Едуард Лимонов за резултатите от френските избори

Макрон всъщност не заслужава тези 65% гласове, той си заслужава 24%, които взе на първия тур

На 10 май ми изпратиха от Франция рано сутринта съобщение, че в град Тур се е събрала тълпа и с викове „Марин! Марин!” хората влизат във физически сблъсък с жандармерията.

Всички плакати на Макрон са скъсани. Хората крещят, че те са гласували за Марин, но официалните резултати са подправени за Макрон (в Русия обикновено в такива случаи се твърди, че резултатите са нагласени).

Най-вероятно са пошумели, почупили витрини и са се разотишли.

Но така или иначе повече от една трета от избирателите (над 34%)

не са удовлетворени от резултатите

на изборите, така че бързо спадане на градусите не се очаква.

Дали са нагласени резултатите или не, ние не можем да кажем, затова ще разсъждаваме като се опираме на наличните резултати. Тоест, Макрон има 65,82%, Марин Льо Пен – 34,18%.

Да си спомним за резултатите от първия тур на изборите, който беше на 23 април. Тогава четирима кандидати, Макрон, Льо Пен, Фийон и Меланншон получиха, ако го закръглим, около 20% от гласовете всеки.

Като цяло това е проблемен резултат, който ни кара да се замислим за справедливостта или несправедливостта на самата система за всеобщо тайно гласуване.

Сутринта след първия тур страната се оказа разделена на четири. Обикновено се казва на две, но в случая, след първия тур страната е разделена именно на четири и всеки от четиримата горепосочени кандидати имаше повече или по-малко равни шансове да стане президент на Френската република.

На втория тур на 7 май двамата претенденти, които получиха едва малко повече от другите, се сблъскаха помежду си. Ако на мястото на Марин Льо Пен на втория тур беше Жан-Люк Меланшон, аз не съм сигурен, че Макрон би спечелил, защото макроновските 65,82% бяха постигнати с добавянето към неговите 24% от първия тур на цели 41% от избиратели, дотичали

 да се противопоставят на „фашизма”.

Тъй като партията „Национален фронт”,  представена от Марин Льо Пен, е дошла от крайно-дясно движение, обичат да я  представят като фашистка заплаха. Тя е  основана през 1972 г. от бащата на Марин , Жан-Мари Льо Пен като крайно дясна партия.

От основаването на „Националния фронт” са минали 45 години, но очевидно „черното куче не е измито до бяло”. Най-вече защото не искат то да бъде измито.

„Националният фронт“ продължава да се смятат за  крайнодясна партия и ето го резултатът – на втория тур всички политически сили, и враговете на Макрон, се нахвърлиха върху партията в името на и досега предизвикващия трепет в политически изостаналата партия призив: „фашизмът няма да мине!”.

Тъй като партията „Национален фронт”, представена от Марин Льо Пен, е дошла от крайно-дясно движение, опонентите обичат да я представят като фашистка заплаха

Ние с вас  не се нуждаем от тези смокинови листа,  с които във Франция прикриват политиката си. Ето сега ще ги сваля един след друг.

Първо, глупост е, че „Националният фронт” е крайнодясна, фашистка партия, това е лъжа. От двадесет години вече електоратът на „Националният фронт” се е сменил драматично поради два процеса във френското общество: глобализацията и деиндустриализацията. И поради масовата имиграция във Франция на евтина неквалифицирана работна ръка от Северна Африка.

Притокът на мигранти позволи рязко да се намалят заплатите на неквалифицираните работници. Именно те са електоратът на „Националния фронт” през 2017 г. – работническата класа и безработните.

Първоначално работническата класа си играеше на глобализация и гласуваше за Европа. Но в края на краищата бачкаторите разбраха, че те

не получават нищо от Европа.

Тя им отне благосъстоянието. Днес тези най-бедни слоеве от населението използват „Националния фронт”, за да бъдат чути.

На тях отдавна не им е по джоба да живеят в големите градове, затова не е учудващо, че в Париж Марин Льо Пен събра само около 10%, бачкаторите (наречени „малки бели“) живеят в малките населени места, където животът е по-евтин и именно затова най-добрите резултати на Марин Льо Пен са в дълбоката провинция, където се оттегли работническата класа. Марин заслужава повече, защото представлява, иска или не, точно тези „малки бели”.

Макрон всъщност не заслужава тези 65% гласове, той си заслужава именно тези 24%, които взе на първия тур. Тези допълнителни 41% на втория тур ги получи благодарение на абсолютно фалшивата, остаряла система на избори. Макрон принадлежи към новата буржоазна класа, за която новата руска буржоазия се самонарече „креативна класа”. Френската креативна класа печели около 6000 евро на месец, така че…

Подозренията са, че за да се изведе до властта Макрон, преднамерено го сблъскаха на втория тур с Марин Льо Пен, за да може да се издигне призивът: „Да спрем фашизма!”.

Впрочем, подозрения има, а доказателства или няма, или  не са достатъчни, така че ще се задоволим с това, което знаем.

Плейбоят Макрон е всъщност къде по-чужд на Франция, отколкото „Националният фронт” и неговата дъщеря Марин Льо Пен.

Макрон като цяло е изкуствен, той е от глобалната епруветка, вероятно е

заченат от брака на една банкова сметка с друга,

в такъв смисъл, че в Макрон има малко човешко. Страхливите французи само отложиха деня на Страшния съд. Но той идва. Толкова деструктивни сили са се струпали на територията на Франция. Толкова опасни рани има в тялото й.

Усмихнатият плейбой Макрон няма никакво значение в драмата, която започва. Той ще бъде пометен от вихъра на могъщи сили, за които нито той, нито тези, които му организираха победата, опирайки се на архаичната система за гласуване, си нямат и понятие.

Най-вероятно като изоставят надеждата за справедливост чрез избори, „малките бели“ ще се счепкат с арабите, а Макрон, Макрон ще побегне нанякъде…

Ще видите!

Превод: Тихомир Тодоров, АЛФА ТВ