|

Съдът в Хага призна Милошевич за невинен

Съдът над Милошевич започва през 2002 г. и продължава 4 години

Не е изключено след време Международният трибунал да започне оправдаването на всички подсъдими

11 години след смъртта на Слободан Милошевич, трибуналът в Хага тихо си призна, че не е намерил доказателства за вината на първия президент на Сърбия. Експерт не изключва, че с времето ще започне реабилитиране и на другите сърби.

В края на есента Международният трибунал за бивша Югославия в Хага осъди сръбския генерал Ратко Младич на доживотен затвор, като го призна виновен за геноцид и престъпления срещу човечеството. В текста на присъдата сръбското издание RTS неочаквано открива думи за друг знаменит подсъдим в този трибунал – бившият президент на Сърбия Слободан Милошевич, който почина от инфаркт в затвора в Хага. Оказва се, че разследвайки делото на Ратко Младич, „съдът не намира доказателства, че Милошевич е бил съгласен с геноцида срещу босненските мюсюлмани”.

Слободан Милошевич е първият президент на Сърбия от 1991 до 2000 г. Той ръководи борбата за запазване на единството на Югославия. През 1992 – 1995 г. Сърбия, под негово ръководство, подкрепя сръбските малцинства в Хърватия и Босна и Херцеговина. В края на 90-те години, за да не допусне отделянето на Косово от страната, той вкара в тази провинция сръбски войски. В отговор на това НАТО започна да бомбардира Сърбия.

През 2001 г., след като Милошевич изгуби президентските избори, той бе арестуван по инициатива на премиера Зоран Джинджич и тайно предаден на Международния трибунал за бивша Югославия. Това предизвика масово възмущение и улични безредици в страната. Според редица сръбски историци и политолози, реален

инициатор на предаването на Милошевич на съда в Хага е американският посланик

в Белград Уилям Монтгомъри. „Той тогава беше фактическият премиер на Сърбия”, пише сръбският военен историк Милован Дрецун.

Съдът над Милошевич започва през 2002 г. и продължава 4 години. Сръбският лидер се отказва от адвокати и се защитава сам. Не се признава за виновен по нито един пункт от обвинението. През февруари 2012 г. политикът произнася реч в съда, в която обвинява НАТО за престъпления срещу човечеството по време на бомбардировките на Сърбия. В частност, той сочи, че при въздушните нападения са унищожени само 7 сръбски танка, но загиват стотици мирни жители. Особено си пати от Милошевич прокурорът Ричард Мей, на когото бившият сръбски президент откровено се подиграва: „Защо казвате, че Сърбия граничи с Косово? Нали Хага не граничи с Холандия.

Косово – това е Сърбия”.

Поради влошаване на здравето на бившия сръбски лидер, процесът се прекъсва 22 пъти.  Руското външно министерство неведнъж иска от трибунала да пусне Милошевич на лечение в Русия, при това Москва дава гаранции за връщането на експрезидента на подсъдимата скамейка. Но него така и не го пускат да укрепи здравето си.

През 2006 г. сръбският лидер пише последното си писмо, адресирано до руските дипломати: „Мисля, че настойчивостта, с която не ми позволяват да получа медицинска помощ в Русия, се мотивира преди всичко от страх, че по време на сериозни изследвания неизбежно ще се разбере, че в съда се е водела злоумишлена кампания срещу моето здраве”, пише той. След три дни, на 11 март 2006 г., Милошевич умира в затвора в Хага от инфаркт на миокарда, без да дочака присъда.

Международният трибунал си спомня не за пръв път в своя присъда за покойния президент на Сърбия. Съдът не намери доказателства, че Милошевич е планирал геноцид над мюсюлманското население в бивша Югославия и това е фиксирано в присъдата от 24 март 2016 г. срещу лидера на босненските сърби Радован Караджич. Тогава фамилията на бившия президент е намерена сред 2590 страници плътен текст присъда, от италианския журналист Джулието Киеза.

В присъдата се казва, че Милошевич редовно се е срещал с Караджич и е „бил единодушен с него по много въпроси”. Двамата лидери не са искали „създаването на ислямска държава” на територията на бивша Югославия.

„Ако те (бошнаците) искат да се борят – ние също ще се борим”, уж казал Милошевич на Караджич. В крайна сметка

трибуналът не успява да открие нищо наказуемо,

както и признава това в присъдата срещу лидера на босненските сърби.

„Западните медии това го премълчаха. А в същност за това трябва да бъдат съдени лидерите на западните страни” – писа Джулието Киеза в блога си. Не по-малко категоричен е и британският журналист Нил Кларк. „Решението на трибунала в Хага, че един от най-демонизираните политици на нашата епоха е признат за невинен за ужасните престъпления в които го обвиняваха, трябваше да бъде на първите страници в цял свят. Но не беше. Международният съд зарови този факт дълбоко в 2590-те страници присъда по делото на лидера на босненските сърби Радован Караджич” – заяви Кларк.

За пропуски и грешки по време на многобройните процеси призна и прокурорът на международния трибунал Карла Дел Понте, която каза, че ако е знаела всички обстоятелства по делата, тя би ги водела по друг начин. В спомените си Дел Понте не веднъж обвинява различни страни и организации, в това число САЩ и съюзниците им от НАТО.

Руският експерт, професор по международно право, Дмитрий Лабин не изключва, че след време ще започне реабилитиране на днешните подсъдими в Международния трибунал за бивша Югославия. Засега на обвиняемите им се налага да се защитават сами. Понякога с крайни мерки, както направи хърватският генерал Слободан Праляк. Миналата седмица, с думите „Праляк не е престъпник, аз отхвърлям вашия вердикт”, той се самоуби в самата заседателна зала, като изпи отрова след като трибуналът отказа да го оправдае по делото за геноцид над босненски мюсюлмани. Засега, впрочем, съдът смята именно сърбите за главни виновници за трагичните събития на Балканите. Общият брой години затвор, на  които са осъдени сърбите е 885, докато хърватите са получили 118 години затвор, а босненските мюсюлмани и албанците – само 38,5 и 13 години, съответно.

Превод: Тихомир Тодоров