|

Европа нервна за натиска на САЩ да й продава шистов газ

Вместо германската провинция Северен Рейн-Вестфалия да бъде захранена с руски газ и проектът да струва 300 млн. евро, се намесват американците и ще продават шистов газ при проект за 600 млн. Евро

В ЕС почувстваха, че дружбата с Америка е преминала граница, зад която вече започва  икономическата  конкуренция и дори  съперничество

Генадий Грановски

На сайта на Конгреса на САЩ бе публикуван законопроект за санкции срещу Иран и Русия в края на миналата седмица. Тази инициатива, родена от Сената, се блокираше повече от месец от Камарата на представителите на американския парламент, заради процедурни норми.

Най-голям резонанс предизвикаха плановете за намаляване  (до 14 дни) на максималния срок за пазарно финансиране за намиращи се под санкции руски банки, а за компаниите от нефтогазовия сектор – до 30 дни. Това засяга Русия.

На свой ред, в Западна Европа се разтревожиха от евентуални санкции срещу лица и компании, инвестиращи в строителството на руски експортни газопроводи или изпълняващи дейности в рамките на тези проекти.

Всъщност, главната цел на идеолозите на новия законопроект за санкции е желанието да се спре строителството на газовата магистрала „Северен поток-2”. Американците искат да предложат на Европа, вместо руски газ по тръби, шистов газ.

„Зад тази проста фабула се крие мащабният геополитически проект на Съединените щати, насочен към усилване на влиянието им в Европа”, заяви в интервю за вестник Passauer Neue Presse енергийният експерт Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания.

„Като планират  да въведат санкции за доставките на газ и нефт в Европа, САЩ се ръководят от икономическите си интереси и се стремят да укрепят своята власт”, подчерта  Кемферт.

За тези си цели

Вашингтон  обяви експорта на газ за свой приоритет

Очаква се, че за сметка на доставките на втечнен газ в Европа, САЩ ще подпомогнат икономиката си и ще решат редица вътрешнополитически задачи. Преди всичко ще разрушат зависимостта на ЕС от руски енергоносители, а след това ще заемат мястото на Русия на европейския енергиен пазар и ще диктуват.

Такъв диктат вече започна, защото американския газ фактически ще струва на крайния потребител почти двойно по-скъпо от руския.

Скоро след публикуването на законопроекта на сайта на Конгреса, „Ройтерс” разпространи заявление на представител на Еврокомисията: „Европейската комисия е загрижена, че  мерките, обсъждани в Конгреса на САЩ, може да имат непредвидими последици, в това число и за европейските икономически и енергийни интереси. Потенциалният им ефект може да се окаже широк и неизбирателен, включително и за усилията на ЕС за диверсификация на източниците на енергоресурси”. Тоест, в Брюксел са недоволни от новите санкции на Вашингтон срещу Москва.

Още по-ясно се изказа за това германският външен министър Зигмар Габриел:

Недопустимо е да се използват санкции, за да се изтласка руския газ

от европейския пазар и да се продава американски.

Габриел можем да го разберем. Миналата година Германия вече направи стъпка в полза на САЩ. Това беше в западните региони на страната, където от много години се снабдяват с холандски газ. Поради екологични проблеми ( в провинция Гронинген са зачестили  земетресения), протести на населението и известно изчерпване на ресурсите, възниква проблем със снабдяването с газ на около 5 млн. домакинства в Северозападна Германия.

Погледите на немците незабавно се обръщат към „Газпром” и те планират да прокарат от тръбопровода „Северен поток” до провинция Северен Рейн-Вестфалия 100 км отклонение и да я включат в системата на действащите магистрали. Проектът е оценен на 300 млн. евро. Но миналата година ситуацията рязко се променя. Под предлог, че  се променя собственикът в газовата компания, в проекта се включват американците. Появява се нов вариант: газ ще се доставя от терминала на белгийския Зеебрюге през Холандия. При този вариант стойността на отклонението на газопровода нараства като дължина до 220 км, а като цена до 600 млн. евро.

Въпреки двойното оскъпяване на проекта, германците се съгласяват. Нали това толкова му трябва на техния глобален приятел Барак Обама.

Предлага се не някакъв си тоталитарен руски газ,

а най-демократичен, американски, или в най-лошия случай – катарски.

Вълшебната дума „диверсификация” на доставките дава основание да не се обръща внимание на скъпия втечнен природен газ, протестите на еколозите и местните жители. Новото разклонение го наричат Zeelink и обявяват, че през 2021 г.  то ще пусне газ от белгийското крайбрежие до дефицитната на газ провинция Северен Рейн-Вестфалия. Очевидната нерентабилност на Zeelink в енергийния баланс на Германия ще бъде покрита от евтиния тръбопроводен газ на „Северен поток–2”.

Американците започват да правят препятствия и по него. В германската преса вече се разгръща дискусия за изтласкването на природния газ от икономиката чрез ВЕИ. Прогресът в тази сфера е очевиден. В Германия дори е приет федерален закон, в който е посочено да се повиши делът електричество, произвеждано от ВЕИ до минимум 80% до 2050 г.

Песимистите смятат, че освен електроенергията има и отопление. Там делът на въглеводородите си остава доста висок. Освен това втечненият шистов газ отстъпва по качество на руския тръбопроводен. Значи ще трябва да се преправя оборудването, което ще донесе на немската икономика допълнителни разходи.

Не всичко е просто и с логистиката при американските доставки. Газът, който се произвежда в САЩ, се продава на изхода на завода. По-нататъшното движение на стоката става грижа на европейските транзитни компании. Ясно е, че крайните цени ще се различават от тези, които са формирани при пробните доставки. И това ще бъде не само цена на газ, но и цена на приятелството с Америка.

В Европа почувстваха, че дружбата с Америка е преминала граница, зад която вече започва икономическата конкуренция и дори съперничество.

Вашингтон прави всичко възможно, за да осигури конкурентни преимущества на своята икономика. Досега европейците го виждаха при санкциите срещу Русия. Тях самите новите санкции ще ги засегнат само повърхностно. Въпреки това става ясно: Съединените щати няма да се ограничат само с това. Сега заради своите интереси те ще се опитат да огъват дори старите си партньори и съюзници. Ето защо нервничат сега в Европа.