|

Атентатите в Европа не само възможни, но и неизбежни

Европейските политици се страхуват да погледнат истината в очите

 

 

 

Наталия Барабаш

Отново Лондон. Отново мост. Отново кола се врязва в хора. Отново от нея изскачат главорези и колят хората с ножове. Този път в района на „Бъроу маркет”. 7 загинали, 48 ранени.

Тези цифри вече не впечатляват особено. А и защо да го правят? Подобен сценарий вече бе разиграван в същия този Лондон, но на друг мост. А преди това във Франция. А преди това в Германия. А преди това…

След атентата в Манчестър Тереза Мей повиши терористичната заплаха от сериозна до критична и предупреди: „Атентатите са не само възможни, но и неизбежни”. И не сгреши.

Броят на убитите и ранените в следствие на терористична атака вече не впечатляват никого

И отново ще  говори, както предишните пъти. „Нанесоха ни удар в самото сърце на столицата” и патетично ще възкликне „Гласовете на омразата и тероризма няма да разделят хората”.

Тази мантра се пее от всички европейски политици. Защото те вече не могат да направят нищо. Страхуват се да погледнат истината в очите.

Войната с радикалния ислям започва именно у тях, в дома им. Те самите пуснаха терористите в собствените си държави. Те самите не можаха да установят контрол над тях. Самите те, в угода на толерантността, повтаряха, че „тероризмът няма националност и религия”, като накараха медиите да не споменават какви са тези терористи. Може само да се гадае по имената им.

Макар всички да знаят, че те имат националност. И дори без да се знае кои са този път атентаторите от лондонския мост може веднага да се предположи, че те са родени (или това са децата  на родени) в страни от Близкия и Средния Изток или Северна Африка. Местата, където се развива радикалния ислям. Най-вероятно убийците са били в полезрението на британската полиция, както и почти всички предходни изпълнители.  Но въпреки участието им в забранени мероприятия, дребни правонарушения и изказвания, противоречащи на мултикултуралисткия образец, те не са депортирани. Защо?

Ами защото не можеш да депортираш всички. Вече не можеш.

В европейските градове отдавна съществува паралелна реалност

в която представителите на местния закон предпочитат да не се месят. Страх ги е. Там вместо съдилища има решения на моллата. Жените ходят с хиджаби, а момиченцата ги обрязват. В джамиите разказват как трябва да се бориш с неверниците, които са затънали в пороци и грехове. Още повече, че не трябва да ходиш далеч, ей ги неверниците. Живеят зад ъгъла.

В Германия има цели малки (засега) райони, в които на практика няма да видиш немци. По улиците се движат автомобили, от които се носи източна музика. В кафенетата седят мъже с черни бради и пият горчиво, силно кафе.  Европейската жена я гледат толкова неодобрително, че започваш да се страхуваш няма ли да я пребият с камъни.

Може ли там да се организира реален контрол на настроенията на ума? Да се повлияе върху начина им на живот, който е устоял редом с европейската култура на принципа на знаменития коктейл на Джеймс Бонд – да се смеси, но да не се разклаща. Това не е реално.

Само до 2010 г. в ЕС живеят около 16 млн. мюсюлмани. Най-големите общности са в Германия (4.8 млн. души, тоест 5.8% от населението), във Франция (4.7 млн. души, 7.5%), във Великобритания (3 млн. – 4.8%). А след знаменитото преселение на народите през 2015 г. в Европа, както съобщи Доналд Туск, са дошли още около 1.5 млн. мигранти. От тогава настъплението малко намаля, но не е спряло. Според прогнози на аналитици, поради демографския взрив в арабските страни, Африка, Турция и влошаването на условията на живот там,

Европа я чака нова голяма вълна от нелегални имигранти

По официални данни към 2030 г. делът на мюсюлманската общност в европейското население ще бъде 8%. Жителите на градовете не трябва да се залъгват, че не е толкова много. Основната част от пришълците ще тръгнат именно към столиците и големите градове.

Още  отсега, отново по данни,  които не отразяват пълната картина, в Париж живеят повече от 1.7 млн. мюсюлмани, в Лондон около милион. В Амстердам мюсюлманското население е 14%, Антверпен 16.9%, Брюксел до 25%, Бирмингам – 26%, Марсилия – 25%, Стокхолм – 20%, Кьолн – 12%.

Несъмнено, не всички мюсюлмани са радикални. Но те са твърде много, добре подготвени и въоръжени. Мрежите им оплитат всички страни, а ислямистите започват да вербуват нови привърженици още в лагерите за нелегални имигранти.

Европарламентът обаче мълчи

Управляващите партии в европейските държави се правят, че нищо особено не се случва.

Новата мода в Лондон е мигранти да газят с коли пешеходците

Например, наскоро представителите на френското правителство и всички медии там са получили съобщение от Ислямска държава. В нея е отправен ултиматум от осем страници. В тях се казва:

„Незабавно прекратяване на бомбардировките над ИД и изтегляне на френските войски от всички мюсюлмански страни; незабавна продажба на оръжие на ИД и освобождаване на всички затворници, обвинени в тероризъм; незабавно разрешение на всички мюсюлмани да напускат Франция, за да могат да се борят в редовете на „Ислямска държава”. Ако условията не се изпълнят, „ние ще разрушим френската държава, защото тя се опитва да разруши ИД”.

Съобщават и как именно ще рушат. С машини пълни с взрив и с машини връхлитащи тълпи, с убийства на полицаи. С една дума, бъдещето на французите „ще бъде още по-разрушително и ужасно”.

Ултиматумът остава без отговор, той също не е забелязан. Нито арести, нито депортиране, нито засилване на бдителността.

При такъв подход може да се каже със сигурност – думите на Мей смело може да бъдат повторени от цяла Европа. Атентатите са не само възможни, но и неизбежни.