|

Защо Гърция развива търговията си на наш гръб?

Северозападът пак остава най-беден, докато Македония и Сърбия се радват на милиарди евро китайски инвестиции, защото превозват стоките им към Европа

Атина мести фокуса към Бургас, Варна и Русе, за да отвори пазарите си към Русия

Боян Аспарухов

 

Защо Русе, а не Видин? Пишем пътни проекти само, за да вземем едни пари и строим мостове, по които никой не минава. Транспортът е като водата, той си намира път там, откъдето може най-лесно да мине, казва експертът Симеон Ананиев.

Учиха ни, че България е на кръстопът и поради това има стратегическо значение, както за нейното развитие, така и за развитието на Европа. Преди всичко, това трябва да се отнася за транспорта и за комуникационните връзки, но противно на очакваното, именно той е онази сфера, която все по-малко зависи от географията.

Всички благоприятни географски предпоставки за превръщането на железопътното трасе от Солун до Видин във важна европейска артерия нямат никаква тежест, когато става въпрос за превоз на товари.

Вместо това изборът пада на три пъти по-дълго трасе, пак от Солун, но през цялата северна граница на Гърция, после през българските пристанища Бургас и Варна и последна спирка Русе.

Дали не става въпрос за тънко прокарвана политика?

Тя е от полза за южната ни съседка, за Македония и Сърбия, но не и за България. Може би, ще се окаже вярна тезата, че всички погранични държави се стремят да се превърнат в транспортни центрове за сметка на България.

Преди дни транспортният министър Ивайло Московски и гръцкият му колега Христос Спирдзис договориха подписването на Меморандум за развитието на мултимодален коридор Солун–Кавала–Александруполис–Бургас–Варна–Русе. Проектът предвижда свързването със скоростен железопътен коридор на р. Дунав, Егейско и Черно море. „Проектът е изключително мащабен и разчитаме към него да прояви интерес и Европейската инвестиционна банка. Част от него вероятно ще може да се финансира по кохезионни фондове и грантови схеми, както и по плана Юнкер”, каза Московски.

А защо коридорът не мине през Видин, след като трасето е три пъти по-кратко? Там също има мост, както и изградена железопътна инфраструктура. Освен това 4 месеца в годината нивото на реката при Русе спада до степен, която не позволява превоза на големи обеми товари. При Видин няма такава опасност.

Не веднъж сме коментирали темата за възможността за железопътна връзка по трасето Видин– София–Кулата –Солун –Пирея, която да се превърне в основна артерия за превоз на китайските товари за Централна и Западна Европа. Много перспективи бяха начертани от различни експерти. Съвсем неочаквано обаче се появи новината, че вместо трасето по европейски коридор №4 от Солун за Видин към Централна и Западна Европа, транспортното министерство договаря развитието на мултимодален коридор, който вместо на север по права линия, ще тръгне на изток по северното гръцко крайбрежие, ще мине през Кавала, през Александруполис, после Бургас, Варна и накрая ще стигне до Русе. В един по-глобален мащаб трасето прави връзка с Източна Европа, Украйна и Прибалтика, докато коридорът от Солун през Видин отваря пътя за Централна и Западна Европа.

Развитието на мултимодален коридор от Солун до Русе обслужва геостратегическите интереси на Гърция, казва Симеон Ананиев. Защо? Гърците имат своята връзка с Централна и Западна Европа и тя се осъществява по коридор № 10, който минава през Македония, Сърбия и Унгария. По нея ще тече китайското карго, защото в Гърция се намира един от входовете на китайското икономическо проникване в Европа – пристанище Пирея. В случая гръцкият интерес съвпада с този на Белград и Будапеща.

С Меморандума за развитие на мултимодалния коридор от Солун до Русе, гърците си подсигуряват и връзката с Русия.

Къде е нашият интерес?

До скоро приоритет беше изграждането на ЖП линията Солун-Видин по транспортен коридор №4, днес имаме мост, по който никой не минава

Ние губим възможността да развием най-изоставащия регион в България, а и в цяла Европа – българският Северозапад. Милиардите, които се изсипват на 100 км от западната ни граница затвърждават предимството на еврокоридор № 10 пред еврокоридор № 4, който минава през България. Това можеше да не се случи, ако България се беше ориентирала по-рано към сътрудничество с китайците.

През последните години китайските инвестиции в Унгария са на стойност 2.8 млрд. евро, в Сърбия и Гърция възлизат на по 1 млрд. евро, а в България за период от десет години Поднебесната империя е инвестирала едва 85 млн. евро. Съвсем естествено ние изпускаме китайския влак на бъдещето, който можеше да облагороди българския Северозапад. Сега с развитието на мултимодалния коридор от Солун за Русе ние отново отклоняваме от най-бедния регион в ЕС маршрут, по който могат да се движат хора, стоки и капитали.

С каква цел се прави това?

Проектът за развитие на мултимодален коридор от Солун за Русе предвижда свързването на р. Дунав, Черно и Егейско море със скоростна железница. Това се случва точно 4 години след откриването на „Дунав мост 2”, свързващ Видин и Калафат, в който бяха инвестирани 256 млн. евро. Изниква въпросът защо бяха налети тези пари? Мостът бе изграден за свързване на България със страните от Централна и Западна Европа по транспортната ос Коридор № 4. Тогава той беше приоритет както за България, така и за Европа, защото даваше възможност да не блокира движението, както това се случи по време на югоембаргото.

Преди 4 години „Дунав мост 2” беше липсващата връзка. Ако тогава е била приоритет за Европа и за България, защо сега не е?

Интересно е, че Министерство на транспорта дълго време не изоставя идеята за развитие на линията по Коридор № 4. През 2014 г. във ведомството говорят за необходимостта от модернизиране на ЖП линията София–Видин. Тогава НКЖИ работи по проект за модернизацията й, финансиран по ОП „Транспорт”. През февруари 2016 г. МТИТС отказва да финансира линията Видин–Медковец, която е част от Коридор № 4. Малко по-късно от министерството съобщиха, че до 2023 г. нямаме възможност да модернизираме ЖП линията Кулата–Видин. Следователно трябва да забравим за инвестираните в моста 256 млн. евро и да гледаме как българския Северозапад изпада във все по-дълбока изолация.

Философията „построяваме линия и тя се развива” вече не работи, казва Симеон Ананиев. Виждаме, че тази схема не работи с „Дунав мост 2”. Дали ще проработи с мултимодалния коридор от Солун за Русе? Ще видим. Защо Русе, а не Видин, все пак?