|

Ратко Младич-осъден на безсмъртие

Ген. Ратко Младич е символ на борбата на сърбите за свобода и независимост

Обвиняемият смята, че процесът е опит на Запада да скрие собствените си престъпления и да стовари цялата вина на сърбите

Днес, в тъмните зандани на Европа,  вмирисана от огньовете на инквизицията и пещите на Бухенвалд и Дахау, се извърши още едно беззаконие. Началник-щаба на Войската на Република Сръбска ген. Ратко Младич, обвинен в „престъпления срещу човечеството, геноцид и нарушаване на военните правила през 1992–1996 г. в Босна и Херцеговина” и който е символ на борбата на сърбите за свобода и независимост, е осъден от т.нар. Международен трибунал за бивша Югославия (МТЮБ) на доживотен затвор.

Трябва да се отбележи, че МТБЮ е създаден през 1993 г. с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, за да разследва престъпленията от 1 януари 1991 г. до „възстановяването на мира”. Мирът при това се възстановява доста своеобразно.

На 4 август 1995 г. войските на Хърватия и Босна и Херцеговина, с подкрепата на НАТО, нападат вероломно Сръбска Крайна, като слагат началото на една от

най-големите етнически чистки в Европа,

при която от историческата им родина са изгонени повече от 500 000 сърби.

През 1999 г. на Православния Великден НАТО, без разрешение на СС на ООН, започнаха страшни въздушни удари по суверенна Югославия, при които загинаха хиляди мирни жители, сред които 800 деца. След това от НАТО втвърдиха икономическите санкции срещу Югославия, „петата колона” организираше митинги на хулиганстващата опозиция, младежта се обработваше чрез западни „гласове”. Новото ръководство на страната, под натиска на САЩ, започна да предава на трибунала обвинените във военни престъпления. И което е за отбелязване – мир в Югославия отдавна има, а

нелегитимният трибунал го има и досега

и продължава да издава заповеди за арест на заподозрени. По време на неговата дейност в затвора умират 19 души, 16 от които са сърби.

Как започва всичко това? В началото на 1992 г. босненските мюсюлмани искат излизане на Босна и Херцеговина от състава на Югославия. В отговор на това териториите, населени с босненски сърби, провъзгласяват създаването на Република Сръбска. След това на територията на Босна  влизат хърватски войски и започват военни действия срещу подразделенията на Югославската народна армия (ЮНА) и отрядите на босненските сърби.

На страната на мюсюлманите се сражава лично Осама бин Ладен. Помощ им оказват и силите за бързо реагиране на ООН, които стават преки участници в конфликта. Разположените в планината Игман батареи на британски и френски „миротворци” обстрелва сръбските позиции в Сараево. Освен това в армията на Босна и Херцеговина воюват мюсюлмански моджахедини от Северна Африка, Близкия и Средния Изток, които се отличават с голяма жестокост.

За престъпления срещу човечеството, обаче, трибуналът в Хага обвинява сражаващите се за независимостта си сърби. Като едно от „най-страшните зверства и престъпления на сръбската армия” е наречен обстрелът уж от сръбски части на пазара в Сараево на 28 август 1995 г. Разследвания не се провеждат, макар че Младич настоява за създаването на съвместна с мюсюлманите комисия.

Провокацията служи като повод НАТО да нанесе ракетни удари

НАТО безжалостно бомбардира и опожари Белград. На връх Великден военният алианс изби стотици цивилни жени и деца

по сръбските позиции, които спират сръбското настъпление и променят стратегическата ситуация в полза на мюсюлманско-хърватските сили. Тогава за пръв път самолетите на германското луфтвафе правят първи бойни полети от 1945 г. Като използват унищожаването на сръбския военен потенциал, мюсюлманските и хърватските сили превземат 400 квадратни километра сръбски територии и изгонват оттам повече от 50 хил. сърби. Командващият мюсюлманско-хърватските войски Расим Делич действа в оперативна връзка с натовските военни. Мюсюлманските сили пленяват, измъчват и обезглавяват военнослужещи от Република Сръбска. Това не пречи той да получи от трибунала в Хага само 3 години затвор, докато сръбският ген. Драгомир Милошевич, който доброволно отива пред съда, получава на практика доживотен затвор – 33 години, макар че не се признава за виновен по нито едно от обвиненията. В заключителното си слово той казва: „Аз и моите хора

защитавахме сърбите от клане от страна на мюсюлманите. Всичко останало нека е на съвестта на Запада”.

През 1993 г. Ратко Младич оглавява подразделенията, които настъпват към анклава Сребреница, откъдето части на босненските мюсюлмани  нападат сръбските села. Те унищожават повече от 40 села около Сребреница и са убили около 3500 етнически сърби. На 11 юли 1995 г. подразделения на Дринския корпус от армията на Република Сръбска влиза в Сребреница. Скоро след това възниква митът за унищожаването на около 8 хил. цивилни мюсюлмани, което става едно от главните обвинения на базата, на които ген. Младич получава доживотна присъда.

От съображения за сигурност той организира тогава евакуирането на населението от Сребреница. От мъжете в боеспособна възраст се формира колона от 15 хил. души, която се изпраща за Тузла, която е под контрола на мюсюлманите. Старците, жените и децата (повече от 22 500 души) са качени на автобуси и също заминават за Тузла. Ратко Младич лично гарантира безопасността на мирните жители. Какво точно става с колоната мюсюлмански мъже и досега е загадка, но

заповед за разправа с тях никой не е давал. Има указания, че са разстреляни 500 – 700 пленени мюсюлмани от сръбски военни, загубили семействата си от наказателните рейдове на  мюсюлманите. Освен това от спомени на самите  мюсюлмани се знае за престрелки и помежду тях, вътре в колоната. Но

за никакъв „геноцид” на мирни хора не може да се говори.

През 2004 г. Комисия на Република Сръбска установява, че във всички гробове на територията на анклава има 2 хил. тела на мюсюлмани, при това всички са намерени по места на бойни действия.

Прокурорът на МТБЮ Карла дел Понте дава данни за  7–8 хил. убити мюсюлмани като на практика към погребаните тя прибавя още 5 хил. души изчезнали безследно. Много от тях се оказват живи след 1995 г. или са убити на съвсем други места. А достоверно се знае, че колоната от мюсюлмани стига до Тузла. Обвиненията за разстрели се базират само на показанията на хърватския наемник Дражена Ердемович, който на трибунала попада под програмата за защита на свидетели.

В непубликувано интервю пред CNN през 1995 г. Ратко Младич заявява: „Пред очите на световната общност, страна, която е една от основателките на Лигата на нациите беше разрушена без никакви причини. (…) През април-май 1993 г. беше подписано споразумение за Сребреница. То ясно определяше Сребреница като безопасна демилитаризирана зона, в която не трябва да има  никакво въоръжено военно присъствие, освен сили на ООН. Но вместо разоръжаване на мюсюлманските формирования, силите на ООН превърнаха тези зони за сигурност в бази на терористи и фундаменталисти, от които бяха атакувани нашите градове и села. Мюсюлманите от Сребреница и Жепа изгориха повече от 200 сръбски села наоколо и масово убиваха мирното сръбско население в много други села. Ние предупреждавахме, че мюсюлманските формирования трябва да бъдат разоръжени и че цялата зона за сигурност трябва да бъде изцяло демилитаризирана, нещо, което не стана”.

През 2011 г. либералната, прозападна власт на Сърбия задържа ген. Младич и го предава на трибунала в Хага. От обвинението дават показания 169 свидетели, от защитата – 208. Ратко Младич не признава вина. Присъдата е доживотен затвор. Осъденият смята, че процесът е опит на Запада да скрие собствените си престъпления и да стовари цялата вина на сърбите.

Превод: Тихомир Тодоров