|

Сидеров преди сватбата: Деница е жената на живота ми!

Дани Златанчева, в. „Уикенд”

 

Волен Сидеров-младши празнува своя втори рожден ден на 17 септември

- Г-н Сидеров на 24 септември сключвате брак с вашата дългогодишна приятелка Деница Гаджева. Вълнувате ли се?

- Да, вълнувам се, Деница също се вълнува. Тя даже си направи и моминско парти в столицата. Събра няколко свои приятелки – сред тях имаше колежки от АЛФА ТВ, пиарки, депутатки. Деница ще има седем шаферки. Роклите им вече са ушите – дълги са, в син цвят. Главен шафер ще е синът ни Волен-младши. Ангажирали сме известни и любими на мен и бъдещата ми съпруга певци за тържеството. Ще пеят Миро, Тони Димитрова, Васил Петров, Силвия Кацарова, някои от по-младите таланти на България. Сватбата ни ще бъде като мини концерт. За малкия Волен сме направили смокинг като моя. Ще носи й папиойнка. Търсим му обувки – черни и лачени.

Венчавката ни ще бъде в столичния храм „Св. Св. Кирил и Методий”. Църквата е 100-годишна, аз много я харесвам. Ще ни венчае отец Методи, той кръсти Волен преди година и половина. Свещеникът е изключителен човек, познаваме се от години, истински духовник. Той е направил център за иконопис, неделно училище, школа за църковно пеене и какво ли още не. През неговия център минават повече деца, отколкото през Семинарията. Поддържам отец Методи, защото той има отношение към нещата, които прави.

- Кои са кумовете ви?

- Ще ни кумува бизнесменът Димитър Савов и неговата съпруга. Той не е политическо лице. Навремето беше в петролния бизнес, но се оттегли, защото в него нахлуха някои агресивни групировки. В момента се занимава с лекарствени продукти. Той е изключително духовен човек. Кръсти малкия.

- Изпратихте ли всички покани? Ще присъстват ли ваши роднини?

- За съжаление, ние с Деница вече нямаме живи роднини. През последните години се разделихме с най-близките си хора. Аз имам двама-трима братовчеди, но даже не зная как да ги издиря. От към роднини е дефицит, но имаме много приятели и колеги. Поканили сме всички от АЛФА ТВ, от в. „Атака”, от други медии. Разбира се, политиците от парламентарната ни група и не само също са поканени. Бойко Борисов е сред поканените, той получи покана №1. Рождения ми ден на 19 април го уважи, дано и сега да дойде. Ще се радвам на всичките си гости, това наистина е голямо събитие в моя живот.

- Луксозна или скромна сватба организирате?

- Стандартна, с лек коктейл, интелектуално-политическа сбирка. Няма да е като обичайните сватби с диджей, с водещи. Предпочитам българската музика със златните хитове на големите Васил Найденов, Васил Петров и другите поканени певци.

- На кого се доверихте за сватбените халки?

- Изработи ги мой приятел. Халките ни са класически – жълто злато, гладки, от вътрешната им страна са написани имената ни. Още не съм избрал автомобил, с който да пристигнем. Търся нещо като ретро кола. Наскоро видях снимка на първата кола на Фердинанд. Добре ще е с нея да взема Деница, сега проучвам дали може да бъде наета. Но ако не намеря ретро автомобил, ще наема файтон. Обичам файтоните.

- Остава да кажете, че вие ще подкарате файтона!

- О, не. Ще си взема кочияш. Подписването ще бъде тип изнесен ритуал, човек от общината ще дойде да ни венчае в ресторанта. Ще има направена арка.

- Как решихте да предложихте брак на Деница?

- Бяхме в Созопол това лято. Гостувахме в комплекса на Ники Пехливанов – удобен комплекс за семейства с деца. Файтонджиите в града са ми приятели. Особено Дончо, който се изявява като бригадир. Наемал съм го и в предишни години да ни вози. Прави ми удоволствие, като сме в стария град да се приберем с файтон.

Един ден повиках Дончо да ни закара до много интересен бижутерски магазин. Спонтанно реших да се сгодявам. Събудих се с тази мисъл и го направих. Деница изобщо не я бях предупредил. Нямаше падане на колене, специални нагласи. Тя се изненада, когато й казах, че сме дошли, за да й изберем пръстен. Малкият беше с нас, когато й предложих. Бях й обещал брак още преди години и си удържах на думата. А познати, като разбраха, че ще подписваме, почнаха де ме питат: „Що се жениш? Карайте си така, какво ви е?”. Тогава разбрах, че в България има доста хора, които са против брака. Разбрах още на годежа ни в Созопол, когато седнахме на вечеря с Георги Мамалев, с жена му и сина му, на масата беше и Ники Пехливанов с жена си, още един приятел с половинката си, кмета Панайот Рейзи с приятелката си и съобщих тържествено: „Приятели, ще се женим на 24 септември”. Учудиха се и казаха, че съм взел много смело решение. Оказа се, че макар и с големи деца, някои от тях не са сключили граждански бракове.

- Заради богословието, което сте завършил ли решите да има граждански брак или заради даденото обещание към Деница?

- И двете. И понеже предишния ми брак с Капка беше в Кърджали, подадох молба до Пловдивската митрополия да разтрогнат венчавката ни.

- Църквата позволява ли да стъпите във втори брак?

- Да. Църквата позволява три венчавки максимум. Тази с Деница ще ми е втора. Граждански брак ще имам за трети път.

- Кой е първият ви граждански брак?

- В средата на 80-те години имах кратък брак, но тогава не се венчахме. За Деница това е първи граждански брак. Освен това й дадох обещание, когато се роди Волен, да се оженя за нея.

Малкият стана на две. Вече започва да говори, да прави изречения. Според мен е редно да расте в нормално, сключило брак семейство, да не пита защо мама и тате не са съпрузи и защо сме с различни фамилии. Надявам се Деница да приеме фамилията ми. Не съм обсъждал смяната с нея.

- Настоявате ли да бъде Сидерова?

- Ще се радвам, защото такива са традициите. За нея това е първи брак и тя се вълнува далеч повече от мен. Аз пък се радвам, че тя е щастлива. А тя наистина заслужава да бъде радостна, защото е светъл човек и ме дари със страшен сладур – Волен. С нея сме повече от пет години заедно и се обичаме като в стар романтичен филм. Не се притеснявам, че сключвам брак отново, защото тя не е от жените, които искат да бъдат мъже. Аз се напатих малко от такива. Има жени, които смятат, че трябва да могат всичко, да командват, да правят кариера. Деница запази жествеността си. Сама се отказа от парламента. Каза, че не е нейното място. Тя е първата жена, с която съм бил и която ми е казала: „Не искам да развивам кариера. Искам да бъда твоя опора в къщи и да гледам деца”. Това ми говори, че тя възприема света нормално, че има женски поглед за нещата, както и трябва да е. Пък и вече съм на години – искам да ми е спокойно, да няма нервност. Достатъчно напрегнат е животът, искам спокойствие и чиста любов.

- Деница ли е жената на живота Ви?

- Да, Деница е жената на моя живот. Дава ми баланса. Като ин и ян сме с нея. Мъжкото и женското на живота. Когато „ин” е истински женска, тя е на 100% жена – точно като Деница. Аз съм изразен мъж. Затова се получи и връзката между нас, затова са толкова хармонични отношенията ни.

- Валери Симеонов ще присъства ли на сватбата? Да не изключи музиката в полунощ?

- Заради него ще внимаваме с музиката, ще се постараем да е най-късно до 23:30 часа. Поканил съм и Каракачанов. Специална покана пратих на президента Румен Радев.

- Уредихте ли медения месец?

- Вероятно ще имаме медена седмица, за цял месец нямаме възможност да пътуваме. Имаме приятелка, която живее в Италия и ни покани да й гостуваме. Аз не обичам дългите пътувания. Преди години ходихме до Куба. Екскурзията беше подарък за рождения ден на Деница, защото тя е родена в Хавана, но няма спомени от там.

- Покрай сватбените вълнения сякаш се загубихте от политическата сцена. Много хора се питат къде сте?

- Не ходя по сутрешните блокове, което може пък и да е за добре. Направих няколко неща за моя избирателен район – лобирах за строеж на път, за увеличение на бройката на учениците в математическата гимназия. Работим за откриване на тържище съвместно с областната управа на Ямбол. Разглеждам един европроект за Елхово. Иска ми се, като приключи мандата, хората да кажат, че все пак нещо е направено за тях. Когато си в реалната власт, виждаш, че си свързан с доста фактори и че съображенията са много – държави като Русия и САЩ, съседни държави, ЕС, НАТО. Но премиерът Бойко Борисов балансира успешно.

 

 

На Д.

Когато нощем те целувам мислено,

небето се изпълва с птици.

Те като букви от умряла писменост

чертаят заклинания в тъмницата.

Изпратени от други измерения,

те идват тук по волята на сила,

която вечно гонела промени

и зло, желала, но добро творила.

Написаното с черно е напомняне

за старо, тежко, родово проклятие:

Не можеш да обичаш, незаконно е,

не си прави илюзии, приятелю!

От всякъде го чувам, всеки казва ни:

Нали разбрахте?! Няма път възможен

за любовта ви. Вие сте наказани!

Ако упорствате, ще стане и по-сложно!

Но аз обичам невъзможни скокове.

И знам, че птиците – прокоба са измама.

Знам също, че проклятията имат срокове.

И знам, че господар сърцето няма.

И за това, щом видя надпис: „невъзможна е”

за любовта ни – слагам запетая.

И надписът чете се: „не, възможна е!”

Не може просто да предвидиш края.

Волен Сидеров, 2013 г.

Деница направи моминско парти преди седмица и много се вълнува за сватбата, каза Сидеров