|

Европа: бездънна толерантност или толерантно зло

Не е далеч денят, в който ще забранят полите не само в едно училище, а на територията на цялото кралство и в цяла просветена Европа

 

Марина Юденич

 

Отначало мислех да сложа друго заглавие – „Дъното на толерантността”.

Аз и сега мисля, че  то звучи някак си по-солидно и, определено, по-литературно. Но, като помислих малко, стигнах до извода, че то ще бъде на практика невярно, защото споменаването на дъно предполага, че го има, а същевременно европейската толерантност няма такова дъно. И всеки път, когато ни се струва, че дъното е достигнато, някой чука отдолу.

Този път чукането дойде от британския Съсекс, където администрацията на едно от средните училища забранява  на момичетата да носят поли.

Директорът на училището говори за две причини за вземането това решение.

Първата е – полите на момичетата понякога са много къси. Веднага ще кажа, че тя не заслужава особено внимание, тъй като тя се решава по много прост и не толкова екзотичен начин: дължината на полата може да се впише в правилника на училището. Така, между другото, постъпват в много училища по света, като определят дължината на полите, цвета им, височината на токчетата и формата на носовете на обувките, и дори височината на чорапите.

Ще рискувам да предположа, че проблемът е именно във втората причина.

В училището има деца-трансджендъри, чиито чувства се оскърбяват

от различията в облеклото, както заявява директорът.

Подсъзнанието понякога ни дава неочаквани алюзии и асоциации, които, впрочем, след това винаги се оказват справедливи и, едва ли не, пророчески. Когато прочетох тази новина, не знам защо, но веднага в паметта ми се възродиха стиховете на пастора Нимьолер: „Когато  те (нацистите)  затвориха социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече не бяха останали хора, които да се застъпят за мен.”

Такава една, на пръв поглед, странна аналогия. Но само на пръв.

Когато те  решиха да отменят обръщението „госпожа” аз премълчах, в моята страна се оправяхме без това. Когато решиха, че не трябва да има графа „Мъж” или „Жена”, аз премълчах – на мен не ми трябваше анкета, за да заявя за своята женственост. Когато те доведоха в детските градини трансджендъри, за да разказват на децата за тяхната култура, аз премълчах, моите деца отдавна са пораснали.

Когато те решиха, че аз нямам право да нося пола, вече нямаше кой да се застъпи за мен.

По какъв начин решението на английския училищен директор може да стигне до мен?

Ако толерантността расте с такива темпове, не е далеч денят, в който полите ще ги забранят вече на територията на цялото кралство и в цяла просветена Европа.

Ситуация, при която след кацане в Лондон, Рим или Париж ще ме накарат да се преоблека в панталони,

вече не изглежда толкова абсурдна.

„Ами няма защо изобщо да пътувате при тях!, ще възкликне някой в патриотичния си порив. – Така ще си ходите с поли”.

А аз ще отвърна.

Скъпи мой, патриоте! Аз, може би, бих послушала съвета ви, но проблемът е, че те изобщо не искат да си седят с тяхната си толерантност тихичко в ъгъла и тихо да се побъркват, като виждат момичета с поли и момчета с армейски камуфлаж. Те искат, не само искат, жизнено им е необходимо да насаждат ценностите си и сивите си панталонки навсякъде.

И в това си неистово насаждане те са и изобретателни, и умели, и търпеливи.

Те ще заснемат и ще ни покажат хиляди филми за страданията на трансджендърите в този жесток джендърен свят, техните дизайнери ще измислят колекции от дрехи, в които няма да има нито една пола, техният блясък и техният шоу-бизнес ще покажат тези колекции като връх на стила и тържество на хармонията, и ще дойде ден, когато и по нашите улици

хората ще започнат да се стряскат от жена с пола,

че и да свирят след нея и дори да хвърлят камъни.

Ще кажете, утопия? Съвсем не е. Ако, например, някой преди някакви си 20 години ви беше казал, че в провинциално училище в добрата стара Англия на момичетата ще им забранят да носят поли, защото те оскърбявали чувствата на транджендърите – щяхте ли да повярвате?

Не, вие веднага щяхте да го обявите за утопия. Това е.

Аз  неслучайно си спомних за бедния пастор Нимьолер, прекарал безкрайни пет години в страшните бараки на Дахау.

Той казва, че всяка безумна диктатура, ако не й се даде отпор, рано или късно ще дойде да те прибере. И какво значение има кое лежи в основата на тази диктатура – идеята за превъзходство на нацията над останалия свят или идеята за превъзходството на малцинството над мнозинството.

Превод: Тихомир Тодоров, АЛФА ТВ

 

 

Освен това британското правителство обсъжда промени, които ще позволят на гражданите самостоятелно да удостоверяват смяна на пола си, без да представят медицински доказателства

Заради транссексуалните ООН да въведе термина „бременен човек”, призова Лондон

Британското правителство иска промяна в документите на ООН, с която терминът „бременна жена” да се промени на „бременен човек”, за да бъдат включени и транссексуалните хора. Това пише британският в. „Таймс”, позовавайки се на източник от Министерството на външните работи.

Уточнява се, че британското МВнР е предложило да бъде изменен Международният пакт за граждански и политически права на ООН. Документът, който е подписан и ратифициран от 168 страни, се основава на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.

„Обидно е, че жените са лишени от правото да се наричат жени под страх да бъдат наречени фанатички”, оплаква се писателката Сара Дитум.

От „Форин офис”, британското външно ведомство, обаче са уверили, че не са против жените.

„Обединеното кралство не е против използването на термина „бременна жена”. Ние изцяло подкрепяме правото на живот на бременните жени и поискахме от Комитета по правата на човека към ООН да не изключва бременните транссексуални хора от това право”, коментирала служителка на ведомството.

Освен това британското правителство обсъжда възможни промени в законодателството, които ще позволят на британските граждани самостоятелно да удостоверяват смяна на пола си, без да представят медицински доказателства.