|

Какви са уроците от каталунското, засега неуспяло, национално въстание

Едуард Лимонов

Урок първи – „Каквото правиш, прави го бързо”

 

Трябваше още вечерта на референдума, тоест на 1 октомври, когато испанските полицаи от Гражданската гвардия създадоха в Барселона и в много населени пунктове на Каталуния революционна ситуация, като пребиваха и влачеха в кръв гражданите избиратели (най-потресаващото е, че полицията се хвърляше върху избирателите!), трябваше веднага след затварянето на избирателните секции да се  провъзгласи независимост.

Директно там – на площада, сред кръв, сълзи и болезнени викове.

Температурата на обществото го позволяваше.

А националната революция е ястие, което винаги се поднася горещо.

Дълго, прекалено дълго, тъпкаха на място каталунските политици, а през това време обществото изстиваше. Те позволиха на Мадрид да докара в Барселона привърженици на единна и неделима Испания от други региони и да проведат впечатляваща контрадемонстрация срещу независимостта. Гражданинът е психическо крехко същество: като вижда контрадемонстрацията той започва да се съмнява – дали по правилен път „вървим”, освен това той се разколебава в това, че е мнозинство, контрадемонстрацията му разколебава вярата, че „ние, каталунците, искаме независимост”.

Дори и да е изучавал психологията на масите, господин Пучдемон я е забравил, а може и да не я е изучавал.

 

Урок втори: позволи се на вулгарния икономизъм да нахлуе в размишленията на гражданина за независимостта.

На проведения на 1 октомври референдум за бъдещето на Каталуния 90,18% от гласувалите се обявиха за независимост

Позволи се на медиите да разредят решимостта на масите за независимост. СТРАСТИТЕ на масите за независимост бе позволено да се разредят с икономически съображения, услужливо подадени от Испания. При това се подчертаваха икономическите загуби на Каталуния , а икономическите загуби на самата Испания, и на банките, и на предприятията, които планират да бягат от Каталуния, изобщо не се споменават. А нали, и банките, и предприятията като изгубят 7,5 милионната трудолюбива армия каталунци, ще загубят не по-малко, а повече от Каталуния.

Националната революция – това е страст, а вулгарният икономизъм е директно противоположен на страстта и е неуместно да се твърди, че не трябва да се прави национална революция, защото било неизгодно. Това са две различни категории. Да се живее също е неизгодно, само дето се ядосваме, че няма безсмъртие.

Че раздялата била нечестна – ами кой е честен при такива неща като национален развод?… Дори развод на съпрузи – това е в повечето случаи трагедия, а разводът на нации, това непременно е голяма трагедия.

Като искат да задържат половинката си и съпрузите, и нациите лъжат безбожно и понякога използват насилие.

 

Урок трети и най-важен. Трябва да се знае какво става и да се разбере, че ставащото е неизбежно.

 

Основните европейски държави, а това са Испания, Франция и Великобритания, са средновековни образувания. (Нарочно не споменавам Германия и Италия, тъй като те стават централизирани чак през 1870 г.)

Преди стотици години, в Средновековието, тези държавни образования са потиснали под себе си и са прилепили по-слаби нации. Тогава съществува само правото на силния, никакви други права, някои, дори и големи нации, са  отивали при наследника на престола, както сребърните лъжици и вилици при обикновения човек, по наследство от бащите или, в случаите на кралиците, вървят като зестра. Някаква си Елеонор Аквитанска отива в постелята на мъжа си заедно с Аквитания. Потресаващо е било, нали?! И  ние така си живеем с това награбено в миналото „имущество”. И онези малки народчета, неисторически нации, които са успели да се запазят в средновековните държави, да запазят езика си преди всичко, сега оживяха, надигнаха се, спомниха си и се осъзнаха като отделни нации – и поискаха да се възродят. Да се отлепят от топката, в която са ги залепили насилствено през Средновековието – феодалът ги е натикал там с шпага.

Започва реваншът на почти забравените „неисторически”, както ги наричат още, нации, нации-неудачници. Каталунската нация е само първата от тях.

Предсказвам, че след малко на брой години в Европа ще има не 28, както сега, а цели 70, може би, държави.

 

Защо това става именно днес?

 

Ами съвремието дава огромни възможности на националните страсти да се разгорят. Съвременните средства за информация дават възможност пряко, в директен режим, да се гледа, например, свирепото разгонване на избирателните секции от Гражданската гвардия на Испания. Целият свят видя, и побоите, и кръвта, и страданията, но най-вече ги виждат и се палят от видяното тези, които са изпитали тези страдания.

Днес процеси, които преди са траeли по 50 години, сега стават за 50 часа.

Затова Каталуния ще бъде вече Forever (завинаги).

В Страната на Баските на територията на Франция и Испания ще има „Каталуния”, на остров Корсика ще има „Каталуния”, в Шотландия ще има „Каталуния” – очаквайте национални въстания.

За Бога, всичко правилно съм го разбрал.

Повярвайте.

Превод: Тихомир Тодоров, АЛФА ТВ