|

Деница Сидерова пред в. „Уикенд”: АТАКА беше основният двигател за обединението на патриотите

Без любов животът е невъзможен, казва в откровено интервю Сидерова

Когато се сблъскаш със смъртта започваш да осъзнаваш безценността на живота, споделя Деница

Дани Златанчева

 

- Какво си пожелахте на връх рождения ден?

- Семейството и близките ми хора да са живи и здрави.  Може да звучи клиширано, но когато се сблъскаш със смъртта започваш да осъзнаваш безценността на живота и да се молиш за него.

- Каква беше изминалата година за вас в личен и служебен план?

- Вълнуваща и незабравима. Ще я запомня като годината, в която сключих църковен брак. Волен ми подари най-вълшебната сватба, за което съм му страшно благодарна.

Годината беше добра и в служебен план. АТАКА беше основният двигател за обединението на патриотите , за успеха им на президентските избори, а в последсдтвие и на парламентарните. Успяхме да изместим ДПС и групата на Обединени патриоти стана третата политическа сила в страната. Това е огромен успех на пук на погребалните церемонии, които някои медии и политически опоненти ни спретваха през месец. Доказахме, че сме основен фактор в българската политика. Незаобиколим и непреодолим. Най-важното – сила, която се развива и усъвършенства.

- С какво се занимавате в момента?

- Прекарвам повече време с детето. Играем, учим се на различни неща. Занимавам се и с някои проекти в АЛФА ТВ, помагам на екипа с каквото мога. Имам много идеи и в момента работя върху тях от дистанция.

Доста време прекарвам в кухнята. Запалила съм се по готварството. Започнах да правя дори сладкиши, нещо немислимо до скоро за мен. Важното е, че се получават. За Коледа, заедно с детето, ще направим коледни сладки в различни формички.

- Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желала да ни разкажете? Или незабравимите ви дни са няколко?

- Ние, Стрелците, а и всички родени през зимата, сме малко ощетени откъм добри условия предвещаващи незабравимо парти. Времето е винаги лошо, студено е, ако не вали сняг е киша и мраз. Не е като да празнуваш през юли. Сещам се за един доста безумен рожден ден. Аз и една от най-близките ми приятелки решихме да отидем на дискотека. По онова време най-популярното заведение беше „Домино”. Малко след като влязохме диджеят откри празника, разбирайте Никулден, не моя рожден ден, и стартира най-налудничавата програма на света. По средата на заведението бяха сложили един надуваем басейн пълен с шарани. Всички се втурнаха да ги ловят с голи ръце. Хвърчаха риби из цялата дискотека. Беше просто покъртително. От тогава не ходя на дискотека на рождения си ден.

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво да ви купят или очаквате приятелите да ви изненадат сами?

- Обичам изненадите. Без значение какъв е подаръкът, може да е едно бонбонче завито в хартия, но да е изненада, да е поднесено в подходящия момент с добро чувство. Обичам да подарявам и да получавам подаръци. Подаръкът демонстрира специално отношение, когато си го избрал сам. Това означава, че мислиш за човека, подаряваш му освен вещ, време и емоция. Правиш нещо от сърце.

- Кои са хората до вас, на които държите най-много?

- Детето и съпругът ми. Това са най-любимите ми хора. Обичам ги безкрайно.

- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?

- Най-хубавият е раждането на детенцето ми. Животът ти се осмисля и се изпълва с щастие.

Най-лошият е загубата на майка ми.

- Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя е истинска само в художествената литература?

- Художествената литература е вдъхновена от реалния живот, от реални житейски истории за любов, предателство, изневяра… Хората, които мислят, че любовта не съществува – или никога не са я изпитвали, или се страхуват от нея. Без любов животът е невъзможен.

- Вярвате ли в съдбата, в това че на всеки е предопределено с какво да се занимава, как да се развие живота му? Усещала ли сте намесата й при вас?

- Вярвам в Господ. В суеверия и висши сили с неопределен произход не вярвам. Смятам, че развитието на живота следва своя божествена логика, но и до голяма степен се определя от свободната воля на човека, която също ни е дадена свише. Ние можем да променим много неща, стига да пожелаем и да бъдем последователни и упорити в намеренията си. Обикновено човек се уморява или го домързява и не довършва започнатото, след което намира хиляди оправдания и с нездрав ентусиазъм ги повтаря пред близките си. Всъщност убеждава себе си.

- Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с годините?

- Неизбежността й разбива на пух и прах силиконовия свят, в който живеем.

Някой може ли да избяга от старостта? Тя е един от основните страхове на жената. Фармацевтичните компании и клиниките за пластична хирургия направиха милиарди на базата на този страх. Истината е, че той се подклажда от гордостта – първият грях. Суетата също е форма на гордост. Когато жената се освободи от суетата, тя се освобождава и от страховете свързани със старостта. Всяко време има своите върхове. Зрялата жена е мъдра, опитна и, стига да е здрава физически, би могла да бъде в голяма помощ на близките си и да постига завидни професионални успехи. Да живее в хармония и баланс. Ключът към щастието е в спасението на душата.

- Как виждате себе си след 10 години?

- Надявам се жива и здрава. Няма човек, който да може да отговори на този въпрос. Можем само да гадаем или да предполагаме. Може би ще съм по-сериозна, по-улегнала, а може да е точно обратното. При всички положения ще съм аз в различни проявления.

- Мечтаете ли?

- Мечтаех, когато бях на 18. Сега действам и се моля. По-малко приказки и повече работа ще те отведат там, където пожелаеш.

 

БЛИЦ

- Любима книга?

- „Майсторът и Маргарита” на Булгаков. Гениална книга.

- Любимо ястие?

- Таратор. Каквото и да става вечер, преди лягане, хапвам един таратор. Не мога да заспя без него.

- Любим филм?

- Много са, но в момента се сещам за „Студена планина” с Никол Кидман и Рене Зелуегър. Напоследък гледам повече сериали. Не пропускам серия на “Откраднат живот”.

- Любима марка автомобили?

- Имам особено отношение към автомобилите. Карала съм почти всичко, което върви на четири гуми. Управлявала съм и по-сериозни машини. Като възпитаник на Транспортен факултет на ТУ- София няма как да кажа, че автомобилът е просто средство за придвижване. За мен автомобилът означава свобода и независимост, стига да не е френски. Фен съм на БМВ.

 

*Интервю за вестник „Уикенд”, публикувано на 14 ноември в рубриката „Рожденик на седмицата”