|

Австрия показа, че евроскептицизмът е необратим процес

Партията на свободата печели 51 места, с 11 повече от предишния мандат

Магдалена Ташева

На 15 октомври в Австрия се проведоха предсрочни парламентарни избори. Първа, както се и очакваше, е Австрийската народна партия (АНП) с 31.5% от вота, съответстващи на 62 парламентарни места. Това дава възможност на нейния 31 –годишен лидер Сабастиян Курц да състави правителство, което ще бъде коалиционно, тъй като нито една партия няма парламентарно мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство.

Ако има изненада, тя е, че евроскептичната, патриотична Партия на свободата в крайна сметка остана трета политическа сила, а не втора, както показваха социологическите проучвания от май досега и екзитполът в деня на избора. Трета, но с 51 места в парламента – с 11 повече, отколкото в предишния мандат и със 17 повече, отколкото през 2008 г. Тези резултати показват, че доверието на избирателите в партията на Ханс-Кристиан Щрахе и нейното влияние

растат устойчиво.

Както и че евроскептицизмът и национализмът са необратим политически процес, който набира сила по цялата територия на Европа. Най-красноречивото доказателство за успеха на партията са заглавия като „Забравете Брекзит! Кошмарът на Европа започва със завоя на Австрия към национализма“. („Дейли мейл“, 17 октомври 2017 г.)

Втора с един депутат повече е Австрийската социалдемократическа партия (АСДП). „Фотофинишът“ между АСДП и Партията на свободата бе решен в полза на първата с вече изтъркания трик на австрийската бюрокрация -  гласове, подадени по пощата в последния час преди края на изборния ден. С този похват бяха фалшифицирани резултатите от втория тур на президентските избори през май 2016 г., спечелени от кандидата на патриотите Норберт Хофер. После се оказа, че е спечелил глобалистът-либерал Александър ван дер Белен благодарение на гласове, подадени в последния момент по пощата. През юли 2016 г. Конституционният съд на Австрия констатира, че поне 77900 от тях са фалшиви и касира изборите. Разкритията принудиха канцлера Вернер Файман да подаде оставка на правителството си, но това не промени изборното законодателство.

Въпрос на изборна технология и нови законодателни решения е Партията на свободата

да сложи край на манипулациите с „гласове по пощата“.

 

В новия австрийски парламент тя ще има възможност да реши този „феномен“, петнящ родината на Лудвиг фон Мизес.

Най-вероятна е коалицията между Австрийската народна партия (АНП) и Партията на свободата, твърдят познавачи.

Другият вариант – коалиция между АНП и АСДП е малко възможен, защото те двете управляваха Австрия в предишния мандат и завършиха безславно преди края му.

Още повече, че новият лидер на АНП Себастиан Курц направи видим завой към национализма, заимствайки голяма част от патриотичната, анти-ислямска, анти-мигрантска реторика на Ханс-Кристиан Щрахе. Неслучайно го наричат „австрийски вариант на Еманюел Макрон“.

„Той иска да създаде едно движение, подобно на това на Еманюел Макрон във Франция,  но с предимствата на партийния апарат зад гърба си. И съвсем между другото Курц остави правителствената коалиция със социалдемократите на канцлера Кристиан Керн да се разпадне“, писа „Дойче веле“ през май т.г.

Себастиян Курц ще бъде най-младият министър-председател в историята на Европа. Кариерата му е шеметна. На 25 години роденият през 1986 г. студент по право е назначен за държавен секретар по интеграцията (към австрийското МВР) в първото правителство на социалдемократа Вернер Файман. Курц прекъсва следването си, за да се отдаде на политиката.

На 27 години той става външен министър в поредната голяма дясно-лява коалиция между АСДП и АНП с канцлер Вернер Файман и вицеканцлер Райнхолд Митерленер, лидер на АНП. Правителството едва издържа 2 години и 5 месеца.

Причината е в безогледната безпринципност на коалицията. Вътрешните противоречия на двете партии са парализирали работата на правителството, е мъглявото обяснение на наблюдателите.  Социологическите проучвания показват, че едва 35% от австрийците са склонни да приемат следизборните „бракосъчетания“ на иначе заклетите политически противници. Останалата част от електората

 

не крие отвращението си.

 

Оказва се, че коалиционният модел на Меркел не може да работи извън Германия.

Като външен министър Курц председателства заседанията във Виена на групата за преговори по ядрената сделка с Иран. Той посети Техеран и заяви, че работи за усилено сътрудничество между Австрия и Ислямската република, което ще донесе много ползи на австрийските компании. Курц се обяви и против санкциите срещу Русия – нещо, което външните министри на държавите-членки на ЕС не правят. От януари т.г. Курц е и председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Не е случайно, че той стана най-популярния политик в Австрия. И след като спечели всеобщо признание като такъв, измести своя политически лидер Райнхолд Митерленер. През май м.г. Курц заяви, че правителството не бива да довършва мандата си, тъй като е парализирано. На следващия ден вицеканцлерът Митерленер подаде оставка с обяснението, че не желае повече да „заема това място“ – явен намек, че е под вътрешнопартиен натиск да слезе от политическата сцена. На последвалия конгрес на АНП за председател на партията бе избран Себастиан Курц. По това време в сондажите партията бе класирана едва на 3-то място след АСДП и Партията на свободата.

Курц обеща да направи „революция“, но поиска по-широки правомощия като партиен лидер, например да налага вето върху лица, включени в кандидат – депутатските листи. („Гардиън“, 15.10.2017 г.)

В кампанията той критикуваше Партията на свободата за нейния евроскептицизъм, заявяваше, че е за силен Евросъюз, който Aвстрия трябва да укрепи още повече, когато поеме председателството през 2018 г. Но и също както Макрон твърдеше, че ЕС трябва да се реформира и заблуждаваше избирателите, че това е възможно.

 

И австрийците го възнаградиха.

 

Дано не се окаже, че славата на австрийския wunderwuzzi (вундекинд), както галено го наричат сънародниците му, ще трае от ден до пладне, както стана с френския „оригинал“ Еманюел Макрон, чиито рейтинг се срина само 4 месеца след триумфалната му изборна победа.