|

Бяла Америка измира от отчаяние и хероин

Населението от депресивните щати възлага надежди на програмата на Тръмп за реиндустиализация, но докато той се опитва да върне производството, смъртността продължава да расте

Виктория Никифорова

 

Сред бялата младеж на САЩ е регистриран рекорден ръст на смъртността. При това сред другите групи населения тя спада, сочи медицинското издание The Lancet. През последните  15 години смъртността сред белите граждани на Америка, между 25 и 34 години, е нараснала значително. За този феномен, твърде необичаен за високоразвитите страни, учените вече измислиха специален термин –смърт от отчаяние. Но той не отменя основния въпрос – може ли да бъде спасена бяла Америка?

От 1999 до 2014 г. смъртността сред младите бели жени расте с три процента годишно, сред белите мъже – с 1.9%. Подобни показатели имат само индианците и ескимосите от Аляска. При афроамериканците, азиатците и испаноезичните млади хора смъртността не расте, а пада.

Главните причини  за „измирането на белите” са

злоупотребата с медикаменти, наркотици, алкохол,

а също така аварии и самоубийства. Четвърт от всички смъртни случаи от свръхдоза в САЩ днес се падат на белите младежи. В някои щатове този показател стига до 30%. Най-страшното е, че смърт от предозиране с хероин сред тази група е нараснало четири пъти само за периода от 2010 до 2015 г.

През 1999 г. смъртността при тази категория бели американци е с 30% по-ниска, отколкото сред афроамериканските им връстници. През 2015 г. вече е обратното.

В края на 2016 г. се забелязва още една тревожна тенденция – смъртността сред бялото население е по-голяма от раждаемостта в три американски щата. А в 17 от тях бялото население започва да намалява на фона на устойчив ръст при другите етнонационални групи. Дори продължителността на живота при бялото население вместо обичайния ръст стагнира през 2013 г. и малко пада през 2014 г.

Устойчивият ръст на смъртност с няколко процента годишно е абсолютно необясним за такава богата и развита страна като САЩ. Подобни темпове учените са наблюдавали само в началото на епидемията от СПИН.

Предлагат се най-различни рецепти за тази криза. Американските националисти и фенове на Тръмп са сигурни, че белите ги погубват либералните ценности. Религиозните фундаменталисти конкретизират: проблемът е в липсата на духовни основи,  а ако младежта се върне към Исус, ще може да слезе от иглата и да живее по-дълго.

По-практични съвети дават учените – да се увеличи контрола при продажбата на силнодействащи опиати-аналгетици, които водят до зависимост. Те се продават с рецепта, но

лекарите ги предписват с удивителна лекота.

Изследователите обръщат внимание и на такъв важен параметър като висшето образование. То става все по-малко достъпно и забележим фактор на сегрегация. Младежите с университетско образование показват устойчив спад на смъртност, „лошата” статистика я осигуряват техните връстници, които на са могли да влязат в колеж.

Преди 50 години младежите, които нямат пари или желание да влизат във ВУЗ лесно си намират работа в местната фабрика или завод. При това тази работа на практика ги прави уважавани хора. Днес на фона на деиндустриализацията на страната, завършващите училище няма къде реално да отидат. Статистиката сочи, че те по-всички показатели са губещи в сравнение с връстниците си с университетски дипломи. Затова пък по-голяма е вероятността за самоубийство или смърт от свръхдоза наркотици.

Най-задълбочено обяснение на епидемията от младежка смъртност дават не психолозите и лекарите, не социолозите и проповедниците, а икономистите. Джъстин Пирс и Питър Шот обръщат внимание на факта, че началото на епидемията съвпада със значителното намаляване на  митата за китайския внос, направено през 2000 г. от Бил Клинтън.

Американският пролетариат не издържа на конкуренцията

на евтината работна ръка на Китай, производствата масово се затварят и изнасят зад граница. „Ръждивият пояс” от деиндустриализирани щати нараства и поражда депресивно поколение от бели младежи. Не случайно регионите с най-висока бяла смъртност гласуваха за Тръмп, въпреки че по традиция са подкрепяли демократите.

На фона на деиндустриализацията в САЩ, завършващите училище няма къде реално да отидат. Затова по-голяма е вероятността за самоубийство или смърт от свръхдоза наркотици

Но защо чернокожите и латиноамерикански младежи по-лесно преживяват рецесията и деиндустриализацията? Социолозите обясняват това с ниския им старт. Цветнокожите имат за пример техните родители и дядовци. Като цяло това са били или хронично бедни хора, или едва пристигнали в страната мигранти. На фона на предишните проблеми, днешните им изглеждат проста работа.

Напротив, белите младежи, сравнявайки се с родителите си виждат, че при сегашната конюнктура просто е нереално да постигнат същите успехи. Дори и ако си намерят постоянна работа, цените на недвижимостта няма да им позволят да си купят такава къща като на родителите им, да отгледат толкова деца и да натрупат такава пенсия.

Списание Bloomberg публикува изследване, посветено на живота на такова работещо момче, включило се наскоро в статистиката за младежка смъртност. Още в училище Райън Джонсън започва с аналгетици – лекарят му ги изписва поради банално счупване на кост. За университет той няма пари и след училище завършва двегодишен кулинарен курс. След това не може да си намери постоянна работа и се захваща с временна заетост. Тогава в град Ери на практика вече са затворили всички фабрики и заводи. Остава само производството на локомотиви. Но собственикът, General Electric, премества през 2013 г. 950 работни места в Тексас и през 2016 г. съкращава 1500 раборници. Населението на града се стопява до 100 000 души, както през 1920 г., но пък

броят на самоубийствата нараства повече от 1.5 пъти.

От безделие Джонсън минава на хероин. Лекува се в клиника. Намира си работа, но всичките му колеги са на хероин и той започва отново. Живее, разбира се, с майка си – пари за наем или пък, още повече, за ипотека той няма. Майка му го намира една сутрин в стаята  му мъртъв – 22-годишният Джонсън умира от свръхдоза.

„Днешна Америка не е най-подходящото място за млади хора без университетска диплома. И аз не мисля, че в обозримо бъдеще ситуацията ще се промени към по-добро”, признава  Ангъс Дитън.

Населението от депресивните щати възлага известни надежди на програмата на Тръмп за реиндустиализация. Но докато той се опитва да върне производството в САЩ, смъртността сред бялата младеж продължава да расте. Учените вече са измислили нов термин за този тренд – „смърт от отчаяние”.

Превод: Тихомир Тодоров