|

Патриотите вкарват държавата в концесионните договори

Чрез промените ще се наложи контрол над концесионерите и в хазната ще влязат повече пари

Боян Аспарухов

 

Промените в Закона за концесиите, инициирани от патриотите, сега дават повече правомощия на държавата да контролира дейността на частния изпълнител. Измененията бяха гласувани на Първо четене в пленарна зала преди около две седмици.

Да си концесионер е нещо като американската мечта, само че в България. Защо? Ставаш концесионер и получаваш обществено богатство. Инвестираш, менажираш и печелиш. Разликата е, че няма да загубиш. Тази практика на отдаване на държавно богатство за управление от частния бизнес у нас е реалност от началото на прехода. Много хора забогатяха благодарение на този икономически инструмент.

Днес върви процес на ограничаване на правата на концесионерите

за сметка на правомощията на правителството.

Все по-широкото ангажиране и въвличане на държавата в управлението на общественото богатство е пътят към по-справедливото му разпределение. Този процес върви трудно, тъй като концесията е форма наложена от ЕС. България като страна членка на Общността не може да бъде изключение от правилото. Нещо повече, София беше заплашена от наказателна процедура от ЕК за неспазване на сроковете за транспониране на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета на ЕС от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.

Независимо от това патриотите използват възможността от участието си в управлението и предложиха промени в Закона за концесиите, които дават повече правомощия на държавата да контролира дейността на частниците.

Като начало, категорично е поставено условието държавата да участва в управлението на концесията и, независимо от дела й в капитала, да блокира неизгодни за обществото решения. Категоричният ангажимент на ведомствата при управление на подземните богатства анулира всяка възможност концесионерът сам да взима решения при управлението на националните ресурси.

Злоупотребите на концесионерите са толкова по-големи, колкото по-малък е контролът от страна на държавата. Най-пресният пример за това е случващото се в мина „Оброчище”. Стана ясно, че концесионерът само експлоатира ресурсите на мината без да инвестира в подобряване на производствените мощности.

Без никой да разбере, още през 2001 г., концесията е продадена на регистрираното в Швейцария дружество „Олберг холдинг”. Акциите на предприятието, работещо по мината в „Оброчище” се прехвърлят в офшорни дружества, които според слуховете стигат до български олигарси. И всичко това, което става преди повече от 15 години, излиза на бял свят едва сега, именно заради неучастието на държавата в управлението на този ресурс. Ако тя участва в управлението на капитала и получава дял от печалбата, с който да захранва бюджета си, не би позволила това да се случи.

Възстановяването на загубите на концесионера от държавата не е взето под внимание, но то е  съществен недостатък при концесията. Този недостатък дава уникалната възможност на частника да тренира способностите си в предприемачество без да понася загуби. Те ще бъдат за сметка на българския народ, защото при един несполучлив бизнес план, общественото богатство ще бъде похабено. Прекалено скъпо излиза на държавата да обещава покриване на загубите на всеки концесионер. Родната икономика не е кръжок за предприемачи-прощъпулници.

Важен е ресурсът и неговото ефективно експлоатиране,

Държавата ще вземе участие в производството и така ще гарантира с авторитета си високо качество и ефективност

а не успеха на частника. В случая с експлоатацията на мина „Оброчище”, концесионерът започва да прехвърля акциите в офшорни дружества. Действащото в момента законодателство не ограничава този режим, а той е от съществено значение.

Все още обаче Законът за концесиите позволява на концесионера да апортира държавна собственост в частни дружества.

Патриотите предложиха промени, според които

концесионерът винаги ще дължи такса

Досега тя зависеше от приходите.

Нуждата от повече държава в управлението на обществения ресурс и богатство бавно попива в общественото съзнание. В годините на прехода държавата се срина и почти изчезна. Превърна се в обслужващ персонал на икономическите кръгове. Днес отново се заговаря за възможността тя да вземе участие в производството и да гарантира с авторитета си високо качество и ефективност.

Измененията, направени в Закона за концесиите не са панацея. Те няма да решат проблемите на българската икономика, но все пак са крачка в посока на постепенното ангажиране на държавата в управлението на обществения ресурс. Да се надяваме, че тази промяна ще повлече крак към едно по-добро разпределение на богатството.

 

 

Знае ли се колко печели мина „Оброчище“?

Най-голямото манганово находище в Европа е именно там

Когато на 1 юни т.г. миньорите от „Оброчище” слязоха под земята на гладна стачка, заради неизплатени заплати, Главният прокурор вече беше разпоредил проверка на дружеството, което експлоатира мината. Цацаров поиска справка дали количествата манган, които са добити и които са декларирани пред данъчните служби и печалбата съответстват на действителните добиви.

„Оброчище” е мина за добив на манган. Оказва се, че находището е най-богатото по залежи в Европа и четвъртото в света.  Няма как фирмата, която го е взела на концесия да е на загуба. Но когато държавата не участва в управлението, тя не знае какво се случва там. Не знае какви са добивите, не знае какви са приходите, не знае какви са разходите, не знае какви са и печалбите. Фирмата – концесионер може да даде някакви приходно–разходни отчети, но дали те отговарят на истината? Държавата трябва да приеме на доверие тази информация, но рискът тя да бъде подведена е огромен.

От тази информация зависи прихода за държавния бюджет от концесионни такси. Когато се укрива инфромация за обема на приходите и разходите, това ще окаже влияние върху печалбата на държавата.