|

ТЪРГОВСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ И ПАРТНЬОРСТВОТО В НАТО НЕ МОГАТ ДА ИЗТРИЯТ КРЪВТА ОТ БАТАК

Цветомир Ценов

Оцелялата от клането Магда Горанова почита паметта на жертвите. Снимката е от 1927 г.

Изминаха 141 години от една кървава дата в българската история. Над 5000 невинни жители на Батак стават жертва на дивашкия и кръвожаден турски башибозук в залеза на еманацията на българското Възраждане – Априлското въстание.

Батак е сринат. Населението дивашки избито. Пощада няма ни за мало, ни за старо. Жертвите остават непогребани на произвола на времето. Овъглените и окървавени тела се превръщат в богат пир за дивите зверове. Костите прозират десетилетия наред над избуялата трева в околнистите – „…там, зад тези планини”. Дори европейската преса не остава безразлична към кошмарния за българите 01.05.1876г. (17.05 н.с.).

Вековните защитници и партньори на Високата порта най-сетне надникват отвъд лицемерния хоризонт на търговията и тогавашната геополитика, която до този момент е твърде изгодна, и за двете страни. Задава се темата за „Източния въпрос”, където гнета над българския народ под хомота на турския тиранин е меко казано нетърпим.

Зверствата след потушаването на Априлското въстание са осъдени на най-високо държавно и обществено ниво. Петвековната гавра спадаща към определението за геноцид отдавна е нарочна политика на султаната. Но очевидно след погрома над Батак, Европа и Русия не могат повече да мълчат. Назрял е моментът, в който случващото се по нашите земи е документирано и всеобщо признато. Кръвта на над 5000 жени, деца и старци избива над всяко едно търговско споразумение. Задава се нова Руско-Турска война. За щастие, този път – Освободителна.

Но какво последва от нея, що се отнася до историческата ни памет и почит към милионите избити и асимилирани наши предци. Освободихме ли духа си? Дали застанахме ясно и гордо обединени с искане за извинение, и признание от страна на съвременна Турция за вековете страдания? Всъщност – не.

Цели 141 години българите под диктата на собствените си управници, в името на лицемерните добросъседски отношения, търговски споразумения и недоказани партньорства в НАТО остават без официален ден, в който да почетат паметта на избитите си предци. Страшният ден на 01.05.1876г. (17.05 н.с.) виси в историята като една обикновена дата.

Дръвникът, на който башибозуците са обезглавявали невинните си жертви

Тук е мястото да кажем твърдо и обединено, че моментът е назрял! България трябва да почете мъчениците от Батак със специална дата, която по предложение на АТАКА е именно 17 май. Българските управляващи трябва да приемат и дългоочакваната декларация за осъждането на геноцида над българите в рамките на Османската империя, отхвърляна в няколко поредни Народни събрания. Стара Европа чака 500 години, за да признае кръвожадния османски гнет над българите. Колко още трябва да чакаме ние, за да признаем и почетем страданията на собствения си народ?

И тук нямат значение никакви търговски, военни или каквито и да е други споразумения между България и съвременна Турция. Кръвта от Батак, Перущица, Ст. Загора и т.н. не спира да прозира. Тя не може да бъде забравена, не може да бъде простена.