|

Емил Караниколов: Правим индустриални зони и инвестираме милиони в бизнеса

Сертифицирани са 24 проекта за 300 млн. лв. и предвидено разкриване на близо 5000 нови работни места, припомни икономическият министър

- Г-н Караниколов, по какъв начин ще привличаме повече инвеститори да идват в България?

- Предвиждаме реализацията на дейности за подобряване качеството и количеството на услугите към инвеститори. Ще подобрим достъпността и навременността на информационните потоци, имащи отношение към вземането на инвестиционни решения.

Планират се три дейности, свързани с изграждане на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, организиране и провеждане на уебинари в реално време от всяка точка на света, разработване и поддържане на интерактивната карта, което ще допринесе до обезпечаване на инвеститорите с информация за човешките ресурси у нас.

Освен това за поддържане на актуална информация, насочена към инвеститорите, е предвидено извършване на периодични анализи и оценки за състоянието на средно и високотехнологични сектори в България. Всичко това и още много други проекти сме заложили с цел подобряване на бизнес средата и позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвестиции.

- Предвиждат ли се нови улеснения за тях?

- Най-важни за инвеститорите са макроикономическата и финансовата стабилност и предвидимостта на бизнес средата. България предлага инвестиционни стимули, съизмерими с тези на основните ни конкуренти в региона. Отчита се тенденция на повишаване на инвеститорския интерес, особено в производството и високотехнологичните услуги. Доказателство за това е както нарастващият брой на проектите, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), така и на заявения интерес от страна на потенциални инвеститори. До началото на декември 2017 г. по ЗНИ са сертифицирани 24 проекта за 300 млн. лв. и предвидено разкриване на близо 5000 нови работни места.

- Няма ли пълната забрана за приватизация да отблъсне инвеститорите?

- Приватизацията като инструмент за преобразуване на държавната собственост в частна изигра своята ключова роля. Трябва да отбележим, че към настоящия момент ресурсът за раздържавяване е почти напълно изчерпан. От тази гледна точка не бихме могли да говорим за отблъскване на инвеститори. Ако все пак има решение определено дружество да бъде приватизирано, то винаги ще има възможност това да се случи след решение на парламента.

- Какви минигрантове подготвяте за подпомагане на малкия и средния бизнес?

- Съгласно оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ през 2018 г. ще бъдат обявени процедури за над 400 млн. лв. Към днешна дата по ОПИК са изплатени над половин млрд. лв., или над 20% от общия бюджет. Те вече са инвестирани в българската икономика и са достигнали до бизнеса. До момента са сключени общо 1461 договора по програмата на обща стойност 1,32 млpд. лв. Тези цифри показват, че и към днешна дата ОПИК е една от най-добре работещите оперативни програми в България.

Екипът на Министерството на икономиката е амбициран да създаде механизми за още по-лесно достигане до средствата от оперативната програма до бизнеса за конкретни дейности, за които анализите показват, че има нужда от подкрепа. По тази причина сме разработили две ваучерни схеми, по които средствата ще могат да се ползват по много улеснена процедура и които вярваме, че също ще доведат до стимул за малките и средните предприятия в България. По едната от тях се предвижда общият й бюджет да бъде близо 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 до 50 хил. лв. в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни.

По другата, малки и средни компании ще могат да се възползват от близо 4 млн. лв. финансиране, за да излязат на фондовата борса. По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на борсата на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг.

Работим и по ОП „Инициатива за МСП“, която също се управлява от министерството и предоставя кредити на предприятията. България е третата държава в ЕС, която взе решение да се включи в хоризонталния инструмент на ЕК, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и за по-малко от година успя да сключи споразумение с фонда. Благодарение на това към днешна дата са отпуснати кредити на обща стойност над 156 млн. евро на 9 търговски банки и 1 лизингово дружество.

- Ще има ли нови държавни индустриални зони и къде евентуално може да бъдат разположени?

- На 13 декември правителството даде съгласие два имота в област Кърджали да бъдат апортирани в капитала на „Национална компания индустриални зони“. Решението ще позволи реализирането на проект за изграждането на индустриална зона край Кърджали. Компанията има подписани меморандуми за развитие на индустриални зони с редица общини – Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. С оглед разширяване на портфолиото от държавни индустриални паркове се водят разговори в тази посока с общините Горна Оряховица, Кюстендил и Търговище.

Освен това в София и Перник са намерени имоти, които също може да се използват като индустриални терени. Паралелно с това се работи и по разширяване на съществуващите зони. Предвид почти достигнатия капацитет на Индустриален и логистичен парк – Бургас, предстои разширяването му с общински и държавни терени, които вече са определени.

- Към какви нови пазари се насочва българската военна промишленост?

- За пазарите на отбранителната ни индустрия трябва да посочим демонстрираната в последните няколко години по-активната и гъвкава маркетингова политика на дружествата, позволила разширяването на кръга както на нови потенциални купувачи, така и активизиране на сътрудничеството с традиционните партньори основно чрез доказаното качество на произвежданата продукция и разработването и производството на нови конкурентни продукти.

- Успя ли ДАМТН да се справи с новата си функция по контрол и на язовирите в страната?

- Считано от началото на 2016 г., със създаването на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор бяха вменени контролни функции на агенцията по отношение на изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната експлоатация на водните съоръжения. От тогава до настоящия момент инспекторите на ДАМТН са извършили над 9300 проверки на язовири в цялата страна. За нарушение са съставени и връчени 441 акта и са издадени 234 наказателни постановления. Като цяло се отчита подобрение в състоянието на водоемите на територията на страната, но е важно да се насочи повече вниманието на собствениците към тях.

Източник: „Монитор“