|

Неолибералният диктат в Англия закриля мюсюмани-педофили

Години наред английската полиция е закриляла доходния бизнес с детска плът на пакистанци, индийци и др. Това са лицата на последните осъдени

278 е официалният брой на изнасилените бели момичета, прикрити от полицията само в Нюкасъл

 

Съдебният процес срещу поредната банда изнасилвачи показва какви средновековни ужаси се вършат в малките градчета на добрата стара Англия. Най-угнетено съсловие в страна е бедното бяло мнозинство, озовало се под властта на етническите диаспори. А онези, които рискуват да нарекат нещата с истинските им имена впоследствие съжаляват за това.

През август в британския град Нюкасъл бе произнесена присъда срещу осемнадесет престъпници. Делото им сякаш е преснето едно към едно от печално известните събития в Ротърхем и Рочдейл. Те са изнасилвали подрастващи момичета, тъпкали са ги с наркотици, а след това са ги принуждавали да проституират. Съдейки по всичко местната полиция е покровителствала този печеливш бизнес, тъй като всички жалби на местните жители са оставали без отговор.

Също както и в Ротърхем и при този процес има етнически акцент. Всички жертви на сексуални престъпления са бели момичета от 13 до 25 години. Всички престъпници са с пакистански, индийски и бангладешки произход.  Повечето от тях са родени и живеят в Нюкасъл и имат британско поданство. Първите жалби постъпват в полицията на града още през 2011 г., но по странен начин остават без последствие.

Хабибур Рахим няколко пъти са го спирали зад волана на джипа му, пълен с непълнолетни пияни момичета и възрастни мъже – мюсюлмани, но след обиск са го пускали. Сега Рахим е осъден за седем изнасилвания и сутеньорство.

Бахмани Ахмади е обвинен в изнасилване на ученичка през 2012 г., но остава на свобода чак до 2014 г. Местен полицай, който разглежда жалбата, не започва каквито и да е следствени действия. Сега Ахмади е осъден за серия от изнасилвания и организиране на публичен дом.

Едва през 2014 г. полицията в Нортумбрия разбира, че в подведомствения й Нюкасъл става нещо нередно.

Попаднали на следите на мюсюлманска банда

състояща се от десетки хора, те откриват огромен брой престъпления – изнасилвания, сводничество, принуждаване към употреба на наркотици, пребивания. Открити са 278 жертви. Най-страшното е, че те са главно непълнолетни. Децата са умело манипулирани, понякога са ги сплашвали и пребивали. А ако момичетата се опитвали да се оплачат в полицията, там са ги посрещали или купени, или сплашени ченгета, нежелаещи да се свързват с пакистанските бандити. Приключилият през август процес е четвърти поред по делото на нюкасълската банда.

Тази история потриса британците. Шокира ги не толкова жестокостта на насилниците, а непоколебимото им убеждение, че са прави.

В британските политкоректни медии полека започват да се появяват мисли, че стотиците насилствени престъпления срещу английските момичета имат расистки мотиви и плахи  предложения подобни престъпления да се наказват по-строго. Бившият главен прокурор на Англия лорд Макдонълд много предпазливо се изказва по темата в интервю за BBC: „ Това е голям проблем в някои наши диаспори – да се смятат младите жени за боклук и че са леснодостъпни.  И той трябва да се решава не със силата на закона, а от самите диаспори”. Словесното жонглиране не му помага. Мюсюлманските активисти и либералните медии заклеймяват изказването на лорда като „расистко” и му противопоставят привичните си мантри, че „престъплението няма националност”. Много по-ясно и твърдо се изказва за скандала в Нюкасъл представителят на опозицията и т.нар. правителство в сянка на лейбъристите – Сара Чемпиън.

Тя публикува статия в десния таблоид The Sun, който е срещу приемане на мигранти, в която критикува позициите на лидера на собствената й партия – Джеръми Корбин. Чемпиън започва текста си с очевидния, но крайно неполиткоректен факт:

В Англия има проблем с пакистански мъже, които насилват и експлоатират бели момичета

Чемпиън е била общински съветник в Ротърхем от Лейбъристката партия през 2012 г., когато е бил предходният скандал с пакистнаци-педофили. Тя започва да разследва случаи на подобно насилие над непълнолетни и вижда, че Ротърхем не е изключение. В десетки английски градове мюсюлмански мъже насилват и унижават бели момичета, а английските полицаи отказват да завеждат дела, страхувайки се да не ги обвинят в расизъм. Нещо по-лошо – английските съдии не вярват на показанията на жертвите, а местните общини не им оказват никаква помощ. Заради тази си дейност Чемпиън става  „държавен секретар за расово равноправие” в т. нар. правителството в сянка на лейбъристите. Като такава тя застава в защита на жертвите на насилие в Нюкасъл. Но реакцията  на нейната статия е изненадваща.

По неофициални данни 90% от педофилите в Англия са мюсюлмани

Тя е атакувана от другарите си по партия, които наричат материала „образец на зловеща пропаганда”. Начело на атаката е Наз Шах, пакистанка по произход и мюсюлманка по вероизповедание. Тя организира съпартийците си да подпишат колективно писмо до The Sun с искане „да не се употребява нацистка риторика”.

Чемпиън разбира, че трябва да отстъпи – започва активно да се кае, да се отрича от думите си и да твърди, че редакторите на вестника са изопачили текста й. Подписва писмото на стоте лейбъристки депутати. Но нито самокритиката, нито правозащитният й опит могат да я спасят. Два дни след излизане на статията Джеръми Корбин я уволнява.

На практика лейбъристката върхушка, в съюз с националните диаспори се стреми да запуши устата на всички, които наричат нещата със собствените им имена, щом тази истина е в конфликт с доктрината за толерантност и мултикултурализъм.

Проблемът с изнасилванията на бели момичета в цялата страна не просто не може да бъде решен – за него дори не трябва да се говори.

Темата за расизма, насочен срещу бялото мнозинство е абсолютно табу

Левите в Англия са готови да се борят за правата на всякакви малцинства, само не и за правата на най-угнетеното британско съсловие – коренното население. Тези хора може да бъдат бити, грабени, насилвани. За лейбъристите, призвани да защитават хората на труда, те си остават „бял боклук”, за местните мюсюлмани.

Сега моралният и битов климат в Англия се променя. Престъпления, наркотици, жестокост срещу жени и деца, корумпирани полицаи и безнаказани бандити – процесът в Нюкасъл изцяло демонстрира как една от уж най-цивилизованите страни на планетата затъва в дивите нрави на Третия свят.

Парадоксално е, че този процес се оглавява от най-прогресивните партии на страната. Редовите британци, нагледали се на „прелестите” на ислямизацията с нейните атентати, „убийства на честта” и масови изнасилвания, правят всичко за да ускорят „Брекзит”. Допитване, направено от Лондонската школа по икономика, показва, че да излязат от ЕС искат две трети от англичаните. В това те виждат последен шанс да забавят безконтролната миграция и затъването на страната им в средновековни нрави.