|

Проф. Станислав Станилов, АТАКА: Грижим се Плиска да придобие съвършен вид

В други държави вземат такса „културно наследство”, припомня депутатът

ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА,

в. Труд

 

- Проф. Станилов, известно е, че депутатството не ви раздели от научната работа и сте близо до проблемите на историци и археолози. Според вас отделят ли се достатъчно средства за проучване на българската история?

- Поначало средствата за проучване и опазване на културното наследство са много малко. Дават се на парче, почти няма система. Обръщат ни внимание от време на време, говорят за културен туризъм… Аз имах едно предложение навремето да се реформира Министерството на културата, като стане Министерство на туризма и културното наследство и Агенция по изкуствата. Даже го споделих с Борисов и той каза, че това е много интересен въпрос и може да работим по него.

- Какво ще се промени тогава?

- В Италия моделът е такъв, но е по провинции. В провинция Емилия-Романя е по този начин. Тогава нуждите от културен туризъм се съобразяват с проучванията, с консервацията, реставрацията, особено с поддръжката. Когато туристическите потоци стигат до паметници, веднага се прехвърлят средства. На различни места се вземат и такси „културно наследство“. Като отидете в холандския град Ротердам например, там в хотела ви взимат 10 евро повече на нощ за опазване културното наследство на града.

- Независимо дали ще посещаваш обекти?

- Не няма значение, общината ви ги взема. Ние се опитахме да направим такова нещо, обаче кметовете отказаха да събират такива средства. Предлагали сме на Националното сдружение на общините. Няколко кмета казаха – ние ще събираме парите, а трябва да ги даваме на Министерство на културата, което ще ги разпределя по съображения. Изобщо всяка свежа мисъл у нас е…

-Казвате, че средствата за археология са малко, колко годишно трябва да бъдат?

- Миналата година бяха 500 000 лв., тази година държавната поръчка е за 1 млн. лв. А поне 1,5-2 млн. лв. са достатъчни, за да върви работата нормално и малко да се редуцират обектите.

- Какво мислите за Закона за старите столици? Той все още виси, а старите ни престолнини се надяват да получат чрез него подобаващо финансиране и грижа.

- Няма такъв закон. Този Закон за старите столици, който аз разгромих в Народното събрание в него всичко, което са записали, го има в стария Закон за културното наследство, който работи. Нужно е трите столици да получат отделен закон, защото те работят в различни режими.

- Каква е оценката ви за Националния историко-археологически резерват „Плиска“? И в какво състояние е градчето до него?

- В най-добро състояние в момента е Велико Търново по определени причини. Там са други приходите и той е вътре в града. Плиска е в много добро състояние сега и то благодарение на усилията на главната уредничка Христина Стоянова и на Регионалния музей. Например това покритие (на площад-арена, б.а.), което трябва да го видят всички журналисти, не достигнаха 50 000 лв. и музеят от мижавия си бюджет ги отдели. Това е отношение. По-трудно е в резерват Велики Преслав, който е към общината, която няма ресурс.

- Вие сте ръководител на българо-немски проект за реставрация на Преславското златно съкровище и за Майнц т.г. заминаха половината негови накити. Вървят ли дейностите по план?

- На 26 септември се връща първата част от съкровището и заминава втората, в която е и известната двустранна златна огърлица. Не може да се провали проектът. Това е най-сериозният изследователски институт в Европа.

- А Плиска прилича ли ви на първа столица?

- Не прилича на първа столица, но това е икономически и стопански въпрос. Там откриха и Двора на кирилицата и има интерес.

- Усещате ли увеличаване на туристическия поток, докато работите на обекта си в резервата?

- Сега на 6 септември имаше непрекъснат поток от хора. Имало е подобен наплив и преди. Характерно е, че намаляха автобусите и се увеличиха семейните посещения, и това е най-важното. Не съм изненадан, но интересното е, че хората все по-малко питат. Гледат като зомбирани, снимат се, но малко хора се интересуват да попитат.

- Този сезон в Плиска беше открит таен ходник, първия до момента в посока изток-запад. Вие участвахте ли в разкриването?

- Не съм участвал, но човек от моя колектив го откри – гл. ас. Андрей Аладжов, който е мой съръководител. Открити са десетина-двайсет метра от ходника и работата ще продължи. Трябва да се знае, че тайните ходници не са били да се крият поданици и да правят заговори.

В Плиска има система от подземни ходници, която е осигурявала инкогнито присъствие на владетеля в столицата. Той може да е в Дръстър, но излиза през нощта през тайния ходник и всички смятат, че е в столицата. Намерени са на север общо 7, на юг са 5. Те се кръстосват, преустройвани са непрекъснато, свързват сгради, изобщо това е сложно нещо. Новият ходник е на север от каменен площад. Вътре трябва да се допроучи и да се социализира. На площада-арена са се извършвали важни обреди, тъй като върху каменната настилка бяха нахвърляни по периферията части от цели животни, дори има обезглавено куче. После е засипано с чиста черна пръст, а отгоре пак има натрошени съдове, по които датирахме комплекса.

- Има ли откритие от този сезон, което да преобръща досегашните представи за старата столица?

- Проучвахме едно водохранилище, може би най-късната каменна структура в Плиска. То е с размери 5,60 на 2,80 м. Изградено е от каменни блокове и тухли. Съдържало е 20-25 кубика вода. Интересно е с това, че пресича един ранен водопровод, който води от север към дворците. Пресекли са водопровода и са ползвали неговата вода, за да пълнят водохранилището. То е от късен следстоличен период – първата половина на XI в., когато дворците вече не са функционирали. Водохранилището е захранвало с вода населението, което се прибрало от външния град вътре под защитата на крепостните стени. До него намерихме пещта, в която се е пекла варта, ямата в която се е гасила. Ще опитаме да запазим този паметник, който е много важен за строителната история на града. Плиска не се радва на особено внимание от медиите и сега всичко е концентрирано на Голямата базилика. А ние продължаваме да се грижим за Плиска, за да придобие тя съвършен вид, да прилича на столицата на Първото царство.

- Следили сте от разстояние акциите на вицепремиера Валери Симеонов по морето. Какво мислите, имаше ли нужда от тях?

- Разбира се, че имаше нужда, Валери тук е прав! Той прави и неща, които не много одобрявам, но в случая е прав. В края на крайщата морето трябва да добие цивилизован вид.

- Вече се чуха и гласове за вот на недоверие към кабинета.

- Моля ви, това са несериозни приказки! Сигурно ще внесат вот на недоверие, но в момента опозицията действа първосигнално.