|

Волен Сидеров пред в. „24 часа“: Надявам се коалицията да е трайна, страната ни има нужда от добри неща

Омерзението не води до хубаво

  • Слави Трифонов трябва да ми е благодарен, че съм го защитавал със статиите си, когато го свалиха от Канал 1, тогава работих във вестник „Монитор“
  • Ако ние не се свалим, няма кой да ни свали от власт
  • Освен политик, аз съм човек на изкуството
  • С Борисов винаги сме имали едно мъжко отношение
  • Нападките от ДПС
  • към нас са чисто и просто игра на опозиция, те знаят много добре, че никой в Европа не изразява недоволство от факта, че патриотична формация е в коалиция с ГЕРБ

Българският патриотизъм и национализъм никога не е бил завоевателен, за разлика от английския, френския, които са правили колониална политика по целия свят, подчерта Сидеров

Кристина Кръстева

 

- Г-н Сидеров, във вашия кабинет сме, чувствам се като в „Лувъра“, има доста картини, в същото време следите вашата телевизия, включително сте издател. Какъв е Волен Сидеров – журналист, меценат, политик, върху който се крепи управленската конструкция?

- Не знам дали съм такъв основен стълб, който крепи конструкцията, обаче имам различни лица и много неща се преплитат. За съжаление, през последните години, някои от тези мои същности не бяха проявени. Когато си в политиката влизаш в едни рамки, слагат ти една щампа. Напоследък са се успокоили нещата, няма тази истерия, която сме я виждали през годините и имам възможност да покажа това, което съм всъщност аз. Аз съм човек, който преди всичко е работил с писаното слово. Аз съм човек, който съм се занимавал с различни дейности, повечето клонят към изкуството, отколкото към това, което наричаме политика и което обикновено натоварваме с негативен смисъл. Което е грешка, между другото, защото политиците са част от нацията.

- Приключи ли вашият етап на революционера, който шестваше по улиците?

- Сигурно този етап е поотминал, защото това бяха години, в които по един по-остър начин изразявах идеите си, политиката си. Оказа се, че българинът не е склонен към по-остри прояви, това го знаем още от Възраждането, от Априлско въстание, от тези събития, в които наши бунтовници са били разочаровани от това, че след тях не тръгват. Аз не искам да се сравнявам с никого, разбира се, би било некоректно, но са били разочаровани от това, че след тях не тръгва маса народ. Народът не обича нещата да стават по остър, революционен, уличен начин. И в това ние се убедихме, може би вече няколко поколения политици, защото имаше такива събития по улиците и площадите на София, аз ги помня, в някои от тях съм присъствал, бил съм наблюдател, участник. Помня как се запали партийният дом, помня как тогава седесарите, които искаха наистина промяна, бяха излезли, стояха и гледаха, те не участваха. Имаше една шпиц-команда, бяха пуснали хора от затворите тогава. Те свършиха черната работа.

Българинът не обича това, той иска имотът да се запази, да се увеличи, а не да се руши.

В момента съм много по-доволен, че като част от властта успявам да допринеса да се случат разни неща – отсечка от път да се направи, която е чакала 20 години, в едно училище да се приеме поправка, която да позволи повече деца да учат там. Революцията е атрактивна, но тя обикновено води до лоши неща – кръвопролития, сблъсъци. А когато вършиш, когато строиш нещо, когато направиш нещо, което се ползва от хората, то остава, то не е атрактивно, обаче се оценява от тези хора, за които го правиш.

Те не могат да повярват, че се е случило. И тази оценка вече ми дава едно друго усещане. Усещането, че може да си полезен и по друг начин – и революционно, но и еволюционно.

- С оглед на това, че вече сте доста улегнал, бихте ли се кандидатирал отново за президент в обозримото бъдеще?

- Не знам. Това никога не трябва да се отхвърля като възможност, защото аз съм се явявал вече на избори за президент, бил съм на балотаж през 2006 г. И тогава също измислиха скандал, който да попречи на варианта аз примерно да бия Първанов. Имаше и такъв вариант, бяха се уплашили доста от БСП. 2006 г. десни, центристко-десни и всякакви други бяха зад мен в тази битка, а БСП бяха много разтревожени, тогавашният вътрешен министър направи всички възможни мръсотии, подлости.

- Михаил Миков?

- Не, Румен Петков беше тогава министър. Направи всякакви, включително закононарушения. Но сега, да не връщаме лентата толкова много, макар че тя трябва да се връща. Много е късопаметен българинът. Нека само да припомня, че в началото на 2006 г. ГЕРБ не беше основана, имаше АТАКА, БСП и ДПС. АТАКА започна да изпреварва, беше станала втора сила и социолозите вече се чудеха как точно да извадят резултата. Естествено, БСП владееше всичко тогава, бяха във властта и направиха всичко възможно да дискредитират АТАКА, т.е. да няма алтернатива, да не се появи една политическа сила, ние вървяхме рязко нагоре. И по същото време се появи ГЕРБ, сега няма да влизам в дълбоки коментари, но и там имаше една идея да бъдат взети, копнати някои от идеите на АТАКА – представени по друг начин.

Такива политически игри се провеждаха в доста държави в Европа,  навсякъде се познавам с нашите колеги от аналогични партии. Навсякъде срещу тях се водеше такава битка, некоректна на моменти, изземаха се послания, те бяха представяни като страшни, които ще запалят трета световна война. 2006 г. имаше клипове, карикатури и пр. монтажи, които ме представяха като човек, който ще запали Балканска война. Аз бях този, страшният, а Първанов добрият, умиротворителят. Хората се поддават на такива внушения, няма какво да се лъжем.

- Слави Трифонов притеснява ли ви? Той набира скорост.

- Слави Трифонов съм го защитавал, когато го свалиха от Канал 1,  тогава работих във вестник „Монитор“, бях заместник-главен редактор и съм писал статии, които защитават кукувците. Те бяха тогава още кукувци, хъшове и т.н. И той би трябвало да ми е благодарен, защото от мен лошо не е видял, по никакъв начин. Но през 2005 г., когато влязох в политиката и АТАКА проби, изведнъж Слави Трифонов започна злостна, яростна и лъжлива кампания срещу мен. Да, водих дела, осъдих го за лъжа и клевета, какво от това. Един осъден за лъжа и клевета човек продължава да бъде водещ на предаване в една от основните телевизии, претендира да бъде ментор, критерий за политически морал, даже прави кастинг за политици.

- Вие, от управлението, не може да сте безразлични към този предстоящ кастинг?

- Безразлични в какъв смисъл?

- Може би ви притеснява, че доста хора ще му повярват и ще видят в него някаква алтернатива?

- Не, има разлика, ако искаше да влиза в политиката, да влиза, да заповяда. Това е мъжкото. Досега можеше да го направи, а като е голям критик на сегашните политици и знае какво трябва да се направи, да заповяда. Ето, теренът е свободен, моля. Освен това, той има предимството, че си води политика през едночасовото предаване всеки ден. Има трибуна, която иначе, аз ако трябва да отида в бТВ, трябва да плащам десетки хиляди за рекламно време.

- Цялата субсидия ще ви отиде.

- Няма да ми стигне. Има даже двоен стандарт в случая, защото има една трибуна, която е наложена. И въпреки това, не смее да направи крачката. Да направи партия и да влиза в политиката, да се пребори. Какъв му е проблемът, защо трябва да го обсъждаме като някаква евентуална хипотетична сянка, която виси над нас. На мен ми е смешно даже това, защото го познавам от студентските години. По една случайност бяхме даже в една компания, преди 1989 г. Покрай една приятелка от Музикалната академия се въртяха тези, които след това станаха „Ку-ку бенд“, начело с Трифонов. Но той не можеше да се каже, че е начело, защото идваше, разказваше няколко вица, на които никой не се смееше и си тръгваше. А след това другите оставаха с момичета.

- А не сте имали общо гадже. Не сте се карали за жена?

- Не, не, и дума не може да става, защото те просто го викаха, като този, който да разказва вицове, никой не се разсмиваше, след което хората се разпределяха по двойки, а той си тръгваше. Това е живата истина, не си го измислям. Даже, това обяснява амбицията, такъв човек, който е бил пренебрегван от жените в по-млади години, след това си го изкарва по друг начин. Той иска да властва.

- Един мъж като влезе в политиката и тръгне да расте нагоре, става ли по-привлекателен за жените? Доколко има участие политиката и доколко личността е водеща?

- Не, няма разделителна черта, която да е преди и след политиката. Всъщност, това ме прави много по-широко скроен и по-толерантен, точно за това. Те са много прости нещата, мъже, които имат проблем с жените, обикновено ги избива в някакво така властолюбие, някаква свръх амбициозност и то си личи.

Аз по-скоро изпитвам съжаление, защото като ме питат страхувате ли се, как ще се страхувам от човек, на който не му вървеше с момичетата, какво да направя сега? Как да се страхувам от такъв човек, няма как.

- Подозирам, че ще има отговор на това наше интервю. Само да не се стигне до очни ставки.

- Не ме интересува, аз казвам това, което е било. Той си го знае добре.

- В момента, в управлението, реално нямате сила, която да ви притеснява – БСП е в лоша кондиция, половината не си харесват лидера, сега тя трябва да обяснява за някои неща. Не сте застрашавани от никаква друга звезда, не се задава на хоризонта. И може би наистина да си изкарате мандата?

- Казах го кратко на конгреса на ГЕРБ, където ги поздравих от името на Обединени патриоти. Казах, че ако ние не се свалим, няма кой да ни свали. И това е така, репликите за атаки и нападки на ДПС са чисто и просто игра на опозиция, те много добре знаят, че никой в Европа не изразява недоволство или негативизъм от факта, че патриотична формация е в коалиция с ГЕРБ – няма такова нещо. Напротив, аз мисля, че сега и при председателството това ще се потвърди, че ние ще бъдем легитимирани като предвидима и последователна политическа сила и това ще ни представи добре в европейски план.

Имаше период, в който АТАКА участваше в едно обединение в Европарламента, аз имах едно време трима представители там евродепутати. Участвахме в група в ЕП, там бяха французи, италианци, фламандци, ние, румънци и т.н. Смятам, че пак ще дойде време, в което ние ще бъдем в някакъв Алианс на консервативните сили, защото всъщност ние сме консервативна формация. Прилагането на етикета националисти се прави с цел да бъдем уязвени, да има плашещ ефект. Защото национализмът в днешно време има и негативен оттенък. Фактически нашите виждания са консервативни, т.е. традиции, национална идентичност.

- Не сте радикални, не сте системни?

- В никакъв случай, аз това съм го обяснявал и в книгите си, че българският патриотизъм и национализъм никога не е бил завоевателен, за разлика от английския, френския, които са правили колониална политика по целия свят. Превземали са държави със сила, кръв, ние не сме правили това, ние сме, доколкото сме водили войни, те са били за обединяване на българите в нашите граници. Тоест, българският национализъм винаги е бил защитна реакция. Ние нямаме погледа да владеем света, да превземаме – искаме си нашето, чуждото не щем – както е казал Левски. Но все ни се пречи нещо, все нещо ни отрязват, все ни прецакват, казано грубо. И затова сме, може би натрупали една мъдрост, българинът не е настроен радикално, той не иска радикални неща, той не иска със сила да си постига целите. Иска, ако може – с разбирателство. Затова в момента политиката, която се води, тук вече мога да кажа наблюденията си за кабинета „Борисов 3“. Ние сме преминали през различни фази с Борисов – и с конфронтация, и с подкрепата.

- Аз бях свидетел, че идва на рождения ви ден, още преди да се създаде ГЕРБ, в хотел „България“. Така, че сте имали приятелски период.

- Винаги сме имали едно мъжко отношение, дори в периода, в който сме се сблъсквали. Защото знаем и двамата, че няма лицемерие, няма подлост. Двама мъже може да се скарат, може да се сдобрят – това е силата, а не да си по женски дребнав.

- Нали казват, че мъжете се карат за жени или за пари, има ли трети вариант?

- И за нечестолюбие, защото мъжкото честолюбие знаем е фактор, движещ историята.

- При вас как беше – желание да се докажете в политиката?

- Не е било за жени и за пари. Желанието за доказване е най-старото движещото мъжко начало. Още от деца, в махалата, нали биете се, кой ще бъде отгоре. Това мъжът го носи в себе си, мъжът е едно неостаряващо момче всъщност. Но пък, като минеш през тази мелница на политиката, защото Борисов мина през много изпитания също, аз също. Ти разбираш, че това не може да бъде трайно състояние, не може да си в непрекъсната вражда с някой. Това протече и при отношенията ни с Валери Симеонов, с който имахме периоди на сблъсък и на омерзение. Но и двамата разбрахме, че това не води до никъде. И слава Богу, че го разбрахме, защото другото  не е приятно усещане. Защото все едно си в една напрегнатост, а това е енергия, това те иззема, ти не можеш да правиш нищо друго. И в някакъв момент си казахме, и с Валери, на години станахме, какво ще бъдем сърдити старчета ли. И така, дано това да е трайно, аз се надявам. Аз поне правя така, че да бъде последователно и трайно, да няма повече обрати, защото от това няма смисъл. От това не печели никой, времето върви, страната има нужда от добри неща, които да се направят. Омерзението не води до хубаво, каквото и да говорим.

- Не ви ли омръзна 12 години в парламента? Всеки гледа да отиде министър, посланик …

- Честно казано, бих се занимавал вече с по-приятни неща, например с галерията ми, това е едно друго пространство, едно друго мислене и атмосфера. Но пък съм сигурен, че тогава ще ми липсва напрежението и динамиката на политиката, защото то е някакъв вид наркотик, вече като си усетил този адреналин. Не знам, може би съчетанието от двете.

- Накрая да ви попитам един актуален въпрос, заради който ви звънях и вие развихте много любопитна теза за царските имоти. Като дипломиран богослов, казахте по-важно е, и съм сигурен, че царят ще ме разбере – да спасиш не имотите, а душата си. И все пак, понеже говорим за наследство, ако те са си пък негови, на рода, защо да не си ги вземе?

- Ако така определи съдът, за мен не е проблем да получи Симеон наследствени имоти, което му се полага и което съдът определи. Знам, че беше много завързан казус, дали били държавни, дали на Интенданството. Това, което е лично, частно и е било негово, аз не виждам проблем да се върне, защо трябва да става това, като голяма разправия. Те толкова хора си върнаха и реституираха по центъра на София, навсякъде в България. Аз си мисля друго, извън имотите, че по друг начин можеше да се развие връщането на Симеон в България, но станалото – станало вече. Аз бях един от хората, които той покани на разговор, когато се върна 2001 г., и когато влезе всъщност във властта. Той имаше една серия от срещи във Враня, в които за около половин час канеше определени хора, тогава бях зам.-главен на „Монитор“, направихме разговор, обясних моите виждания, че може да се направи нещо хубаво и полезно, че той носи тази енергия със себе си, че ще има вълна, това беше очевидно. Но не се получи така, както очакваше народът. Имаше страшна еуфория, спомням си.

- Но може да се ползват неговите контакти.

- Би трябвало да се използва. Това, което може би е полезно за България, смятам, че трябва да бъде ползвано. Защото той наистина е човек с много контакти, приеман на ниво, на което никой друг не може да бъде, и това е хубаво да бъде използвано. Аз мисля, че загубихме години в това, някак си беше изолиран. Хубав е този ход, който прави Борисов сега, да го привлече и да се види какво може да бъде добро за България. В крайна сметка, годините вървят, случилото се случило, трябва да видим какво може по-добро да стане.

 

*Интервюто с Волен Сидеров за в. „24 часа“ е направено на 5 декември 2017 г.