|

67 млн. лв за стартиращи предприятия

Икономическият заместник-министър Борисов посочи, че подкрепата на предприемачеството и стартиращите предприятия е сред основните акценти в работата на Министерството на икономиката

В близките месеци ще бъде обявена процедура „Насърчаване на предприемачеството“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“,  с фокус за първи път специално върху стартиращи предприятия. Бюджетът по процедурата е 67 млн. лв., а предприятията ще могат да кандидатстват за грантово финансиране между 50 и 200 хиляди лв. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов при откриването на Конференция „Предизвикателствата пред стартиращия бизнес“, организирана от Министерство на икономиката и в. „Банкер“.

Заместник-министърът на икономиката съобщи, че  в допълнение на грантовото финансиране стартиращите предприятия могат да получат подкрепа и чрез инструментите за финансов инженеринг, които също се изпълняват в рамките на ОПИК от Фонд мениджър на финансови инструменти в България. По думите му наскоро е приключило подаването на предложения от потенциални фонд-мениджъри по дяловия инструмент „Фонд за ускоряване и начално финансиране“, който е с общ бюджет от 51.3 млн. евро, като се очаква реалното изпълнение на инструмента да започне през 2018 година. Борисов допълни, че Българска банка за развитие и  Стратегията на банката приета наскоро, е още един инструмент, който ще бъде насочен към стимулиране на предприемачеството в страната.

 

Основен принцип на Министерство на икономиката: „Мисли първо за малкия“

Дават до 30 хил. лв. на фирми за закупуване на машини

„Мисли първо за малкия“ е основен принцип, който Министерство на икономиката залага в политиката си за насърчаване на малкия и средния бизнес. В подкрепа на този принцип, ние стъпваме на три основни принципа: предприемачество, достъп до финансиране и интернационализация. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на конференция, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България. В дискусията участва и вицепремиерът от Обединени патриоти Валери Симеонов, както и представители на бизнеса.

По отношение на предприемачеството зам.-министър Борисов изтъкна, че Министерството на икономиката тази година ще започне реализацията на две мерки по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, които ще са облекчени за малките, средните и микропредприятия. Това са двете нови процедури: насърчаване на предприемачеството и ваучерната схема до 30 000 лева за закупуване на машини, издаване на сертификати и вписване на патенти.

„Насърчаване на предприемачеството в области, свързани с европейски и регионални предизвикателства и секторите на Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020“ е с общ бюджет от 67 млн. лв.

Икономическият заместник-министър напомни, че акцент в подкрепа на малкия и средния бизнес, ще бъде и Българска банка за развитие. Той подчерта, че ще бъде преформатирана работата й от директно към индиректно финансиране и онлендинг програми, което означава, че тя ще бъде инструмент, чрез който ще бъде мобилизиран останалия банков сектор по посока насърчаване на малкия и средния бизнес и предприемачеството. Той даде за пример програмата „Напред“, която е давала кредит до 3 млн. лв. и е поемала гаранции до 30 %. По думите му тази програма ще бъде надградена по плана „Юнкер“ с 300 млн. лв., с което ще стане възможно финансирането на фирми от 3 до 24 млн. лв. и с поемане на гаранции до 100%.

 

Нови 400 млн. лв. тръгват към бизнеса

Съгласно индикативната годишна програма на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ през 2018 г. ще бъдат обявени процедури за над 400 млн. лв. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на публично събитие за представяне на напредъка в работата по програмата.

„Към днешна дата по ОПИК са изплатени над половин милиард лева или над 20% от общия бюджет. Това са средствата, които вече са инвестирани в българската икономика и са достигнали до бизнеса“, каза зам.-министър Манолев. Той допълни, че до момента са сключени общо 1 461 договора по програмата на обща стойност 1.32 млpд. лв., голяма част, от които са в процес на изпълнение. Обявените процедури от началото на програмния период са на за 1,57 млрд. лв. което е около 63 % от бюджета на ОПИК. „Тези цифри показват, че и към днешна дата ОПИК е една от най-добре работещите оперативни програми в България и към този момент по нея няма опасност да бъдат загубени средства“, подчерта Манолев.

Екипът на Министерството на икономиката е амбициран да създаде механизми за още по-лесно достигане до средствата от оперативната програма до бизнеса за конкретни дейности, за които анализите показват, че има нужда от подкрепа, стана ясно по време на събитието. „По тази причина сме разработили две ваучерни схеми, по които средствата ще могат да се ползват по много улеснена процедура и които вярваме, че също ще доведат до стимул за малките и средни предприятия в България“, обясни зам.-министърът. Едната от тях има за цел да се улесни достъпа на малките и средните предприятия до цифрови ноу-хау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии. Предвижда се общият ѝ бюджет да бъде близо 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 до 50 хиляди лева в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни.

По другата, малки и средни компании ще могат да се възползват от общо близо 4 млн. лв.  финансиране, за да излязат на фондовата борса. По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг. Чрез процедурата компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване на дейността си.

 

 

Има изградени зони в София, Видин, Русе, Свиленград, Бургас, където чуждите инвеститори могат да закупят терени с изградена инфраструктура и бързо да стартират производство

Привличаме китайци в индустриалните ни зони

Единственият в Китай и втори по големина в света суверенен фонд China Investment Corporation проучва възможностите за инвестиции в България. Това стана ясно на среща на главния секретар на Министерството на икономиката Владимир Туджаров с изпълнителния вицепрезидент Лиу Дзун.

Лиу Дзун и ръководената от него делегация бяха на посещение в България по покана на Министерството на икономиката за запознаване с инвестиционната и бизнес среда, и потенциални проекти. Китайският суверенен фонд, със седалище в Пекин, е 100% собственост на китайската държава. Създаден е от китайското правителство през 2007 г. с цел управление на част от огромния валутен резерв на страната и реализиране на инвестиции в чужди активи. Към настоящия момент активите на фонда са в размер на 900 млрд. щ.д. Фондът притежава огромен оборотен капитал, който му позволява да реализира мащабни инвестиции в сектори, като инфраструктура, промишлено производство и туризъм, като има реализирани инвестиции във Великобритания, Германия, Полша, Албания, САЩ.

Главният секретар на Министерството на икономиката запозна делегацията с инвестиционната и бизнес среда у нас, като подчерта, че страната ни притежава ключовите фактори, необходими за развитието на успешни бизнес и инвестиционни проекти: финансова и макроикономическа стабилност; благоприятен данъчен режим; стратегическото географско местоположение, което ни позиционира като основен транзитен център, свързващ европейския пазар със страните от Средиземноморието, Близкия Изток и Азия. Той също така информира за насърчителните мерки за инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите.

Туджаров запозна гостите и с възможностите за инвестиции в българските индустриални зони, за което може да бъде получена подкрепа от страна на „Национална компания индустриални зони” ЕАД, която е 100% държавно дружество с едноличен собственик на капитала на Министерство на икономиката. Компанията има изградени зони в София, Видин, Русе, Свиленград, Бургас, където чуждите инвеститори могат да закупят терени с изградена инфраструктура и бързо да стартират производство. Предложено бе да бъдат разгледани и възможностите за финансово партньорство между китайския фонд и Българската банка за развитие в т.ч. за финансиране на инвестиционни проекти у нас.

 

 

Заместник-министър Манолев подписа съвместен протокол за задълбочаване на икономическото сътрудничество със заместник-министъра на външните работи на Беларус Олег Кравченко. Документът проследява българо-беларуските отношения в сферата на икономиката, потенциала и основата за тяхното развитие в бъдеще, а по време на заседанията бяха обсъждани и теми в сферата на енергетиката, образованието, земеделието и др.

Българска компания строи фабрика за млечни продукти в Беларус

Български компании развиват дейност в Беларус в областта на производството на млечни продукти, ресторантьорство и селскостопанска фармация. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката на Република България Александър Манолев и министъра на данъците и таксите на Република Беларус Сергей Наливайко.

Има добри примери за реализирани успешни български проекти в Беларус, а позитивен сигнал е, че и към момента са в процес на реализация нови, стана ясно по време на срещата. Българското предприятие „Генезис” строи фабрика за производство на млечни продукти до гр. Могильов, като инвестицията им е за около 8 млн. евро. Същевременно „Булфарма“ разширява производство си на препарати за селското стопанство, в предприятието си до Минск, като основно използва български суровини за него. Един от най-разпознаваемите ресторанти в беларуската столица е български – компанията Грандсон до преди една година е стопанисвала ресторант „Габрово“ в Минск. Сега тя работи с ресторант „София“ в Минск и ресторант „Габрово“ в Могильов.

„Тези компании могат да бъдат използвани и като предпоставка повече представители на българския бизнес да се запознаят с възможностите, които може да предложи беларуската икономика, като се надявам и съвместните ни контакти да доведат и до ръст на инвестициите от Беларус“, посочи зам.-министър Манолев. По време на срещата и беларуски компании представиха и възможностите си в производството на железопътен, автомобилен, тролейбусен и трамваен подвижен състав, както и в областта на машиностроенето.

Подкрепя се установяването на нови контакти на регионално ниво между България и Беларус, а също така на регионалните обединения на предприемачи. Това стана ясно по време на срещата на зам.-министър Манолев с заместник-министъра на външните работи Олег Кравченко. Двамата се обединиха около мнението, че подобни инициативи ще спомогнат за насърчаване на търговско-икономическите връзки. Те обсъдиха и перспективите за увеличаване на двустранния стокообмен, чрез задълбочаване на междуправителствените контакти.

Заместник-министър Манолев бе на посещение в Беларус заедно с бизнес делегация за провеждането на Междуправителствена българо-белоруска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. По-късно се проведе и смесен бизнес форум.

 

 

Икономическото министерство запозна гостите от Тунис с възможностите за инвестиция в страната ни

Търсим инвестиции от Тунис

През пролетта на 2018 г. ще се проведе българо-тунизийски бизнес форум

Провеждането на българо-тунизийски бизнес форум през пролетта на 2018 г. бе договорено по време на среща между главния секретар на Министерството на икономиката Владимир Туджаров и вицепрезидентите на Конфедерация на работодателите на Тунис Фуед Геддиш и Аднен Бусида.

По време на срещата от министерството представиха възможностите за инвестиции в България. Очертаха и макроикономическата рамка на страната ни и нейното устойчиво развитие, което бележи 4% ръст на БВП, като бе подчертано, че България прилага най-атрактивния данъчен режим сред страните-членки от ЕС. В отговор тунизийските представители споделиха, че през 2017 г. бележат ръст на инвеститорите с 18%, поради направени промени в техния Закон за насърчаване на инвестициите, който към момента е доста по-либерален и гъвкав. Също така стана ясно, че Тунис приема България като страна с традиции в земеделието, в чиято област биха могли да се намерят много допирни точки, предвид факта, че страната е основен производител на земеделска техника. Области от взаимен интерес, по думите на Владимир Туджаров, представляват също и секторите на хранително-вкусова промишленост, химическа промишленост, селско стопанство, строителство, ВЕИ, туризъм и др.

Двете страни се съгласиха, че провеждането на българо-тунизийски бизнес форум ще възстанови прекъснатите връзки между България и Тунис и ще даде нов тласък на бизнес взаимоотношенията им.

 

Икономическият министър участва в заседание на Съвета по търговия в Брюксел

Министърът на АТАКА в Брюксел: Да се ускори темпото на работа в Световната търговска организация

Министърът на икономиката от квотата на АТАКА Емил Караниколов  взе участие в заседанието на Съвета по външни работи /търговия/, което се проведе в Брюксел миналата седмица. На Съвета бяха обсъдени въпроси свързани с подготовката за 11-та министерска конференция на Световната търговска организация, търговските преговори на ЕС с Мексико и държавите от Меркосур, както и въпроси по прилагането на споразуменията на ЕС за свободна търговия.

На заседанието министър Караниколов посочи, че България подкрепя лидерската роля и проактивния подход на ЕК в процеса на подготовката на 11-та министерска конференция. В своето изказване той изтъкна, че българската страна счита, че е необходимо да се ускори темпото на работа в Световната търговска организация по основните теми, по които има най-голям напредък.

По думите му България е заинтересована от постигане на резултати и по вътрешното регулиране на услугите, електронната търговия. „Темата за развитието следва да остане централна в процеса на подготовка на 11-та министерска конференция, като страните членки следва приоритетно да продължат усилията за постигне на решения по предизвикателствата пред най-слабо развитите държави, каза още българският икономически министър на форума.

Преди заседанието на Съвета министър Караниколов се срещна с Европейския комисар по търговия Сесилия Малмстрьом, с която обсъдиха сътрудничеството по време на Българското председателство през 2018 г. Министър Караниколов представи основните приоритети и предизвикателства в търговската област, които са свързани с укрепване на доверието в Световната търговска организация и утвърждаване на многостранната търговска система, както и многостранни и плурилатерални договорености в областта на инвестициите и търговията със стоки и услуги. Министърът на икономиката изтъкна, че приоритет ще бъде и запазване на водещата роля на ЕС при преговори за сключване на споразумения за свободна търговия с приоритетни трети страни и региони, наблюдение на преките чуждестранни инвестиции в ЕС и контрол на износа на изделия с двойна употреба. Малмстрьом от своя страна каза, че вярва в успешното председателство на страната ни и в подготовката на българските експерти.