|

САЩ на принципа разделяй и владей, а пък диваците да се избиват един друг

Твърде много са данните, че националното самосъзнание на каталунците се е пробудило не без намесата на вездесъщия Джордж Сорос

Референдумите в Иракски Кюрдистан и в Каталуния са брънки от една верига, прикрепяща здраво цели региони към Вашингтон

 

Александър Циганов

След безредиците в Каталуния неволно се позабрави също такъв референдум за независимост и в Иракски Кюрдистан. На мнозина им се струва, че  тези събития изобщо не са свързани.

Същевременно, политическият анализатор от Армения Ашот Гарегинян е убеден, че това са брънки от една верига и тя е скрепена от стария като света принцип „Разделяй и владей“.

„Британският подполковник Джон Коук, който в средата на 19 век е бил военен комендант на индийския град Морадабад влиза в историята с фразата: „Ние трябва да се стремим постоянно и с максимална изгода за нас да поощряваме съществуващите междурелигиозни и междурасови разногласия, а не да се опитваме да обединяваме народите. Divide et impera”, дава експертът историческа справка. И събитията било в Каталуния, било в Кюрдистан ясно показват този принцип от Римската империя който продължава да е в арсенала на силните на деня. И днес западните кукловоди прибягват до него активно както никога.

Странностите на събитията в Каталуния се обясняват с външно влияние

В Каталуния местните власти, ако изхождаха от собствените си интереси, щяха да балансират на ръба на сепаратизма, без да стигат при това до война с централната власт. Така просто е по-лесно да се пазариш.

Нещо повече, сочат наблюдателите, за каталунското правителство обявяването на референдума крие и немалък риск. Привържениците на независимостта не са имали болшинство – мненията се колебаят някъде от  45% за независимост и 55% за запазване на статуквото. Дори след като регионалният парламент взема решение за референдум и започва яростна агитация, чак до последната седмица 44% от каталунците са срещу отделяне и 41% са „за“, съобщават медиите.

Дори и при проведен референдум с масово насилие и съответното покачване на антимадридските настроения За независимост гласуват 2 020 144 души. Да, това са 90,09% от взелите участие в гласуването. Но! – това е по-малко от половината от 5,5 млн. каталунци, имащи право на глас!

При това е ясно, че тези, които са за запазване на автономията в състава на Испания просто не са отишли на гласуването.

И ето тук започват въпросите към испанското правителство. Защо трябваше да организират силово противодействие на гласувалите? Какво като гласуват? Не е сигурно, че болшинството каталунци щеше да подкрепи идеята за отделяне. А главно, цялата тази по-нататъшна процедура би могла да се замотае в чисто технически въпроси. Например – а вярно ли са преброени гласовете? А не е ли имало нарушения? И така нататък, малко ли подобни политически методи е натрупала в историята си Европа, която винаги се е мятала между сепаратизма и събирането на територии и етноси!

„Твърде много са данните, че националното самосъзнание на каталунците се е пробудило не без намесата на вездесъщия Джордж Сорос, от десетилетия известен като спонсор на „цветни революции“, сочи Ашот Гарегинян. – Например в каталунските медии има свидетелства, че фонда на Сорос Open Society Initiative for Europe е финансирал обществени организации, обявяващи се за независимост на Каталуния. Например Барселонския център за международни отношения (CIDOB) , който е генератор на идеи за МВнР на Каталуния.

Защо му трябва това? Нали декларираното от каталунците волеизявление е в разрез с политиката на евроинтегриране и ще покаже фиаското на Евросъюза, за което  в началото на юни заяви самият милиардер, сочи арменският политолог.  А щом Сорос се е включил към „разклащането“ на Испания, то това е със знанието на Държавния департамент, сигурен е той. Слаба, изтормозена от размирици, Европа устройва Щатите, а силна и самодостатъчна – в никакъв случай. Същото се отнася и до всеки друг регион на планетата, тъй като за „зона на американските интереси“ е обявен целият свят.

Странностите на събитията в Каталуния се обясняват със странностите на събитията в Иракски Кюрдистан

Ашот Гарегинян е убеден във влиянието на Вашингтон и онези глобалистки кръгове, които продължават да използват Америка като своя сопа.

„Политиката на САЩ винаги е била насочена към едно: намаляване на относителната тежест на управляващите елити, раздробяване на властите на етно-религиозни вилаети, които са обречени на вечна борба помежду си и на апелиране към върховния мъдър съдия. Като това може да бъде само Вашингтон, пояснява експертът. Извън на тази политика е само Израел. Дори и Саудитска Арабия, въпреки съюзническия й статус, подмолно, но се разбутва от американците, които я поощряват за все повече априори изгубени конфликти. Какво да говорим за по-малките страни от региона, а още повече за Сирия, „съединителната ос“ на Близкия Изток“.

Проведеният на 25 септември референдум в Иракски Кюрдистан само добави солидна доза нервност в и без това неспокойния регион

В тази парадигма проведеният на 25 септември референдум в Иракски Кюрдистан само добави солидна доза нервност в и без това неспокойния регион. Кюрдите са идеален инструмент за общо дестабилизиране на ситуацията. Те искрено се борят за независимостта си и затова техните лидери и вождове седят в сигурните кресла на изразители на националната идея. Но в този смисъл те са и лесно управляеми отвън. И ето тук Вашингтон ги примамва лесно към себе си, обяснява политологът общата схема.

Естествено е, че държавите в региона, преди всичко Турция и Иран, не крият загрижеността си относно намеренията на кюрдите да провъзгласят независимост. Всичко е просто – те се страхуват това да не доведе до „ефекта на доминото“, тъй като кюрдите живеят компактно не само в Ирак, но и в Иран, Турция, Сирия и някои други граничещи с тях държави.

Ето в това е и главното, абсолютно пряко сходство в политическата ситуация след референдумите в Каталуния и Иракски Кюрдистан. Нека, засега да го обозначим така, подмолно подкрепя движенията за национално освобождение, като на глас осъжда сепаратизма, до който те водят. При това тази подкрепа е толкова „по-благородна“, колкото повече вярват в мечтата си борците за свобода.  Същевременно този „Някой“ е готов да  приеме сигналите за помощ от раздираните от сепаратизъм държави. Нали Вашингтон подкрепя иракското ръководство в борбата му срещу кюрдския сепаратизъм.