|

Как Унгария се бори със Сорос

Шпицкомандите на Сорос протестират срещу управлението на Виктор Орбан и законовите промени против чуждите НПО-та и университета на финансовия спекулант

Правителството на Орбан смята, че организаторът на „цветни” революции по света насажда пагубни за Европа инициативи

 

Европейската комисия възнамерява да се обърне към Европейския съд с иск срещу Унгария, ако Будапеща отново игнорира предписанията на Брюксел. Спорът се разгоря заради унгарски закон за неправителствените организации, финансирани от чужбина. Става дума преди всичко за Централно-Европейския университет, работещ със средствата на спекуланта Джордж Сорос. Ако вуз-ът не изпълни изискванията на новия закон, може да бъде затворен. Правителството на Орбан смята, че организаторът на „цветни” революции по света насажда пагубни за Европа инициативи, например – активно подкрепя миграцията на милиони араби и африканци в ЕС.

Според поправките на закона за чуждите НПО, подписан от президента на страната Янош Адер през април 2017 г., за да функционират чужди учебни заведения в Унгария, те трябва да имат филиали и в страните, откъдето идва финансирането. При това, образователните програми на чуждите и унгарските филиали на такива вуз-ове трябва да си съответстват едни на други.

Също така НПО-тата, получаващи средства от чужбина повече от 24 хил. евро годишно, са длъжни да предоставят на властите списък на чуждестранните си спонсори и да преминават специална регистрация със статус на „организации, извличащи полза от чуждо финансиране”. Освен това преподавателите – чужденци трябва да получават разрешение за работа в Унгария. Нарушаването на изброените условия заплашва със затваряне  учебните заведения .

Според ЕК законът противоречи на правовите норми на ЕС, а също така показва и отслабване на „властта на демокрацията” в Унгария. През май т. г. ЕП прие резолюция срещу Будапеща, освен закона за НПО-тата, европарламентаристите са обезпокоени и от действията на страната за засилване на граничния контрол и по-сурови  условия за предоставяне на убежище на мигрантите.

Законът за чуждестранните НПО засягат преди всичко интересите на Централно-Европейския университет, основан от милиардера Джордж Сорос.  Регистрираният в САЩ вуз не осъществява преподавателска дейност в страната си, макар че издава дипломи унгарски и американски образец. В него се обучават студенти от 108 страни, 335 от тях са унгарски граждани.

В изказване за този закон пред Европарламента, Виктор

Орбан нарече Сорос враг на Унгария

и обвини милиардера, че иска да навреди на всички европейци. Според унгарския премиер, Сорос „разрушава живота на милиони европейци с финансовите си спекулации”, а също така се опитва да наводни Евросъюза с мигранти.

Освен това от унгарската управляваща партия „Фидес” заявяват, че обвинителите на Унгария в ЕК са свързани с НПО-тата на американския филантроп.

Според експерта от Руската академия на науките Александър Стикалин, вероятността Будапеща да отстъпи в спора си с ЕС е малка. По-голямата част от хората в страната, обаче,  одобряват политиката на действащия премиер, смята експертът.

Доктрината „Сорос”

Въпреки заплахите на Брюксел, правителството на Унгария възнамерява да се бори и занапред с влиянието на организациите на Сорос. През септември 2017 г. представителят  на правителството Бенс Тузон съобщи за плановете на кабинета да започне поредните „общонационални  консултации” относно политическата дейност на Сорос. По време на кампанията, стартирала в първите дни на октомври, властта и обществото трябва да обсъдят „плана на Сорос” за миграцията. „Общонародните консултации” се провеждат в Унгария от 2011 г. – това са допитвания до населението по едни или други въпроси, които правителството провежда по пощата.

„Планът на Сорос” – това са основните тезиси на финансиста по миграционния проблем, изложени в статията му от 2015 г. Според него, ЕС трябва да приема не по-малко от милион мигранти годишно, при това страните от Съюза не трябва егоистично да отказват настаняването им, това бреме трябва да се разпределя в Европа равномерно. За осигуряването на всеки преселник, ЕС трябва да отделя годишно не по-малко от 15 хил. евро. Освен това европейците трябва да увеличат финансирането на  граничните страни, намиращи се на пътя на основните мигрантски потоци (Турция и Ливан). За тази цел европейските власти могат да пуснат дългосрочни дългови облигации, смята Сорос.

Миграционната политика на Будапеща противоречи на плановете на американския милиардер.

През февруари 2017 г. Унгария започна да издига стена на границата със Сърбия, за да  пресече влизането на своя територия на нелегални мигранти, минаващи транзитно през Балканите. При това първата гранична стена бе построена от унгарските власти още през 2015 г. на границата със Сърбия, Румъния и Хърватия – загражденията са дълги 170 км. Освен това Унгария отказва да участва в европейската програма за преразпределяне на мигрантите.

„Унгария, като страна – член на Евросъюза, е длъжна да признава европейските договори и решения на съда, днешното постановление, обаче, не е повод да променяме политиката спрямо мигрантите. Съдът не е предписал на Унгария какво конкретно трябва да направи и истинската борба едва започва”, заяви Виктор Орбан през септември, коментирайки решението на Европейския съд, който отклони жалбата на Будапеща срещу наказателните санкции на ЕК. Припомняме, че през юни ЕК инициира наказателна процедура срещу Унгария и Полша за отказа им да изпълнят квотите по прием на мигранти.

Също така властите поставят в унгарските градове плакати с изображението на финансовия спекулант с надпис: „Сорос няма да се смее последен”. Милиардерът побърза да ги обвини в антисемитизъм. Янош Лазар, шеф на апарата на правителството в Унгария, решително отхвърля това: „правителството критикува Джордж Сорос не заради еврейския му произход”, а  заради подкрепата му за неконтролирания мигрантски поток.

„Организациите, финансирани от фонда на Сорос, подкрепят политика, според която европейските страни трябва да приемат голям брой преселници”, заявява политологът Анна Арямова в интервю за RT.

Оттокът на мигранти от тези страни, в които ситуацията е дестабилизирана от Вашингтон, е изгоден за САЩ, нали вместо да атакуват Америка, жителите на държавите, обхванати от бойни действия, заминават зад граница. Според експертката, по такъв начин се сваля част от напрежението в страни като Либия, например.

„Но тази масова миграция е пагубна за европейските страни – за икономиката им и за социалната сфера. По такъв начин Европа се разплаща за агресивната политика на САЩ. Фондът на Сорос е глобален проект за влияние върху световните политически процеси”, обобщава Арямова.