|

20 милиона африканци идват в Европа

Повечето мигранти идват не от Близкия Изток, а от Африка на юг от Сахара. На първо място са пришълци от Гвинея, Нигерия и Кот д’Ивоар

760 млн. души в цял  свят са готови да „тръгнат на път”, при това 66 млн. Още в близките 12 месеца

В Европа расте тревогата от неспиращото мигрантско нашествие. След като бе затворен „Балканският маршрут”, пришълците  (предимно африканци) избраха Средиземноморския маршрут и отиват в Европа през Либия, пише Vesti.lv.

Главната дестинация са пристанища в Италия. Там се трупа основната маса мигранти, за да се разбягат след това по цяла Европа. През тази година броят им може да бъде над 200 хил. души. Като цяло потокът нелегални имигранти по Средиземноморския маршрут е нараснал с 30–40% в сравнение с 2016 г.

Новият председател на Европейския парламент Антонио Таяни предупреди евродепутатите, че в близките години в Европа може да дойдат 20 млн. африканци. В тази връзка той призова за решителни действия. Според него ЕС е длъжен да създаде лагери за прием на „бежанци” на територията на Либия.

Таяни определи като несправедлива системата за разпределение на мигранти в ЕС, при която главния товар поема Италия.

Рим иска да се осигури доставянето на мигранти до средиземноморски пристанища на други страни от Съюза. Италия иска от европейските си партньори да отворят пристанищата си за кораби с „бежанци”. Вместо реална помощ обаче Рим получава уверения за солидарност.

Искания да се сложи край на мигранското нашествие

се чуват не само от Италия.  Зам.-председателят на баварския Християнско-социален съюз (ХСС) Манфред Вебер предложи да се използват кораби на НАТО, за да се блокират мигрантските потоци и да се обуздаят констрабандистите на „жива стока”. Вебер заяви: „Нечовешкият бизнес на контрабандната мафия трябва да бъде спрян, в краен случай със силата на оръжието”. В тази връзка кораби на НАТО трябва да патрулират средиземноморската акватория до бреговете на Либия. Заедно с това наблюдателите признават, че без съответен мандат на ООН това ще бъде трудно да се направи.

Главната причина за днешната криза в Средиземноморието е ситуацията в Либия след свалянето на Кадафи. В страната цари хаос, цялото крайбрежие е под контрола на въоръжени групировки и контрабандисти. За тях трафикът на бежанци е много доходен бизнес, в който участват мафиотски структури от Европа и евентуално някои хуманитарни организации.

Шефът на граничната служба Frontex Фабрис Леджери обвини  международните неправителствени организации (МНПО), че съдействат на контрабандата. Като вземат непосредствено  до бреговете на Либия  хора и ги доставят в Италия без да уведомят съответните европейски служби. Корабите на МНПО на практика поощряват дейността на контрабандистите. Това не са безпочвени обвинения, прокурорът на пристанището в Катания Кармело Цукаро заяви, че безконтролната дейност на МНПО прави безсмислени всички усилия по неутрализирането на контрабандистките мрежи. Естествено, левите движения и хуманитарните организации в Западна Европа категорично отхвърлят тези обвинения и водят активна кампания в медиите в защита на своите действия.

А същевременно

към Италия продължават да плават съдове с нелегални имигранти

23 млн. души по данни на ООН събират пари, информация и се свързват с контрабандисти с ясната идея да имигрират

Променя се и географията на мигрантските потоци: повечето „бежанци”, използващи средиземноморския маршрут, идват не от Близкия Изток, а от Африка на юг от Сахара. На първо място са пришълци от Гвинея, Нигерия и Кот д’Ивоар. Причините са бедност, войни, епидемии и тероризъм.

Същевременно миграциите добиват глобален мащаб. Според последни и явно занижени данни на ООН, 23 млн. души в развиващите се страни са в стадий на „конкретна подготовка” и са готови във всеки момент да тръгнат на север в търсене на по-добър живот. Главните дестинации са Европа и Северна Америка.  „Конкретна подготовка” означава, че  тези хора  събират пари, събират информация, свързват се с контрабандисти и т.н. Поради това може да се говори не за спонтанен порив „да се махна”, а за сложна логистична операция.

Институтът „Галъп” преценява миграционния потенциал като много по-голям: 760 млн. души в цял свят са готови да „тръгнат на път”, при това 66 млн. – още в близките 12 месеца. Генералният директор на Международната организация за миграция (МОМ) Уйлям Суинг смята, че миграцията ще продължи още дълго време. Той предлага тя да не се ограничава, а да се разширява, като се облекчава пускането на бежанци в западните страни. Дефакто да се прелива свежа кръв в застаряващата Европа. Същата позиция мълчаливо заема и Евросъюза. Засега

само Източна Европа се противопоставя

на тази тенденция. Полша, Унгария, Чехия и Словакия категорично отказват да приемат „бежанци”, поради което влязоха в открит конфликт с Еврокомисията. А премиерът на Унгария Виктор Орбан построи ограда на границата със Сърбия и на практика затвори „Балканският маршрут”.

Същевременно расте броят на привържениците на твърд подход в редица страни в Западна Европа. Австрийският икономист Щефан Шулмайстер във вестник „Дер Стандарт” предложи следното: трябва да се лишат бежанците от стимул за емигриране. За тази цел да се интернират на острови (Лесбос или Лампедуза) без никакви шансове за отиване в Европа. Второ, да се  прекрати „хуманитарното безумие” за спасяване на мигрантите по море. Когато тези хора знаят, че рисковете да стигнат до Европа са големи, те ще се замислят. Трето, само граничната служба Frontex трябва да спасява хора и да ги връща обратно в Либия, Тунис или Египет дори, ако тези страни не желаят да ги приемат.

Главното е ЕС да прояви решителност, но това не се очаква. От морални и политически съображения европейските политици никога няма да се решат на такова нещо. А проблемът се изостря: кризата с мигрантите води до ръст на национализма и десния популизъм. Миграцията става такъв фактор в световната криза, като глобалното затопляне и тероризма.