|

Беден режисьор и лечител спасяват къщата на Дякона

Да обърнем внимание и на родната къща на Левски, която посещават ученици. Всъщност, тя е една възстановка, реконструкция на къщата, тъй като самата къща е изгорена през 1877 г. по време на титаничните зверства на редовната турска армия. По време на Освободителната война, знаете в  Старозагорско, Новозагорско, Карловско, цялата област е подложена на геноцид и масови избивания. Палени са цели селища. Карлово също е подпалено и къщата на Левски изгаря.

Васил Гендов, първият български филмов режисьор прави първият български филм, който се казва „Българан е галант”. Това би трябвало да се учи в театралната академия и във всички училища, но не се учи, защото ние сме нихилисти към собствената си история.

Родната къща на Васил Левски в Карлово е опожарена и възстановена след това

Та, Васил Гендов е изключително амбициозен човек, талантлив, прави си филмите с мизерни бюджети, сам играе в тях, снима ги с джобни средства, но прави първите български игрални филми. Един от филмите му е „Бунтът на робите”, който разказва за събитията по турско робство, Априлско въстание и т.н. За тази цел той иска да покаже къщата на Левски и вижда, че тя е в окаяно състояние, някакви руини са останали и тогава са се канили да я съборят, тъй като щели да правят някаква кръчма. Първият български режисьор на първия български игрален филм започва кампания за спасяването на къщата на Левски. Помага му не кой и да е, а известният лечител Петър Димков, който по това време командва военна част и нарежда да се огради с кордон войници къщата и да се пази. Това го прави  без да получи заповед отгоре, по собствено решение, рискувайки да отиде на Военен съд. Но я опазва от посегателствата. Тогава вече започва един инициативен комитет да събира дарения за възстановката на къщата и 1937-ма година  е възстановена.

Това е историята накратко. Отделни ентусиасти – не държавата, не институциите – по собствено решение спасяват къщата на Левски. Иначе, сега щеше да е построено там нещо друго и нямаше дори да можем да показваме на децата къде е била къщата му. Както не можем да покажем къде е гробът му.

Но оставям на великите експерти, титулуваните професори, академици и други такива, които пишат дебели книги, съчиняват българските учебници, пишат българските енциклопедии и много държат на своите титли, да направят нужното усилие. Най-после учебникът по българска история да съдържа българската история. Да установят точната рождена дата на Левски и да престанем да си играем на години, които са непроверени, на тържества, в които участват кметове, държавници, премиери и президенти и да се усвояват едни пари от фондове за култура, а да се замислим защо сме нихилисти и защо не знаем най-елементарните истини за живота на нашите герои.

Kоментар на Волен Сидеров в предаването „Неделник“, излъчено по ТВ АЛФА на 16 юли 2017 г.