|

Как Австрия и Ирландия добиват най-много медна руда за сметка на българия

У нас над 2 млрд. лв. са годишните приходи от метала, но не фигурираме в официалната информация на ЕК. Защо ли?

Боян Аспарухов

 

Възможно ли е най-печелившият сектор от българската индустрия да съществува в паралелна реалност? Добивната промишленост отчита почти ежегодно приходи на стойност 4-5% от БВП на страната и в същото време тя е неразпознаваема за външния свят като държава с традиции в минното дело, големи запаси и високи добиви.

Съвсем скоро в едно списание бяха публикувани данни за този отрасъл в България. Пише такива неща за мините у нас, че децата, ако четяха тези страници, щяха да мечтаят да станат миньори.

Става въпрос за над 2 млрд. лв. годишно. Толкова струва програмата за саниране у нас. Добивната промишленост всяка година докарва приходи, с които могат да се санират абсолютно всички жилища. Представете си, ако тези предприятията бяха държавни. 2 млрд. струва довършването на АМ „Хемус”. 2 млрд. ще струва ЖП коридорът Солун – Русе. Почти 2 млрд. струва увеличението на всички пенсии с 21%, както поискаха ГЕРБ и Обединени патриоти още през пролетта. Мечти…

Ще се върна към темета от списанието: „В добивната индустрия са заети пряко 25 000 души и още 120 000 в съпровождащи я икономически дейности… Минната индустрия е важна за българската икономика и защото е тясно свързана с други сектори. Доставчици на стоки и услуги за минерално-суровинната индустрия са над 83 000 предприятия, в които работят около 800 000 души”. Продължавам нататък: „Купувачи на продукцията на бранша обхващат над 26 000 предприятия, които саздават заетост за над 302 000 души”. Ако съберем доставчиците на стоки и услуги с купувачите на продукцията на добивната индустрия получаваме 1.1 млн. души. Това означава, че малко повече от 1/6 от населението на България зависи от минно-добивния бранш. Звучи като конспирация. Всичко зависи обаче от 3 предприятия.

Първенец през миналата година е предприятието „Елаците мед”, което отчита печалба от 88 млн. лв. На второ място е „Асарел-Медет” с печалба от 67.8 млн. лв. И на трето място се нарежда „Дънди Прешъс Метълс” с 67.5 млн. лв. Спорно е да се каже, кой отрасъл реализира по-високи приходи от минно-добивната промишленост. Дали отбранителната индустрия, хазарта или фармацевтиката? В предишния брой споменах, че петте най-големи оръжейни производители у нас реализират продукти на стойност 1.7 млрд. лв. При добивната промишленост говорим за над 2 млрд.

В България водещите компании в добивната индустрия са 25. Но тези три предприятия, които изброих взимат 81% от цялата печалба в сектора и около тях се върти всичко. За 2016 г. те са формирали приходи на стойност 2.1 млрд. лв. и печалба за около 230 млн. лв.

Какви са ползите за държавата, общините и населението? Минните региони в страната имат по-високи нива на заетост по принцип и по-високи нива на средната заплата. Това, което касае пряко държавата обаче е събирането на концесионна такса. През 2016 г. приходите в държавния бюджет от концесионни такси са достигнали 120 млн. лв, което е двойно спрямо 2015 г., за което правителството трябва да бъде поздравено.

Къде е голямата въпросителна?

Всички тези данни се представят в този вид само пред българското общество. Как изглежда всичко отвън?

Ако влезете в сайта на ЕК, където се отбелязва добива на минерални суровини в целия ЕС можете да прочетете, че Съюза е важен производител на хром, мед, стомана, сребро и цинк. Дотук всичко изглежда както трябва. Медта е записана като втора по важност, а вероятно и по количество суровина. И трите изброени предприятия у нас добиват основно медни руди. „Европейските страни, които имат активна добивна дейност са Австрия, Финландия, Гърция, Ирландия, Полша, Португалия и Швеция”, пише в сайта. България не фигурира в този лист.

Защо не сме в списъка на ЕК?

Да направим сравнение каква мед добиват тези основни европейски държави:

Ирландия – проверка в интернет на доказаните залежи на минерални суровини показва, че там има мини за добив на въглища, олово и цинк. За мед не се споменава. Но на страницата на ЕК Ирландия фигурира като една от страните, които добиват мед. В списъка от 7 компании, заети в минно-добивната индустрия там, има една компанията – New Boliden, която добива и обработва руда на територията на Швеция, Финландия, Норвегия и Ирландия. Основните суровини, които добива и преработва са мед, цинк, олово, злато и сребро.

По данни на ЕК 7 държави от ЕС имат медни мини и формират 1% от световното производство, но България не е сред тях

Австрия е първа в списъка на страницата на ЕК, която развива активна добивна дейност. Сигурно тя добива най-много мед от всички. Отваряме страницата на Уикипедия и четем: „Добивната индустрия в Австрия е в упадък”, гласи заглавието на пасажа. „След период на поствоенна експанзия добивът на метали започва да намалява, поради скъпи оперативни разходи… Всички рудници за добив на метали са закрити с изключение на мината за желязо в Ерцберг и тази за волфрам в Митерсил”, допълва „авторитетът” Уикипедия. Някой каза ли мед? Според страницата на ЕК, Австрия е водеща в списъка с посочените страни с развита медодобивна промишленост.

В Гърция има два вида рудници – за въглища и за злато. У нас, например, в големите медни рудници златото е съпътстващ елемент и рудите, които се добиват са медно-златни или златно–пиритни. Но да се върнем на Гърция и нейното медно богатство. В мина „Олимпия”, която се намира на Халкидическия полуостров до 2010 г. се е добивало злато, сребро, олово и цинк. За медни руди не се споменава. На Халкидики се намира и мина „Скурис”, където са регистрирани залежи от медно-златни и порфирни руди. Но добивна дейност в момента там не се осъществява, тъй като мината е в реконструкция до 2019 г.

Защо се получава така?

Нали според това списание добивната промишленост захранва всеки 6-ти човек в държавата ни, осигурява 4-5 % от БВП и т.н. На коя информация трябва да вярваме? Истината е, че и на двете страни. Но България не е разпознаваема за ЕК като страна добиваща и преработваща медни руди, защото предприятията, които се занимават с тази дейност не са български. „Асарел Медет” всъщност е на „Фьост Алпине Интертрейдинг”, австрийска компания. Сега разбирате ли, защо Австрия е на първо място в списъка на ЕК. „Дънди Прешъс Метълс”, канадска мултинационална компания, която купува българския рудник Челопеч от ирландската компания „Наван”. Вероятно ирландците все още участват в управлението на българския златен рудник. „Елаците Мед” изпълнителен директор е Доминик Хамерс, бивш търговски директор на „Юмикор Мед”. Тя наследява белгийската „Юнион Миниер”.

Сега навярно разбирате, защо ни няма на страницата на ЕК. Защото ресурсите, които се извличат изпод краката ни и работата, която върши всеки шести българин е за чужда компания.  Ние сме суровинния придатък на богатите страни. Затова в началото споменах, че реалността прелива в илюзия.