|

150 млн. лева за подкрепа на иновациите

Зам.-министър Борисов връчи награда „Иновативна фирма“ за 2017 г. на панагюрската фирма за производството на оптични устройства

От стартирането на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 са сключени 235 договора за близо 150 млн. лева, свързани само с  подкрепа на иновациите. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, който откри шестата годишна церемония по връчване на наградите „Изобретател на годината“, организирана от Патентно ведомство. Зам.-министър Борисов връчи и голямата награда „Иновативна фирма“ за 2017 г. на панагюрската фирма „Оптикоелектрон Груп“ АД- лидер в производството на оптични устройства в България.

Замeстник-министърът на икономиката  посочи, че по иновационна динамика България заема  4-та позиция в ЕС през периода 2012-2016 г., като това говори за ускорени процеси в сферата на иновациите. „Трябва да работим, за да запазим, златните умове, талантите и предприемачите в България“, каза още Борисов. Той изтъкна, че в страната има силен икономически растеж и финансова стабилност. По думите му през следващата година растежът ще бъде генериран не само от вътрешното потребление и износа, а и от инвестиции, като допълни, че инвестициите в иновациите са от главните приоритети на Министерството на икономиката.

Заместник-министър Борисов бе категоричен, че министерството работи за това иновациите да се превърнат в модел на икономическо развитие,  като се подпомагат  чрез „Иновационната стратегия за интелигентна специализация“ и чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.

В тазгодишните награди участват 35 изобретения, защитени с патент, дело на 28 учени, разделени в три категории. В края на церемонията двама учени бяха вписани и в Златната книга на българските откриватели и изобретатели.

 

Куба иска съвместни предприятия с България

Зам.-министърът на икономиката се срещна с Рамиро Валдес, заместник-председател на Държавния и Министерския съвет, и на Съвета на министрите на Куба. Това е една от най-високите позиции в управлението на държавата, като самият той носи титлата „коменданте“

Възможностите за създаването на съвместни предприятия в хранително-вкусовата промишленост, ВиК, енергетика, ИКТ и туризма бяха обсъдени на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и Рамиро Валдес, заместник-председател на Държавния и Министерския съвет, и на Съвета на министрите на Куба. Това е една от най-високите позиции в управлението на Куба, като самият той носи титлата „коменданте“ и е заемал различни постове през годините и е бивш министър в няколко различни ресора. На нея присъстваха и Салвадор Пардо Крус, министър на индустрията и Инес Мария Чапман Уаг, президент на Националния институт по хидравлични ресурси.

Зам.-министър Манолев запозна участниците в срещата с постигнатите договорки по време на визитата му в Куба, в това число и за получаването на държавна подкрепа за реализацията на български проекти там. „През годините нашите две страни винаги са имали много близки отношения, въпреки голямото разстояние, но нямаме реализирани значими съвместни инвестиционни проекти. Смятам, че е дошло времето това да се промени, а в България има компании, които могат да отговорят на растящите нужди на икономиката на Куба“, посочи той.

Според представителите на правителството на Куба, може приоритетно да се работи за разкриване на съвместни предприятия във ВиК и енергетиката и по-специално в областта на ВЕИ. Туризмът също бе определен като приоритетен сектор, в който може да се използва българския опит, в това число и за изграждане на хотелски бази. Акумулаторите са едни от познатите стоки на кубинския пазар, като от години се внасят големи количества от България. В тази връзка бе обсъдено да се проучат възможностите за съвместно производство на място в островната държава.

Като приоритетни подотрасли бяха споменати още млечните продукти и различни видове консерви. Зам.-министър Манолев подчерта, че в България има редица компании, които могат да отговорят на международните изисквания и гарантират конкурентни условия. По думите му, освен млечни продукти, българските фирми могат да предложат на кубинския пазар висококачествени селскостопански продукти, храни и напитки, рафинирано слънчогледово масло, конфитюри, мармалади, пчелен мед, минерални води, вина, спиртни напитки, както и препарати за растителна защита, и др. „Надявам се това да се вземе предвид при финализиране на стратегията и България да бъде една от страните, с които приоритетно ще си сътрудничите“, каза още Манолев.

 

Наша компания ще подменя тръбопроводи в Хавана

Българската компания „Строителна механизация” АД ще участва в подмяната и изграждането на тръбопроводните системи в Куба. Това става по силата на подписан Меморандум за създаване на смесено дружество, по кубинското законодателство, между българското предприятие и едно от дружествата, собственост на кубинското министерство по водните ресурси.

Документът бе подписан в рамките на посещението на българска бизнес делегация, водена от заместник-министъра на икономиката Александър Манолев в Хавана по повод участие в международен панаир.

 

Металурзи отчетоха ръст на инвестициите и износа

„Министерството на икономиката високо цени сътрудничеството с Българската асоциация на металургичната индустрия. Убедени сме, че това сътрудничество ще се развива и в бъдеще, защото повишаването на конкурентоспособността  на българската индустрия и утвърждаването й на европейските и световните пазари е наша обща цел“. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на честването на професионалния празник – Деня на металурга.

Металургичната индустрия в последните години направи качествен скок в своето развитие, каза зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на професионалния празник „Ден на металурга“

По време на събитието зам.-министър Борисов подчерта, че през последните години металургичната индустрия е направила качествен скок в своето развитие. „В този сектор работят вече около 13 000 души, а само за първите 8 месеца тази година имаме ръст над 41 пункта при база 2016 г. в индекса на промишленото производство, което е в сектор С 24 и се асоциира с металургичната индустрия“, подчерта още той.

„Металургичната индустрия е в тясна връзка с останалите производствени сектори и е основа за развитие на иновативни технологии, ефективно използване на ресурсите, благосъстояние и растеж“, каза още Борисов. И подчерта, че тя носи мултиплициращ ефект за цялата икономика.

Зам.-министър Борисов увери представителите на бранша, че Министерството на икономиката, ще продължи да работи заедно с тях и че те са  основен коректив в посока подобряване на бизнес климата у нас.

Ръст на производството, инвестициите и износа за 2016 г. отчетоха представители на металургичната индустрия. Според тях 13 хил. металурзи произвеждат 5% от БВП на страната и посочиха, че инвестициите в отрасъла за последните години са не по-малко от 4 милиарда.

 

Икономическият министър: С Унгария отбелязваме ръст във взаимната търговия

Възможност за разкриване на съвместен фонд за подкрепа на стартиращи предприятия обсъдиха двете страни

България и Унгария създават механизъм за подкрепа на търговията и малките и средните предприятия. Миналия петък беше подписан протокол от първото заседание на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество

Двустранният стокообмен с Унгария възлиза на 1.3 млрд. евро. за миналата година, като през настоящата отчитаме ръст и само за първите осем месеца са надхвърлени 1 млрд. евро. Това заяви министърът на икономиката от квотата на АТАКА Емил Караниколов по време на Първото заседание на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между Република България и Унгария. Заседанието се проведе под председателството на министър Караниколов и министърът на външните работи и търговията на Унгария г-н Петер Сиярто, а в него участие взе и заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов.

Двамата министри обсъдиха и възможността за разкриване на съвместен фонд между унгарската ЕксимБанк и Българска банка за развитие за подкрепа на стартиращи и малки предприятия, като бюджетът на Фонда може да достигне 200 млн.евро.

Министър Караниколов посочи, че износът на България за Унгария също отбелязва ръст от над 11.% и че е особено важно да се запазят и разширят позициите на българските стоки и услуги. По думите му  съществува потенциал за нарастване на обемите в двустранната търговия в областите: машиностроене, електроника и електротехника, фармацевтика, хранително-вкусова промишленост, текстилна и трикотажна промишленост, информатика и комуникационни технологии.

Министърът на външните работи и търговията на Унгария г-н Петер Сиярто изтъкна, че България е традиционен партньор на унгарската страна. Той съобщи, че са набелязани мерки за подобряване на икономическите взаимоотношения, като една от тях е създаване на съвместен Фонд за подкрепа на стартъпи и малки и средни предприятия, който да бъде насочен към български и унгарски фирми, като поясни че унгарската банка разполага с рамков кредит от 510 млн. евро. По думите му фармацевтиката, туризмът и земеделието са възможни сектори за засилване на сътрудничеството.

Вицепремиерът Валери Симеонов благодари за високата оценка, която получиха за охрана по границата с Турция. „Такава оценка беше дадена и от Орбан при посещението му миналата година в Българи. Радвам се, че нашите приятели извън България го оценяват за разлика от нашите политици в България и опоненти“, допълни вицепремиерът от Обединени патриоти.

След заседанието бе  подписан двустранният протокол от Пленарното заседание на Междуправителствената комисия, както и Меморандуми за сътрудничество между ИАНМСП, БАИ и Унгарската Национална Търговска къща, които ще допринесат за задълбочаване на търговско-икономическото сътрудничество.

Министър Караниколов, министър Сиярто и вицепремиерът Валери Симеонов откриха и българо-унгарски бизнес форум с представители на над 50 компании от двете държави.

 

Караниколов с важни срещи в Брюксел

Икономическият ни министър обсъди Стратегията за индустриална политика с генералния директор на BusinessEurope Маркус Байрер

Министерството на икономиката ще продължи усилията си за извеждане на общата индустриална стратегия на ЕС като водеща в рамките на неформалния Съвет по конкурентоспособност в София. Това стана ясно по време на посещението на икономическия министър Караниколов в Брюксел. На срещата с генералния директор на BusinessEurope Маркус Байрер той заяви: „Индустрията е в основата на развитието на голям набор от съпътстващи дейности и има най-силния мултиплициращ ефект“. По думите му изключително важно за  утвърждаването на дългосрочна политика в тази насока е ползотворното взаимодействие със заинтересованите страни, затова ще разчитат на активно сътрудничество с BusinessEurope. Байрер прие поканата на министър Караниколов да бъде гост на неформалния Съвет Конкурентоспособност, който ще се проведе в София на 1 февруари. Той изрази задоволство от възможността за сътрудничество с българския министър на икономиката по отношение на темите, касаещи общата европейска и индустриална политика.

С Анелин Ван Босойт, председател на Комисията на Европейския парламент по вътрешен пазар и защита на потребителите

Икономическият министър се срещна и с Анелин Ван Босойт, председател на Комисията на Европейския парламент по вътрешен пазар и защита на потребителите. По време на разговора министър Караниколов изтъкна, че  министерството ще работи приоритетно по темите, свързани с конкурентния единен пазар.

В Брюксел бе проведена среща  още с Бернд Ланге, председател на Комисията по международна търговия на Европейски парламент, с когото обсъдиха сътрудничество с Европейския парламент по време на Българското председателство.

Караниколов се срещна и с Андреас Шваб, координатор на ЕНП в IMCO, докладчик по ключови досиета, за които отговаря Министерство на икономиката

С Андреас Шваб пък обсъдиха бъдещето политическо сътрудничество между Съвета на ЕС и ЕП в областта на вътрешния пазар. Шваб отбеляза важността от преодоляване на пречките пред вътрешния пазар. Според него премахването на различията между държавите-членки ще допринесе за повишаване на стандарта на живот, в това число за доближаване стандарта на българите до средния за ЕС.