|

Държавата не е лош собственик, доказва го ВМЗ-Сопот

Само допреди няколко години ВМЗ беше потънал в руини и работеше с 10% от капацитета си. Днес носи приходи от стотици хиляди на година, благодарение на министъра на икономиката от квотата на АТАКА Емил Караниколов

Военният завод се модернизира ударно и стремглаво възвръща старите си пазари и слава

 

Боян Аспарухов

 

Държавата не е лош собственик. При 400% ръст на приходите за 2016 г. някогашният промишлен гигант ВМЗ-Сопот взривява всички заклинания на привържениците на приватизацията и дерегулацията, че няма развитие на икономиката, докато държавата не се оттегли и не остави всичко в ръцете на свободния пазар. Само допреди няколко години ВМЗ беше потънал в руини и работеше с 10% от капацитета си, приватизацията на комбината беше поставена на масата, а работниците бяха напуснали производствените халета и чакаха на улицата среща с премиера Борисов. Днес предприятието няма нищо общо с това, което беше през 2015 г., казва изпълнителният директор инж. Иван Гецов (интервю на стр. 11).

Преди 3-4 години екип на предаването „Капиталът” беше на територията на ВМЗ-Сопот. Трудно беше човек да си представи, че това някога е било най-важното предприятие във военната промишленост на социалистическа България.

Студената война отдавна е приключила, но войните никога не са преставали. Защо това предприятие не работи и не произвежда оръжие? Половината свят все още стреля с оръжие от соцепохата, каквото произвеждаме и ние, не може ли да им го продаваме пак ние? Защо през 1975 г. ВМЗ произвежда продукция на стойност 217 млн. лв., и там работят 25 хил. души, а през 2013 и 2014 г. работниците протестират, защото ще ги съкращават. А ги съкращават, защото няма работа. А няма работа, защото няма поръчки. Няма поръчки, защото сме загубили пазарни позиции. Останките на един промишлен гигант от соцепохата бавно се рушаха пред безчувствения поглед на държавата. Трудно беше да повярваш, че този комбинат някога е бил кокошката, която е снасяла златни яйца.

Днес, достатъчно е човек да влезе в производствените халета, за да види промяната. Първото, което прави впечатление са новите машини – десетки и стотици нови металорежещи машини. Във ВМЗ дори има няколко линии с българска техника – добър пример, поощряващ взаимовръзките в производството.  Това е един добър знак, че нещата вървят както трябва.

Технологичното обновление на завода в Сопот обезпечава високото качество на специалната продукция.  В една от лабораториите на ВМЗ се прави химичен анализ на метала, от който се изработват различни елементи, на друга машина се взима проба от суровината. След това се пристъпва към фино измерване на детайла – специална машина измерва ъгли, оси и диаметри, които надхвърлят човешкото въображение. Прецизността и точността, на които машината подлага продукта гарантират неговото високо качество.

Доброто качество е гарант за успеваемост

Но тук проблемите не свършват. Машината може да е изключително добра, но има ли кой да работи на нея? Според директора инж. Иван Гецов, заводът среща известни трудности при набирането на кадри. Специалностите, ориентирани към военното производство, отдавна са изключени от учебните програми и вместо инженери се подготвят вече други професии от сектор услуги, към който държавата се ориентира по време на Прехода. Сега, нуждата от кадри за военната промишленост чука настойчиво на вратата и предприятия като ВМЗ трябва сами да решават този проблем.

Както технологичната обезпеченост, така и въпросът за кадрите е от значение за ръста на производството в отбранителната промишленост. Мениджърите на военни заводи засмукват кадри в радиус на 100 км и други производства въобще не могат да започнат.

Във ВМЗ работят на три смени

в обновени производствени халета на чисто нови интелигентни машини от последно поколение. Същевременно ръководството на предприятието се опитва да реши бъдещи кадрови проблеми, създавайки паралелки в технически университет, инициира програми за повишаване на квалификацията и т.н. Но достатъчно ли е всичко това, за да реши всички проблеми в оръжейното производство? Може би най-важното условие за обезпечаване на работата е да има пазар за продукцията. Загубата на оръжейните пазари преди повече от четвърт век става причина за рухването на българския военнопромишлен комплекс.

Военният комплекс е преоборудван със стотици чисто нови машини от последно поколение

Пазарите се необходимото условие за съществуването на производство. Според статистиката България изнася своята военна продукция за 49 държави, разположени и на 7-те континента на земята. Най много продукция се изнася за страните от Близкия изток, Южна Азия и Африка. Това са невралгични региони, в които гражданските сблъсъци и военно-политическите кризи са ежедневие. За наш късмет това са зони, в които се използва въоръжение създадено през съветската ера. Още през социалистическата епоха оръжейната промишленост на България се специализира преди всичко в производството на боеприпаси, което съставлява повече от 90% от специалното производство. Така е било преди 1989 г., така е и сега. Това е изключително важно да се подчертае днес, когато липсва приемственост между развитието на онази България и демократична България. Оказва се, че решението българската отбранителна промишленост да се специализира в производството на боеприпаси е било стратегическо и е обезпечило бъдещето на отбранителната ни промишленост за десетилетия напред. Оръжие се купува веднъж, боеприпаси – постоянно.

Обстоятелството, че в горещите точки на света основно се използва съветско оръжие допълнително благоприятства успеха на българските военни заводи. Само през миналата година петте завода за оръжие у нас са произвели продукция за 1,7 млрд. лв., което нарежда страната ни отново в десетката на големите играчи на пазара, както в славните времена под шапката на Металхим.

Инвестициите в технологично обновление

и в развитието на кадровия ресурс водят до повишаване производителността и качеството на продукцията. При наличието и на пазари високите приходи са гарантирани. Те дават възможност да се инвестира и в обучението на бъдещи кадри. Вероятно това е формулата на успеха, която се прилага днес във ВМЗ – Сопот. Малко предприятия у нас днес могат да се похвалят с приходи над половин милиард.

Защо днес ВМЗ реализира приходи от над 0,5 млрд., а преди 2014 г. вегетира в продължение на десетилетие уи е на ръба на оцеляването? Отговорът на този въпрос се крие във всички фактори, които изброихме.

Всичко това не би било възможно обаче, без подкрепата на държавата. Целият успех, на който се радва ВМЗ днес не би бил възможен без подкрепата на Министерство на икономиката. „Държавата съдейства по всякакъв начин – и чрез информация и чрез своите представителства в различните държави, които са евентуални потрибители”, казва инж. Гецов.

Държавата не е лош собственик. Тя има място в икономиката на страната и възходът на ВМЗ го доказва. Дано да има още поводи да станем свидетели на възраждането и на други звена от индустрията, които бяха съсипани през годините на Прехода.

 

Директорът на ВМЗ – Сопот пред АЛФА ТВ: Бележим изключителен ръст, имаме нужда от кадри

Отчетохме половин милиард приходи за 2016 г., което e близо 400% ръст спрямо 2015 г., заяви инж. Иван Гецов

- Г-н Гецов, увеличили сте приходите на предприятието 4 пъти за 2 години?

- За 2016 г. ръстът на приходите е близо 400%. Предприятието сега няма почти нищо общо с това, което беше през 2015 г.

- Какво се промени?

- Много неща във всеки един аспект – производство; санитарно-битовите условия, в които се работи; здравословни и безопасни условия на труд; охрана. В комбината има подобрения, което съответно води до по-европейска визия.

- Кои бяха порочните практики от миналото, които потопиха ВМЗ в тежко икономическо положение?

- Трудно ми е да отговоря, защото не мога да допусна, че е имало някакви порочни практики, които съвсем целенасочено са били прилагани във ВМЗ с цел неговото унищожение или намаляване на производствените възможности на комбината.

По-скоро липсата на договори, на визия за развитието на военно-промишления комплекс на България като цяло, създадената свръхпроизводствена сила съчетани с липсата на търсене просто доведе до това, че може да се произвежда, но никой не го търси. Съответно вътрешен пазар няма, външният е ограничен, освен това има и рестрикции. И всичко това в съчетание водеше до това, че година след година комбинатът губеше различни видове производствени дейности.

- Можете ли да назовете кои бяха фирмите и лицата, които са източвали предприятието преди години?

- Не мога да кажа, че е имало източване на предприятието. В момента държавата има ясна визия за това, че завод от такъв калибър е стратегически важен за България и ще приложи необходимите усилия, за да го развива.

- Кои са държавите, на които ВМЗ предлага своята продукция?

- Мога да назова регионите, в които продаваме продукцията – това са Близкия изток, Северна Африка, Индия, Латинска Америка, Източна Европа, бивши социалистически държави от Азия, от Съветския съюз републики, които са вече самостоятелни държави и други региони, където има източни образци на въоръжение.

- Колко приходи реализирате от продажбата на продукция?

- През миналата година имаме над половин милиард приходи, което е много добър ръст и показател, който нарежда предприятието сред водещите в държавата не само във военно-промишления, но и в целия икономически аспект.

- Как се финансира предприятието?

- Хубавото към настоящия момент е, че ВМЗ има достатъчен финансов ресурс, за да се самофинансира и да не използва банки и инструменти с цел заеми. Използваме собствени средства, което позволява по-бързо взимане на решение, гъвкавост и т.н.

- По време на първия кабинет „Борисов“ икономическият министър тогава Трайчо Трайков изнесе информация, че ВМЗ -Сопот работи с 10% от капацитета си. Най-вероятно е имал предвид преди 1989 г. Какви са показателите към днешна дата?

- За това доколко ефективно е дадено предприятие, мисля че трябва да се види коефициентът на ефективност на предприятието. Нашият за 2016 г. е 38%. Едва ли има друго промишлено предприятие от българската икономика, което да е постигнало такъв показател. В момента във ВМЗ работят около 4700 служители. Мога да кажа, че заводът е един от най-ефективно работещите в момента в българската икономика.

- Колко продукта произвеждате днес?

- Трудно ми е да отговоря като бройка. През последните две години възстановихме производство на голяма част от продукцията, която не е била произвеждана десетилетия наред. Подобряваме някои от тактико-техническите характеристики на нашите изделия, съответно те стават по-конкурентоспособни. Отличават се от съществуващите и тяхното търсене става по-голямо. Освен всичко, работим и над усвояване на нови продукти, които да разнообразят нашето портфолио.

- Произвеждате ли проду кти, които да задоволяват армиите на страните от Североатлантическия договор?

- Работим и с фирми от НАТО според техните нужди. Влязохме в този режим и нашите партньори са доволни от доставяната от нас продукция.

- По отношение на материалната обезпеченост на ВМЗ видях изключително много нови машини, които сте закупили. От какво има още нужда?

- Машините са много необходими и бих казал, че можем да купим и още, но въпросът е кой ще работи с тези машини? Купувайки ги, ние срещнахме не малки трудности при тяхното усвояване, защото са модерни, изискват познания не само в компютърните, но и технически познания. Именно в тази насока е много важно да се работи. И стигаме до въпроса с кадрите.

- Липсват ви, достатъчно ли са?

- Липсват ни достатъчно подготвени кадри, които да знаят, да могат, да искат и да се борят да постигат тези успехи, които вече започнаха да съпътстват развитието на фирмата.

- Как смятате да го решите този проблем с кадрите?

- Това е най-продължителният процес, защото един добър кадър се подготвя за не по-малко от 5 години след като завърши. 5 години интензивна работа, за да започне да работи самостоятелно, да взима решения и да дава плодове от своя труд.

Опитваме по всякакъв начин да съдействаме за създаване на паралелки, които да са именно за създаване на кадри, които са ни необходими. Смятам, че това ще се получи, имаме вече първите успехи. Имаме и стажантски програми, имаме студенти, които 2016 г. започнаха да се обучават в Техническия университет – филиал Пловдив. Поощряваме преквалификация, провеждат се различни видове курсове и обучения, за да се повиши нивото на образованост и на техническа грамотност на нашите кадри.