|

Най-лошото за Европа тепърва предстои

Рутинизирането на терора и невъзможността мигрантите да се интегрират в европейското общество са неизбежното и необратимо бъдеще на Стария свят

 

Андрей Бабицки

 

Последният атентат в лондонското метро излезе от топ новините само след часове

Атентатът в лондонското метро преди седмица, от който пострадаха повече от 20 души, за рекордно кратко време излезе от водещите новинарските ленти и потъна в общия новинарски поток. Преди подобни травмиращи събития се задържаха в полезрението доста по-дълго, гибелта на невинни хора в мирни европейски градове хвърляше в шок. Ние самите можем да си спомним с каква болка и ужас следяхме съобщенията за аналогични взривове в Москва.

Но на Запад се случи неизбежното – терорът стана нещо рутинно. Порядъчните граждани, изпадайки в шок за пръв, десети, петнадесети път, на двадесетия разбраха, че голямата сила на статистиката ги пази от ужасяващите  последици на терористичната активност. Вероятността именно те да се окажат жертви на терористичен акт не е много голяма и затова може да се живее и занапред, като забравиш за страха и отчаянието.

Не може да се каже, че  тази психологическа трансформация свидетелства за някакво особено коравосърдечие у тези, които са я преживели. Рутинизирането на насилието и смъртта е нещо обикновено за териториите, на които се водят бойни действия. Хората не са в състояние постоянно да живеят в очакване на смъртта при чудовищно напрежение на всички психически сили.

Войната отива на заден план. Отива в категорията на обикновен фон и се превръща в просто не толкова удобно и комфортно, но обикновено пространство за съществуване в пределите, на което животът може да се запази. По-трудно отколкото в нормалните условия, но все пак може.

Въпреки това бих посъветвал гражданите на западните страни да се пазят от душевно вцепеняване и с всички сили да се постараят да съхранят бдително и здраво възприятие, тъй като занапред ги очакват нелеки времена.

На разположение на френския вестник  „Le Parisiеn” се оказва секретен доклад на МВР на Франция и редакцията великодушно го споделя с читателите. Френската

полиция посочва новите видове атентати,

които заплашват Европа. Основно ще се нанасят удари, съпътствани с голям брой жертви, но не изискващи сложна и скъпа организация и подготовка, като, например, станалите много популярни сред терористите атаки с използването на коли. На ред са, смятат авторите на доклада, анализирали материали на джихадисти, взривяване на влакове и повреждане на пътища, палежи на гори, а също и отравяне на храни и вода.

Няма нужда да си френското МВР, за да посочиш със стопроцентова сигурност все по-голямото разпространение на терора в европейските страни. За това има напълно обективни причини и в близките години нивото на насилие ще се повишава катастрофално и силите за сигурност и органите на реда в Европа как да противодействат на това. Преди всичко поради безконтролната миграция на пришълци от мюсюлманските страни, чиито темпове не само не падат, а имат устойчива тенденция на ръст.

Определен брой мигранти са носители на радикални идеи, но това е само половината проблем

всички пришълци са благодатна среда за внедряване на радикален ислям

Попадайки в европейското пространство, неканените гости механично попадат в зона на отчуждение. Получавайки бежански статус и помощи, които им позволяват да връзват двата края, те стават хора от втори сорт, тъй като са лишени да живеят живота на нормалния европеец.

Мюсюлманските мигранти не могат да разберат Западния свят и смятат, че трябва да го „освободят” от греха. На снимката проислямски протест

Сега вече мигрантите могат да гледат уредения бит на пълноценните граждани, като разбират, че в този свят те няма да бъдат допуснати нито те, нито децата им. На тях не им идва наум, че животът на средностатистическия гражданин на Европа съвсем не е толкова лесен и благополучен, както изглежда отстрани. Че тези добре облечени и усмихнати хора трябва много и напрегнато да работят, за да подържат приемливо ниво. Но това вече не е важно.

Мюсюлманите възприемат себе си като несправедливо лишени от благата, с които се  ползват коренните жители. В тази среда, живееща от завист, потопена в комплекс за непълноценност, желаеща да отмъсти на сития и равнодушен, от мигрантска гледна точка, Запад за собственото си бедно съществуване, и най-чудовищните и нечовешки планове ще срещнат голяма подкрепа.

Механизми за бързо адаптиране на мюсюлманската общност в европейските страни няма изобщо. В най-добрия случай във второ и трето поколение на единици им се отдава да пробият нагоре и да станат пълноправни членове на обществото.

Германия навремето успя да адаптира стотици хиляди турци, това, обаче, е единственият по рода си  пример, който не може да се смята за типичен. Турците, дошли да живеят в Германия, в мнозинството си отчаяно са желали да се влеят в приютилото ги общество, учили са езика, работили са професии, от които са бягали немците. Освен това, радикалният ислям тогава е бил не само за Турция, но и за арабския свят някаква непозната, почти призрачна секта.

Днешните емигрантски общности мюсюлмани представляват гета, които не само се самоизолират от външния свят, но и външният свят се стреми да ги изолира от себе си. Те са трудно достъпни за полицията и съвсем недостъпни за идеите на европейския хуманизъм и правов ред. Мюсюлманите, наводнили Европа, са отчуждени от законите на страните в които живеят, за тях обкръжаващите ги европейци – това дори не са и хора, а странни същества, живеещи по правила, противни за тяхното разбиране на това как трябва да бъде построен животът. Призивите да се унищожи този пропит с грях и неверие свят намират у тях незабавен отклик. Те не се затормозяват с опити да пресметнат как ще се отрази на собственото им съществуване крахът на Европа.

И по тази причина – взривове на влакове, повреждане на пътища, палежи на гори, отравяне на храни, вода и много друго. И на фона на вече станалото велико преселение на цели племена и народи, изповядващи исляма, предстоящата катастрофа за Европа се смята за неизбежна и необратима.