|

Водещите западни медии станаха шампиони по фалшиви новини

ВНИМАНИЕ! Следните медии са генератор на фалшиви новини

Останалите  истински професионалисти от старата школа се усещат като малки отломки в море от бушуващо невежество, коментира авторката

Ирина Алкснис

 

Доналд Тръмп най-накрая публикува резултатите от обявения от него конкурс за фалшиви новини и по негова вече традиция го направи в профила си в туитър.

Рейтингът наистина е любопитен. „Лауреати” се оказаха  главните стълбове на световната масова информация: вестниците  The New York Times и The Washington Post, телевизионните канали  CNN и ABC News, списанията Time и Newsweek.

Признаците за кризата на западните водещи медии се виждат отдавна,

но именно  последните година – година и половина станаха преломни в това отношение. Най-влиятелните и уважаеми издания, чиито имена от много десетилетия бяха символ и въплъщение на стандартите на истинската журналистика – обективна, честна, високопрофесионална и смела, изведнъж вкупом показаха на публиката скритата си страна и се изясни, че няма никакви високи стандарти. Има просто масмедии, които обслужват конкретни интереси – политически и финансови, и които изпълняват до голяма степен пропагандистки, а не информиращи функции.

Публикуваният от президента на САЩ рейтинг на медийните фейкове (фалшиви) дава повод да се поговори за още едно събитие, което премина къде по-незабелязано за широката аудитория.

Преди  месец и нещо, на 12 декември миналата година, на сайта на проекта „Архив за национална сигурност”, който е научно хранилище на документи, засягащи американската национална сигурност и представлява на практика академична структура с безупречна репутация, бе публикувана статия, в която подробно се описва ходът на преговорите през 1990 – 1991 г. между ръководството на СССР и западните страни относно обединяването на Западна и Източна Германия.

Всъщност, главният въпрос, и проблем, на онези преговори на Михаил Горбачов със западните лидери е Съветският съюз да получи  гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток след обединението на Германия.

Както знаем, тази тема редовно се споменава от Владимир Путин като пример за измама, на която се подлага Русия от страна на Запада. Добре е известен неговият коментар пред Оливър Стоун по този повод: „Това не е било записано на хартия. Това е грешка, но вече от страна на Горбачов. В политиката такива неща трябва да се фиксират. Дори и фиксирани неща се нарушават. Той просто е поговорил и е решил, че с това се изчерпва всичко. Но това не е така”.

Тоест, позицията на Русия фактически се свежда до следното: на нас ни обещаха и ни излъгаха, но ние сами сме си виновни като повярвахме на думи и не го фиксирахме това в документ.

На свой ред, от страна на Запада – и официалните представители, и експертите, и журналистите – от 30 години твърдят, че на онези отдавнашни преговори на Горбачов никой нищо не му е обещавал и не е гарантирал. Просто съветското ръководство е разбрало неправилно и неправилно е интерпретирало. А сегашното руско ръководство продължава  да настоява за това грешно тълкуване и неправилно, произволно да обвинява Запада.

И ето, статията от „Архива за национална сигурност”, на база на разсекретени документи възстановява картината на онези преговори и дава еднозначен отговор: западните лидери тогава наистина са обещали, твърдели са и са уверявали Михаил Горбачов, че НАТО няма да се разширява на изток.

И нито една голяма американска (и като цяло западна) медия не обръща внимание на разсекретената измама. Просто защото тя

не се вписва в редакционната политика

на информационния мейнстрийм по отношение на Русия.

Президентът Тръмп разобличи едни от най-големите световни медии в лъжи и манипулации

Едва ли не единствено изключение по тази тема е обемната статия в The Nation – политизирано издание, което разчита на образована, но малка аудитория. Главно внимание в публикацията се отделя именно на това, че американските медии са игнорирали сензацията от „Архива за национална сигурност”, макар че тя засяга значим аспект от отношенията с Русия и до голяма степен дава ключ към разбирането на позицията на Москва в отношенията й със Запада.

Разбира се, има някаква тъжна ирония в това, че малобройните останали истински професионалисти от старата школа се усещат като малки отломки в море от бушуващо невежество на новата медиабюрокрация. Те обаче

не могат да направят нищо

и са принудени да гледат как постиженията на много поколения западни русисти и съветолози отиват на вятъра.

За Русия пък, несъмнено е по изгодно да си има работа с утвърдилото се на Запад самоуверено невежество. То е къде по-удобно, отколкото истинските, големи професионалисти, които осигуряваха немалко проблеми на страната през първата половина на двадесети век.

Същевременно трябва да им се отдаде  заслуженото и да се признае, че на нас те малко ни липсват – слизащите от сцената на историята последни политически войници от студената война.

Превод: Тихомир Тодоров