|

Д-р Румен Велев: Биячът ме молеше да води лекция, а преби мой лекар

В Агенцията по трансплантация „генетикът” не е регистриран, допълни директорът на болница „Шейново”

Волен Сидеров

 

- Д-р Румен Велев, вие сте шеф на родилния дом в болница „Шейново. Какво е състоянието на д-р Гагова в момента?

- Слава Богу се подобрява. Колегите от ИСУЛ й свалиха прикрепящите тампони, които крепяха носната преграда и сега се чувства доста по-добре. Както тя каза, може да диша спокойно и може да спи, защото всъщност тези тампони много са й пречели. Тя се подобрява физически и всички ние се надяваме и психическата травма да отшуми, защото виждате каква подкрепа има и ние също така, цялата болница стискаме палци по-бързо да се върне сред нас.

- Ще може ли да работи пълноценно, ще се върне ли на работа?

- Искрено се надявам. Един месец е в болничен. Дано това време да е достатъчно да се възстанови.

- Имате ли представа как е квалифициран побоя, дали е лека или средна телесна повреда?

- Не мога да ви кажа, нямам информация.

- Питам, защото през 2013 г., по инициатива на АТАКА, лекарите и учителите бяха добавени в графата на служители, които са с особена защита от закона. Защото, ако  лека телесна повреда е от 1 до 5 години затвор. Ако обаче е средна е от 3 до 10 г.

- Д-р Гагова е освидетелствана от съдебни лекари и експертизата е предадена на разследващия полицай. Предвид това, че тя е загубила съзнание и е с тежко комоцио, според мен, без да съм специалист в областта на съдебната медицина, мисля че това би трябвало да се тълкува като средна телесна повреда. Но това съответните органи ще го кажат и ще го определят, защото когато имаме загуба на съзнание и когато имаме комоцио, нещата са доста по-тежки от една обикновена фрактура на носа. Тук става въпрос и за увреждане на мозъка.

- Имаше опасение от лекари, от родители, че и юристка също се изказа, че нападателят може да се отърве. Да бъде обявен за невменяем. Възможно ли е това и как да го следим това, защото аз съм народен представител, вие известен лекар и не знаем всъщност как точно ще протече правораздавателния процес?

- За това би трябвало да се направи експертиза или от съдебен психолог или от психиатър. Но той не дава данни, че има някакво психично заболяване, независимо, че нещата, които е вършил са много странни.

- Представят го за генетик. Какво ще рече това, с какво точно се е занимавал всъщност?

- От справката, която направихме в интернет, се разбира, че той е учил генетика в СУ. Имаше доста изказвания от негови колеги за странностите му. Най-общо казано, че е правил някакви експерименти с животни. Не мога да кажа дали има завършено генетично образование.

Аз лично се виждах с него преди 3 месеца, когато той дойде в болницата и поиска да му разреша да изнесе лекция пред бременните майки в училището ни за бременни за ползата от стволовите клетки. Отказах му, защото това е вид комерсиална лекция, а училището ни има съвсем друга цел – да обучава бъдещите майки. Тогава той ми каза, че е бил на специализация в Англия и се занимава с проучвания в областта на стволовие клетки, прави научни изследвания.

- Къде ги прави?

- Вероятно в къщата си, защото се свързах с Агенцията по трансплантация, която би трябвало да му издаде разрешение, защото всички тези неща са много стриктно регламентирани. От там обаче ми казаха, че нямат никакви данни за никаква негова фирма и за никаква негова регистрация на такъв род изследвания.

- Тоест, той е искал тази плацента за собствени изследвания.

- Да, за някакъв вид частни изследвания, които никой, освен той не може да каже какви са точно.

- Каква е законовата процедура, ако тази плацента може да се запази? В случай, че след това детето от което е, или някой от родителите му може да бъде лекуван със стволовите клетки, така ли е или греша?

- Най-общо, след като се роди бебето, в плацентата и в пъпната връв остава известно количество кръв, която е изключително богата на стволови клетки. Те, пак най-общо казано, представляват първични клетки, които впоследствие, когато се вкарат в тялото на детето или на възрастен човек, могат да получат специфична диференциация. Т.е. от тях може да се развие мускулна клетка, нервна клетка, костно-мозъчна клетка. С тях може да се лекуват заболявания – при инфаркти; счита се, че има много добър ефект при болестта на Алцхаймер, където има нарушение в мозъка.

В момента този тип лечения са обект на изключително много и сериозни проучвания. В настоящия етап, най-сериозно приложение намира при лечението на онкологично заболяване на кръвта.

- Каква е практиката да придобиеш плацентата? Как се кандидатства, има ли родители, които ги съхраняват?

- Има доста родители, които си съхраняват.

Процедурата е следната – има банки, които кандидатстват пред Агенцията по трансплантация, за това да им бъде издаден лиценз за такава дейност. По-голямата част от банките изнасят кръвта в чужбина. След като получат такова разрешение, ние сключваме договор с тях. Когато раждането започне, те изпращат свой представител, който осъществява самото правовземане… Това е както да дариш кръв.

- Тоест, няма значение от кого е стволовата клетка. Тя е първична и може да послужи за лечение на всеки.

- Да, няма значение от кого е.

- Търся и логиката, защото не го знам този човек какъв е, но така агресивно да настоява за плацентата на собственото си дете, че чак да посегне на човек. Това означава, че нещо не е наред. Може би пък да не е толкова добър генетик или да не ги знае нещата, или просто е наистина с някакви отклонения. Надяваме се, че няма да го изкарат невменяем, за да не отговаря пред закона.

- Искрено се надявам на това. Това, което пишеше и слушах от изказванията на негови колеги, включително и от негови преподаватели е, че той бил доста посредствен студент и че имал някаква фиксидея, че търси начини за удължаване на живота.

- Този шокиращ случай, който разтърси общественото мнение, може ли да послужи за решаване на въпроси в „Шейново”? Като във всяка клиника има неща, които трябва да се решават, да се дооборудва. Какво мога да лобирам в добрия смисъл на думата. От какво се нуждае в момента клиниката?

- Клиниката е в сравнително добро състояние, но разбира се винаги има неща, които няма как да си ги набавим сами. По принцип болница „Шейново“ е общинска и когато трябва да се сдобием с някаква апаратура се обръщаме към общината. Но тя се амортизира доста бързо и непрекъснато имаме нужда от закупуването на сравнително нови неща. Имаме нужда от закупуването на ултразвукови апарати, от анестезиологични апарати и други.

Искам отново да благодаря на всички колеги, на всички институции, на всички пациенти и на всички приятели, които ни подкрепиха. Това е подкрепа за нашата болница. В последните няколко дни, работата ни страшно се увеличи и искам да благодаря на всички пациенти, които се доверяват на нас.

- Каква, според вас, е причината да имаме отрицателен естествен прираст? Жените не искат да раждат или е нещо друго?

- Тук преди всичко става въпрос за социална тематика, за икономика и за финанси.

При нас действително прирастът намалява и това особено се подчертава някъде след 1990 г. До тогава горе-долу е имало равновесие между броя на децата, които се раждат и броя на хората, които умират.

За да разберем защо намалява раждаемостта, трябва да обърнем внимание и на един друг факт – жените в детеродна възраст. От 2000 година насам, броят на жените в детеродна възраст е намалял с около половин милион. Преди 1990 г. е бил от порядъка на около 2 млн., а сега е станал под милион и половина.

Тоест, от една страна имаме това, че жените, които могат да родят деца са намалели. От друга страна, имаме един парадоксален факт, че коефициентът на плодовитост (броят на децата, които една жена може да роди в периода на плодовитост), всъщност постепенно се увеличава. В момента имаме по-малко жени, които раждат малко повече деца, в сравнение с 1990 година. Това е доста благоприятно. Според мен там се крие надеждата, че можем да обърнем в дадена степен прираста.

Ако сега имахме смъртност, която се равняваше на тази през 1990 г., дори и с този брой деца, нашият прираст щеше да бъде, ако не нулев, то поне много малко отрицателен. Това ще рече, че трябва да се борим с причините за смъртността.