|

Членове на ИПАП пред в. „Атака“:

Председателят на ИПАП Сергей Попов: Трябва да кажем СТОП на тероризма, а не да мълчим

- Казвате, че идеята на ИПАП е да се видят съвременните проблеми от гледната точка на православната вяра. Това как се изразява в практическата дейност на организацията?

- Ние поставяме въпросът по-широко – не само от гледна точка на православието, а да се даде оценка на събитията от гледната точка на християнските ценности.

Въпросите за справедливостта, мира, взаимното уважение, за запазването на авторитета и базовите ценности на семейството са определящи. В нашия бързо променящ се свят има един такъв стремеж към печалбарство, към сурово потискане на личността в името на глобални интереси. И това при положение, че 3 млрд. души живеят в бедност, гладуват и ние забравяме за тези хора.

Бог ни призова към милосърдие, търпимост и обич. Много е важно да има възможност от други позиции да се погледне на случващото се. Днешните обсъждания потвърждават факта, че тези въпроси вълнуват много хора. Нашата задача е да заострим вниманието на политиците, на депутатите в практическата им дейност, когато се приемат закони, когато се вземат определени решения, те да не забравят за тези принципни неща.

Европа не поиска в общата си Конституция да спомене за християнството, но тя се е родила именно от него. Европа живее чрез християнския модел и днес ни се натрапва един секуларен свят, един вид – вярата е нещо обособено, лично, а не е сериозно християнско движение. И тук се получава разрив. Пораждат се кризи, което показва, че всяко отстъпление от базовите ценности води до нови противоречия, до разкол. А днес всички са разбрали, че без диалог, без взаимно уважение, без умение да се изслушва чуждата позиция, дори и ти да не си съгласен с нея, само чрез използване на сила в днешния свят не може да се живее. И ние разбираме, че силните в днешния свят  не се безпокоят по тези въпроси, те имат напълно различни  икономически, финансови интереси. Тава повече не може да продължава. Днес задачата на политическите ръководители е да повдигат тези въпроси. Мисля, че това преди всичко са депутатите като представителна власт, която трябва да се опира на мнението на обикновените хора, на тези, които са ги избрали. Те  трябва да поставят тези въпроси, да се обсъждат в парламентите и да подтикват и правителствата и ръководителите да не забравят тези проблеми. Доколко това ще се получи – ще  покаже времето. Но ако ние не повдигаме тези въпроси, то този разлом ще се увеличава.

– В изказването си споменахте, че Рим е градът на първите християнски мъченици и че днес се извършват зверски екзекуции на християни в Близкия Изток. Те са мъчениците на нашето време. Какво трябва да знаем за тях и какво можем да направим като единна православна, християнска общност?

– Мисля че нашата главна задача е постоянно, на всички нива, да говорим за гоненията, на които са подложени християните, тъй като тази тема през последните години активно се премълчаваше. В последно време се появиха проблясъци – в ООН бе приета определена резолюция, в Евросъюза също, но отделните документи не решават проблема. Това е тема, към която трябва да се връщаме непрекъснато. Днес, по наши данни има повече от милион християни от Близкия Изток, които са принудени да емигрират, да напуснат земите си. Има огромен брой загинали. Има зверски екзекуции, които ние виждаме на екраните на телевизорите.

Виждаме, че тероризмът в лицето на ИДИЛ преди всичко е насочен към борба с християнството. Нашата Асамблея, която е православна, християнска, трябва да повдига тези теми и да ги развива. Смятам, че и националните парламенти трябва постоянно да се връщат към тези проблеми. Защото, ако ние не кажем думата си в защита на нашите братя и сестри по вяра, по този начин ще подпомагаме тероризма.

Те ни проверяват. Те извършват зверствата си и гледат реакцията ни. А ние не реагираме. И по този начин им даваме допълнителен импулс – могат да продължават така и занапред. Няма обществено мнение, което в цял свят да заяви твърдо – стига, спрете се, иначе за вас ще има много сериозни и тежки последици. По тази причина това е много важна тема и аз смятам, че нашата Асамблея е призвана да повдига такива въпроси, да ги поставя остро и във вид на документи да ги разпространява  до всички международни организации, за да се обръща внимание върху тези болезнени теми.

 

Валерий Алексеев, политически съветник на ИПАП: Патриарх Неофит правилно защити християните в Украйна

- С каква цел се провежда Интерпарламентарната асамблея по православие? Кои са главните въпроси, които се обсъждат?

- Тази Асамблея е вече 24-та по ред, тя, както и всички други, обсъжда актуалните проблеми в света и днес няма нищо по-актуално от глобалната криза, която обхвана всички страни. Тя обхвана и страните от ЕС. Няма характер само на икономическа, тя обхваща и социалния и културен живот, духовния. Около нас се разгарят въоръжени конфликти. Това говори за кризисното състояние на съвременния свят. Затова нашата конференция разглежда този изключително сложен проблем от различни аспекти.

– През 14 век българският духовник Киприан става ваш митрополит Киевски и той, заедно със Сергей Радонежски, митрополит Алексей и други активно се намесват, църквата като цяло, в държавните дела.  Кои са границите, които духовенството непременно трябва да  прекрачва в държавните дела, когато за това има сериозни причини?

– Преди всичко у нас, в Руската православна църква (РПЦ) и като цяло в Русия много се почита духовното наследство на Св. Киприан. Той е имал сан на последен митрополит Киевски, но на практика е бил в Москва, защото тогава Киев е бил под чуждо владичество. Затова ролята му за нашата църква, и за украинската също, за целия руски народ е извънредно голяма. Неговото духовно наследство е отразено в много важен документ на РПЦ, който е приет в началото на 21 век, и който се казва „Основи на социалната политика на Руската православна църква“. Там има един много важен момент – не само представител на клира или епископата, но и просто вярващ човек може да има особена позиция по отношение на една или друга политическа линия на държавата, ако тя противоречи на ценностите на християнството и православието. Това е един много важен момент и днес нашата църква надига глас, когато вижда, че се върши нещо несправедливо.

– В началото на юни българският патриарх Неофит изпрати писмо до  президента на Украйна Петро Порошенко, в което изразява тревогата си, че самозваната структура „Киевски патриархат“ заедно с екстремисти посяга на свещеното достояние на целия украински народ. Той допълва, че във Върховната рада са внесени законопроекти с нескрит дискриминационен характер, които създават юридическа основа за разколниците да окупират храмове на Украинска православна църква. Други православни църкви оказват ли такава подкрепа?

-  Патриарх Неофит, когото ние много обичаме, уважаваме, сътрудничим с него, беше гост на нашия форум миналата година и бе удостоен с  наградата на нашия фонд. Той получи наградата именно като изтъкнат миротворец. Гласът му в защита на каноничното православие в друга страна е правилен. Изказаха се още сръбският, антиохийският, ерусалимският патриарх и други.

- Пожелайте нещо на православните хора в България.

– Ние, заедно с българските православни хора, сме един народ Божи. Затова всичко, което желаем на себе си, го желаем и на нашите братя в България.

 

 

Евгений Мураев, депутат от Върховната рада на Украйна: Правителството ни гази правата на всички граждани и най-вече на малцинствата

– Разкажете накратко какво е положението на православните християни в Украйна.

– Имаме проблем, защото са внесени редица законопроекти, които сериозно стесняват правата на православните. Те преди всичко са насочени срещу Украинската православна църква от Московския патриархат, макар че той няма никаква връзка с Москва, освен наименованието. С помощта на тези законопроекти може да се осъществяват насилствени превземания на църковни учреждения на напълно законни основания. Тоест, у нас всякаква група хора може да се самоидентифицира като „религиозна общност“ и след това да гласува за промяна на религиозната принадлежност на учреждението. Затова ние възлагаме голяма надежда на ИПАП, че ще бъде приета съответна резолюция, включително и до парламентите на европейските страни, с цел  да не се приемат такива закони. През изминалата година и без такива закони бяха превзети насилствено около 45 църкви.

– В Южна Украйна живеят много българи. От начало на конфликта те масово изразяват несъгласието си с днешната киевска власт.

– У нас сега са погазени правата на абсолютно всички граждани на Украйна. Конституцията се превърна просто в купчина хартия. Погазени са правата на националните малцинства, тъй като не се отчитат техните културни, исторически и езикови особености. На практика всички национални малцинства са лишени от правото си да получават образование и държавно обслужване на език, който те разбират.

 

Епископ Виктор, Украйна: Благодаря на българите за подкрепата, която оказват на църквата ни

– Ваше високопреосвещенство, Христос е казал „на който има – ще му се даде, а на който няма ще му се отнеме и малкото“. На украинския народ ще му се отнеме или ще му се даде?

– Ние винаги вярваме в светлото бъдеще, защото православният християнин трябва да полага всички усилия, за да измине земния си път по такъв начин, че за достойното си поведение да получи небесното царство. Затова небесна перспектива я има всеки човек, който вярва в Христос. И ние сме длъжни да концентрираме всичките си сили, физически, духовни, да живеем както трябва, както ни учи Евангелието.

Всички усилия, които полага всеки ден вярващият, ще му служат лично на него и на целия православен народ. Трябва да се премине през изкушенията на този свят, за да се укрепим духовно и да стигнем до оня вечен пристан, към който ни води Светата православна църква.

- Пожелайте нещо на българските православни християни.

– Преди всичко искам да благодаря за подкрепата, която имаме от българския православен народ в лицето на вашия патриарх и от Светия синод на Българската православна църква. Това е много ценно, това е нужно за украинския народ днес.

Нека Бог да е с вас, заради вашите молитви, защото ние знаем, че вие в България се молите, страдате заради Украйна, съчувствате на нашите православни граждани и Бог да ви въздаде стократно за това.

 

Константин Затулин, депутат от „Единна Русия”: Православието е общият код между народите ни

- Как виждате днешните отношения между Русия и България?

- Във време, когато ние можем да се споразумеем с нашите исторически противници – турците,  с нашите исторически съюзници и приятели – българите, не можем и като резултат променяме плановете си. Това несъмнено е вътрешна работа на българския народ – каква власт да има, но ако тя постоянно противоречи на националните интереси и националните перспективи, то в такъв случай възниква голям въпрос.

За съжаление отбелязваме факта, че България  е не само член на Европейския съюз, но и на НАТО. Нещо повече – активен член на НАТО, който побърза да засвидетелства своята преданост към целите на този пакт със създаването на бази на Черно море и т.н.

По време и на двете световни войни България се оказваше на противниковата страна. По време на Втората световна война българи не са воювали с руснаци, но са били в един блок с Хитлер. Това е нещото, което за мен е обезкуражаващо.

Що се отнася до изводите от Асамблеята, трябва да се търси това, което ни сближава, а не това, което ни отдалечава. И в този смисъл православието като общ код на нашата цивилизация е много важно.

– Смятате ли, че външната политика на Русия е добра?

Аз подкрепям външната политика на държавният глава Путин. Далеч не винаги одобрявам ходовете му в икономиката, но що се отнася до външната политика, може и да се намерят някакви грешки, понякога непоследователност, но като цяло президентът е с две глави над своите критици в това отношение. Той разбира смисъла на това, което става, бързо намира отговор на всичко, реагира. Той се бори. Това е достойно за уважение.

 

Интервютата взе Тихомир Тодоров