|

„НЕЖНАТА ИСЛЯМИЗАЦИЯ“ НА ДАВУТОГЛУ В ДЕЙСТВИЕ – В БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ЕФИР…

Ислямизиране на Родопите. Кадър от филма „Време разделно”

Гръмко рекламиран турски сериал крие историческата истина за зверствата над българите по време на Османската империя

Цветомир Ценов

 

След падането на Търновското и Видинското царство през 1393-1396 г., неизменно започва процесът по насилствено асимилиране на българското население от Османската империя. Ислямизирането е основен похват за откъсване на българите от своите корени, а тези, които не са съгласни да сменят своята вяра са измъчвани и убивани за назидание на остналаите. Цели села са изгорени. Стотици хиляди отведени в робство и разселени по цялата територия на империята. Векове нарочна политика на безмилостна асимилация. Етническа, верска, културна.

Минават години, дори столетия, но зверствата на Високата порта остават константна величина. В турската история кървавият възход на Османската империя се запечатва със златни букви под името „Великолепен век”.

Да… такова заглавие на турски исторически филм бе рекламирано доста дълго време, а „дългоочакваната” премиера се състоя в ефира на една от най-големите национални телевизии. Не уточнявам българска, защото след следващите редове, това пояснение би било изчерпано от съдържание.

„Великолепният век – Кьосем”.

Сюжетът разказва за Кьосем, момиче родено през 1590 г. в Гърция под името Анастасия. Тя пристига в Истанбул като дар за харема (обичайна практика по тове време) на Султан Ахмед I.

След като се превръща в негова любимка, Кьосем съумява да управлява на два пъти самостоятелно Османската империя в периода от 1623 до 1632 г., и от 1648 до 1651 г. Несъмнено период, в който българите са в рамките на империята, но с какво е известен този период сред историците и историческите извори? Може би с „великолепното” битие на българите под властта на османските турци? Разбира се – НЕ. Въпреки, че напоследък и такива гласове се прокрадват в историческите среди.

Периодът на Великолепния век, който е исторически пресъздаден в едноименния турски сериал, представян като шедьовър и българските зрители ще могат да наблюдават през следващите няколко месеца, в историческото време е обозначен като процеса на насилствена ислямизация на българските земи. В частност ислямизирането на Родопите. Между 1600, 1620, 1622, 1666 и 1670 г., османските поробители насила заставят родопското християнско население да приеме исляма. Наистина „великолепно” с оглед на вековния наследствен фолклор, който ни остава от този период, свидетелстващ в тъжни песни за зверствата на султаната.

Съществуват и три хроники, които описват събитията през „великолепния век” – на поп Методи Драгинов, от село Баткун, съдържанието на които, предполага, че са съставени непосредствено след описваните в тях жестокости. Насилствено ислямизираните Родопи е засвидетелставно и в диктувания от Рада Казлийска (1821-1907 г.) на сина й Христо Поппанталев „Исторически бележник” за мъчителната смърт на епископ Висарион Смоленски. Местните предания за помохамеданчването на стотици родопски села и народните песни нямат брой. Естествено, някои „благочестиви” историци, които от години тровят историческата правдина ще кажат, че фоклора не е достоверен източник, а записките могат да бъдат манипулирани, за да бъде окачествен 5-вековният период, като робство, което те с всички сили отричат. Какво показват обаче данъчните регистри на османиста Махиел Кил, на основание процент на домакинства за данък „джизие”. Данните са категорични.

Кьосем Султан управлява Османската империя в периода на една от най-масовите ислямизации над българите

Между 1516-1865 г. селата от Чепинското корито главоломно променят своя етнически и религиозен облик. През 1516 г. са записани общо 4% мюсюлмани, докато през 1712 г. достигат главоломните 89% мюсюлмански домакинства. Това са и последствията от историческите събития, чиито времеви обхват попада в сюжета на въпросния сериал.

Векове по-късно,

асимилацията е закодирана и до ден днешен

Потомци на същите тези насила ислямизирани българи, никога вече не възвръщат християнската си вяра. Сред мнозина от тях, благодарение на политически игри, започва и процес на турчеене. Филмовата лента обаче е удобно ориентирана към вътрешните междуособици за султанския престол, като не показва никакви други събития, подвластни на политиката на империята. Наистина хитро и удобно, което обяснение ще намерим само след малко, но истината е, че по това време на север от Истанбул, същият този престол е изцапан с кръв и огън. Точно тук, в българските земи.

Какво от това ще кажат отново тези, които за 30 турски куруша  и олинклузив почивка в Кушадасъ втълпяват примиримост и нихилизъм сред подрастващите… Освен това, турски сериали в България се излъчват от дълго време насам. Факт. Хората ги гледат, а всеки следващ сюжет преминава тънко от фамилните сплетни на уж светското турско общество, под диктата на „романтичния ислямист” Ердоган, към исторически препратки с изместен фокус. Така, на пример, главният герой Кьосем Султан е представен като най-влиятелната жена в империята за не малък период от време. Можем да видим любовните драми и политическата гъвкавост на една обикновена жена, която достига до султанския трон в ислямистко общество през Средновековието. Чудесно! Великолепно! Значи, османците все пак не са онези крайни ислямисти, незачитащи стойността на човешките животи в своите вилаети. Даже позволяват жени да ги управляват. Но!

Тук е времето да направим и задължителната нарочна препратка към „Библията на неоосманизма”, книгата „Стратегическа дълбочина” на д-р Ахмет Давутоглу. В редица материали сме алармирали за османлийската доктрина, която несъмнено, очевидно за всички е приведена в действие през управлението на Реджеп Ердоган. Киното несъмнено е част от културната индустрия. В своята книга Давутоглу  начертава плана за повторната културна асимилация на бившите османски територии. Можем ли да извадим турските сериали от тази стриктно спазвана доктрина във време, в което

изселническите организации, мюсюлманското духовенство в България, дори цели партии и политики са подвластни на Анкара?

Въпрос с намалена трудност. Сериалът „Великолепният век-Кьосем” проводник ли е на онази тънка червена линия, която не спира да ни доказва, че някой има интерес за непрестанно разделение на българското общество? За формиране на отделни етноси, чрез внушения на иначе конституционно обозначената неделимост на българската нация? За изместване на фокуса от цели исторически периоди, които българите трябва да помнят? Очевидно – да.

Моментът за излъчване на такъв сериал е назрял с оглед гореспоменатите амбиции на Ердоган и политическата доктрина на Анкара. Всичко това се случва, след като се намериха хора, тук в България, които оспориха, охулиха и отрекоха една книга, превърната в кинолента, разказваща за периода на ислямизацията. Разделното време на Антон Дончев. Спомняте си. Асимилацията, ислямизацията, зверствата … Родопа планина.

Отклониха вниманието ни от тази тема, създадоха се съмнения, дори някои еродити заявиха, че описваният период от Дончев се характеризира не за българските земи, а за някаква планина някъде в Босна. Сега това е модерно. Добросъседските отношения трябва да се поддържат дори с цената на отрицанието или кроткото зяпане в телевизора на „Великолепният век”, който ни внушава, че по това време в султаната се занимават единствено с вътрешни конфликти около престола. „Нежната ислямизация” на новата Османска империя е на ход в нашия национален ефир.  Преценете…