|

Ботев – параван за гузни

Официалните лице по честванията за Батев обясняват в речите си, че Ботев бил един от онези, които ни е приобщил към евроатлантическите ценности. Е, не! Ботев е бил гениално наясно с подлата роля на тогавашния ЕС, който е удължил нашето турско робство

На 5 и 6 февруари се провеждаха тържества по случай рождението на нашия велик поет, писател, публицист и националреволюционер Христо Ботев. Нарекъл съм темата: „Ботев – параван за гузни“, защото това наистина е така.

Виждали сте кадри и от 2 юни. Всяка година се изсипва политическата класа, така наречена, представители на парламента, на управляващото правителство, на общините, кметове. Те застават на Околчица да измият съвестите си, гузни с написаните им речи.

Минаха тържествата в Калофер с чинно застанали хора от властта. Единият в Калофер, другият пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина. И когато тези институции харчат сигурно 50 000 за целия този салтанат, за да може да отиде председателката на парламента, да се наредят височайши особи, да пристигнат с колите си, да се подреди музика, да се плати след това коктейл, в същото време има един човек, който е пряк наследник на Ботевата фамилия по мъжка линия, правнук на брата на Ботев и се казва Боян Ботев. Неотдавна ме потърси за помощ. Човекът търсеше 3000 лева, за да може да направи специално издание, посветено на кръглата годишнина от рождението на Ботев. Той е председател на фондация на името на Ботев, по този начин събира средства и прави каквото може. И му казвам – добре, Министерство на културата, други институции, не се ли заинтересуваха, обръщахте ли се към тях. Да, обърнах се, но никакво внимание. И сега, забележете, драги мои сънародници, българи, Боян Ботьов, пряк наследник на Ботевата фамилия по мъжка линия не може да намери 3000 лева, обръща се към мен, аз му ги дадох като лични средства, не партийни, защото се чувствам лично ангажиран да извадя толкова пари, да се лиша от други работи, но да ги дам, за да има едно хубаво юбилейно издание с творбите на Ботев.

Каза, че също така търси средства, за да направи цяла верига от чествания на Ботев и ме помоли да помогна с каквото мога. Разбира се, ще лобирам и пред министъра на културата и пред министър-председателя, имам тази възможност. Но, ако не бях коалиционен партньор на управляващата партия, ако не бях, така да се каже, част от властта – кой щеше да ми обърне внимание? Никой, както е било преди, напротив, щяха да изпращат полицейски части, да обграждат, да блокират всяка наша стъпка и да ме разглеждат като обществен враг. Това беше 10-12 години, почти без прекъсване.

И сега, да ви споделя 2-3 неща от Ботев, които съм сигурен, че не сте ги чували, защото вие сте чували „Жив е той, жив е“, „На прощаване“ и т.н. – гениални стихотворения. Но сигурно не сте чували какво мисли Ботев. Сега в елейните тържества, в които председателката на парламента и други официални лица държат речи, написани от техните пиари и съветници, сигурно ще стане дума, че Ботев е един от тези, които ни е приобщил към евроатлантическите ценности. Е, не,

Ботев е бил гениално наясно с подлата роля на Европа

тогава, на тогавашния Европейски съюз, който е удължил нашето турско робство. И го казва много ясно, ето ви цитат, това е от статията: „Турция ще се намери между три огъня“ – 1885 г., писана в Букурещ. Цитирам: „И така, ако Европа и да е защитавала досега Турция, тоя укор на съвременното човечество, и ако е проливала своята кръв за някакво си ефимерно политическо равновесие, то тя е правила това по убеждение, че славянските племена на Балканския полуостров не са давали никакви гаранции за самостоятелен политически живот, и че нейните банкери (на Европа, бел.р.) и промишленици са извличали голяма материална полза от неспособността на полудивото азиатско племе”. Значи, той казва,

че Европа е защитавала Турция, защото нейните банкери и промишленици са извличали ползи от тази полудива държава

и нейните владения, поробените от нея народи.

Следващ цитат от статията: „От махмуда и досега Турция е вървяла с гигантски крачки към своята пропаст, а от времето на Восточната война, тя се е държала само чрез милостта и интереса на Западна Европа“. Христо Ботев ви казва през 1875 година, че Османската империя, османското иго, турското робство, както го наричаме разговорно, се е държало благодарение на Западна Европа.

Когато съм ги говорил и писал тези неща преди години ме обвиняваха в език на омразата. Да вземат да заведат на Христо Ботев сега едно дело за език на омразата. И един още цитат, който отново потвърждава гениалния геополитически поглед на публициста и поета. Това е от статията „Българският народ трябва самичък да потърси свободата си“, Букурещ, 1885 г, цитирам: „Наистина, в продължение на последните 40 или 50 години, българският народ няколко пъти е дохождал инстинктивно до това убеждение, и няколко пъти се е улавял из своето ръждясало оръжие, а в последните 10 години, неговата емиграция направи доста решителни опити, за да запали огъня на Балканския полуостров. Но всичкото това е посрещало спънки, не само от страна на европейската дипломация и от страната на съседните с нашето отечество малки държавици“.

За мен, Христо Ботев, уважаеми българи е гениален геополитически анализатор преди всичко. Защото от своето хъшовско битие – без пари, глад, мизерия, непрекъсната тревога как ще преживееш следващите дни, седмици и т.н., той сяда и пише тези гениални прозрения, тези анализи, които за това време го извеждат като водещия анализатор, политолог, мислител, не толкова и не само като поет, какъвто го познаваме. Това е, което трябва да се изучава, и аз затова не се поколебах, когато Боян Ботев се обърна към мен с призива да помогна за изданието на Ботевите съчинения, винаги бих го направил, защото съм убеден, че тези текстове трябва да се четат от всеки български ученик и студент. И ще съдействам те да влязат в учебниците, защото сега ги няма. Сега говорим за стихове, разкази, но не и за гениалната публицистика на Ботев. Тя трябва да се изучава в училищата и във висшите учебни заведения.

Всички сте чували, може би, за прощалното писмо на Ботев, когато се качва на кораба, за да освобождава своя поробен народ, който го посреща как – снишен, скрит, и там, където отидат да помолят за храна, или ги гонят, или искат пари за храна. И той тогава казва горчивите думи „и аз този народ съм тръгнал да освобождавам“. Класическият случай е със село Борован, където те отиват, очакват помощ, очакват отвсякъде да излизат надъхани, наперени, гордо вдигнали чела мъже и да се присъединят към четата и тя да стане хиляди, хиляди, хиляди, вместо това – тъмнина, тишина, хлопат на портите – спят. И той тогава казва също горчивите думи „Борован спи и вечно ще спи“. Някой ще каже сега, ама защо да се настройваме срещу духа на революционера. Не, не се настройваме, просто

трябва да знаем горчивата истина

Трябва да знаем също, че и до ден-днешен не знаем как точно е настъпила смъртта на Ботев, от кого е убит. Има много сериозни версии, които опровергават обичайната теза, че някакъв черкезин или турчин, в сумрака вече на смрачаването, с много точен изстрел отдалеч, го е ударил в челото, всъщност неговите съвременници пишат, че той е убит в гърдите. Има съмнение, че не черкезин, а друг го е застрелял.

Искам да завърша със съдбата на неговата жена Венета, която след Освобождението се обръща към Стефан Стамболов, този велик държавник, който е величан от десните, защото се е изказал срещу Русия. Виден общественик и вицепрезидент на Мултигруп му направи паметник в центъра на София, не на Ботев, а на Стамболов. Същият Стамболов се направил, че не познава Венета, макар че я познава много добре от Букурещ, макар, че са издавали заедно с Ботев „Песни на Ботьова и Стамболова“, и макар, че Ботев много го е обичал и харесвал. Подминава я, не й обръща внимание и отхвърля нейната молба за пенсия, защото тя тогава е мизерствала с малката си дъщеря, дъщерята на Ботев – Иванка. Това са горчивите истини, които трябва да си ги кажем днес.

Коментар на Волен Сидеров по ТВ АЛФА от 5 януари 2018 г.