|

ЧЕЗ продава бизнеса си у нас, да си го върнем сега

Интересът към придобиването на ЧЕЗ от други компании не е голям, а стойността на бизнеса е около 300 млн. Евро

Държавата има шанса отново да поеме контрола върху електроразпределението в Западна България като откупи бизнеса на чешкото дружество

Боян Аспарухов

 

Може ли държавата да си върне контрола и собствеността в ключови отрасли? Да, може, след като показа, че не е лош собственик. Доказателство за това са положителните резултати в оръжейната промишленост. Днес, този въпрос може съвсем основателно да бъде повдигнат и по отношение на електроразпределението.

Повече от година чешката държавна компания ЧЕЗ обяви, че възнамерява да продаде активите си в България, които тя придоби от България през 2004 г. 13 години по-късно нашата държава може да се бори за придобиване на акциите на чешката фирма, макар че такава заявка не е дадена досега. А защо не? Да не би чешката държава да може да управлява по-добре изградената от нас електропреносна и разпределителна мрежа, отколкото ние самите? Съмнявам се.

Ще се продават ли активите на ЧЕЗ Груп България? Този въпрос продължава да е на дневен ред след като преди броени дни от чешката държавна енергийна компанията заявиха, че на първо време търсят купувач за ТЕЦ-Варна. Той е само една малка част от активите на ЧЕЗ.

Лъвският пай е ЕРП-то

Подадените оферти за закупуването на материалните активи на компанията в България досега са 5, като една от тях е за ТЕЦ-Варна, 3 са за всички активи на компанията в България, а последната касае интерес за закупуване на бизнеса с производство и разпространение на електроенергия от ВЕИ, собственост на ЧЕЗ в България.

Още през януари компанията майка, базирана в Чехия, обяви официално, че разглежда възможността да продаде българския си бизнес. „Поради интерес от страна на няколко инвеститора, чешката енергийна група ЧЕЗ е решила да проучи пазара във връзка със своите инвестиции в България”, такова беше официалното съобщение на компанията. Един от бившите директори на фирмата, ръководил бизнеса й у нас през периода 2011-2015 г., изрази становище, че вероятната причина за изтеглянето е несигурността на родния пазар.

Без да се набляга на причината, по-важното е, че у нас се продават активите на най-големия недържавен енергиен бизнес. Само „ЧЕЗ Електро” снабдява с ток цяла Западна България има приходи от над 1.4 млрд. лв. От друга страна, разпределителното дружество на ЧЕЗ е най-големият търговец на ток в страната. Освен тях, в структурите са ТЕЦ-Варна и няколко ВЕИ актива. Това, което би трябвало да ни интересува е каква е възможността държавата да придобие материалните активи, които ЧЕЗ възнамерява да продаде.

В края на 2004 г. ЧЕЗ Груп

с оферта от 281.5 млн. евро спечели приватизационната процедура за 67% дял

в ЕРП-тата в Западна България. През 2012 г. българската държава приватизира и остатъчните си дялове през борсата. Днес България не притежава нито един процент от активите на предприятието, изградено и поддържано години наред с парите на българските данъкоплатци. Вместо това, с тях оперира и печели чешка държавна компания. Може би е настъпил моментът държавата да си върне собствеността. И тук не става дума за експроприация на частната собственост, а за равно участие в търг. Ако държавата успее да придобие поне 51% от активите на ЕРП-то, ще си върне контрола върху един обществен монопол и ще контролира най-големия енергиен бизнес у нас.

Според директора на надзорния съвет на ЧЕЗ, Вацлав Пацеч, първоначалният вариант бил да се продадат всички активи на компанията заедно, но офертата за закупуване на ТЕЦ-Варна се оказала по-привлекателна. Любопитно е, че предложената досега цена за е 50 млн. евро. През 2006 г. тецът е придобит за 206 млн. евро. Освен това, беше обещано в него да бъдат инвестирани 100 млн. за модернизация, която започна още през 2011 г. Тя представляваше изпълнение на програма за повишаване на екологичните стандарти на централата, което щеше да доведе до удължаването на срока й на експлоатация до 2030 г. Вместо това през 2015 г. ТЕЦ-Варна спира работа, заради липса на инсталации, които да обезпечат екологична експлоатация. Според Пацеч почти няма шансове за по-добра оферта от предложените 50 млн. Очевидно има нещо, което е неизвестно за нас. Едно от вероятните обяснения е, че голяма част от въглищните централи в Европа ще трябва да затворят врати, защото не могат да изпълнят екоизискванията за намаляване на въглеродните емисии, които поставя ЕК. Вероятно тецове от рода на този във Варна вече са изживели своето време и може би не струват пукната пара.

Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев

ТЕЦ-Варна има своето място в българската енергийна система,

ако работи, разбира се. Когато чехите я купуват, тя е работеща. Дали са инвестирали в нея или не, въпреки заявките, които правят за това през годините, факт е, че днес централата не работи. Тя е купчина желязо. Вероятно и цената от 50 млн. за нея е стойността само на желязото и на земята под нея. Това означава, че чехите са спрели да инвестират в нейната модернизация и вече е прекалено късно затова я продават.

ТЕЦ-Варна може да увеличавава или да намалява своята производителност. Това е особено полезно днес, защото балансира неравномерното електроподаване от фотоволтаици и вятърни електроцентрали в Североизточна България. И в този смисъл, централата, ако работеше днес би имала своето място сред електропроизводството у нас.

Към момента е известен един купувач за активите на ЧЕЗ България – друга чешка компания „Енерго про”. Тя предлага 300 млн. евро за активите. През 2004 г. ЧЕЗ купува българското държавно ЕРП за 281 млн. евро. Възможно ли е за 13 години активите на компанията да се оценяват с едва 19 млн. евро повече?

„Енерго про” е у нас от 2011 г., когато купи активите на „Е.он” за 133 млн. евро. Сега иска да купи ЧЕЗ България. Ако това стане,

2/3 от територията на България ще се влияе от решенията на една чешка фирма.

Чешката държавна компания затвори ТЕЦ-Варна през 2015 г. и остави стотици домакинства без препитание

В свят, в който потреблението на електроенергия расте непрестанно, България става все по-зависима в производството и потреблението си на електричество. Експертите по национална сигурност биха нарекли това състояние заплаха за енергийната сигурност. Защото електроразпределението е бухалка за оказване на натиск върху държавата. Електроподаването в 2/3 от цялата ни страна може да спре с едно телефонно обаждане и държавата не може да направи нищо по въпроса.

Това, което може да се направи в случая е държавата, в лицето на БЕХ, да кандидатства за придобиване на активите на ЧЕЗ България и да си върне част от този обществен монопол. И това е съвсем резонно. Какво пречи българската държава да участва в търг за придобиване на активите на ЧЕЗ? Просто липсва воля. Ако държавата участва в търга, ще повиши своята енергийна сигурност. Позитивите, произтичащи от връщането на ЕРП-то, за държавата ще бъдат и по отношение на обществената регулация.