|

Германия ще определя линията на България като председател на ЕС

Берлин вече посочва какво е позволено на България на председателския пост

Човек на Меркел ще следи да не би патриотите да допринесат за идеологически дисонанс в проевропейската политика на София

От 1 януари 2018 г. България пое поста председател на Съвета на ЕС, а през юли 2018 г. ще бъде сменена от Австрия. Имайки предвид германското влияние в България, ясно е, че председателството 2018 в Съвета на Европа ще премине под знака на политиката на Берлин. Бившият председател на Европарламента Ханс-Герд Пьотеринг, председател на фонда „Конрад Аденауер” и човек на Ангела Меркел, вече пристъпи към негласните си задължения на съветник на българското правителство.

Същевременно Берлин посочва какво е позволено на България на председателския пост. Пьотеринг вече призова българския премиер Бойко Борисов да дисциплинира партньорите си от управляващата коалиция за продължаването на проевропейски курс. Това е намек за членовете на съюза на евроскептиците-националисти Обединени патриоти, с които ГЕРБ сформира правителствена коалиция след парламентарните избори през 2017 г.

Представители на Обединените патриоти в правителството са вицепремиерът по икономическа и демографска политика Валери Симеонов и министърът на отбраната Красимир Каракачанов. И двамата са яростни критици на миграционната политика на Брюксел, при това Каракачанов заяви, че е готов да спира потоците мигранти от Турция за България с помощта на военна сила.

Пьотеринг на място ще следи да не би Обединените патриоти да допринесат за идеологически дисонанс в проевропейската политика на София. ГЕРБ членува в Европейската народна партия (ЕНП), която е представена във всички политически институции на Европейския съюз, вътре в който най-силни позиции имат ХДС на Ангела Меркел и баварската партия ХСС.

ХДС го наричат сенчестия учредител на фонда „Конрад Аденауер”, където Пьотеринг изпълнява функциите на председател. Фондът работи с младежкото крило на ГЕРБ, консултира министъра на външните работи на България Екатерина Захариева и други български политици. Пьотеринг определя назначаването си за съветник на българското правителство като „признание от страна на София на дейността на фонда, работещ в България от 1994 г. и подкрепящ европейския курс на страната”.

Най-големият лост на немското влияние в България е икономиката

През 2016 г. тогавашният президент на България Росен Плевнелиев определи икономическите отношения с Берлин като стратегически важни. През 2017 г. новият български президент Румен Радев продължи тази линия.

В България са стъпили повече от 4500 германски фирми, 1200 от тях са отворили в страната свои представителства, 60% възнамеряват да разширят присъствието си и занапред. Изтеглянето им от българския пазар ще засегне сериозно икономиката. А като главно достойнство на България немският капитал определя евтината работна ръка.

България получи членство в Европейския съюз преди 11 години – достатъчен срок, за да покаже пред света успехите от европейската интеграция. Вместо това, обаче, страната година след година губи промишления си потенциал, превръщайки се в аграрна провинция на Европа.

По данни на Евростат, 40 процента от българите може да се причислят към неблагополучни слоеве от населението; 45.6% от българските деца живеят в неподходящи икономически условия. Особено катастрофално е положението на възрастовата група под 16 години: за 42.4% от тях рибата и месото са твърде скъпи продукти, 40% не могат да си позволят всекидневна употреба на плодове и зеленчуци.

Затова пък ползите за Германия са налице. За нея

България е доставчик на евтина работна ръка

(към края на 2016 г. в Германия работят 260 хил. български имигранти), а също и производствен цех за стоки с ниска себестойност, нещо, от което германският капитал успешно се възползва. По себестойност на произведена продукция, която е само 4.4 евро/час, България е без конкуренция сред другите страни от Евросъюза. Както и по размер на минималното заплащане на труда – само 235 евро.

За България Германия (както и Австрия) е водещ партньор, докато в списъка на търговските партньори на Германия, България заема 45-о място. През 2016 г. Германия изнася в България стоки на стойност 3.5 млрд. евро.

Интересно е, че членството в ЕС и опеката от страна на Германия, доведоха до там, че

„европеизирането” на България регресира.

През 2007 г. по индекс на свобода на словото България е на 51 място, а през 2017 г. отива на 109-о. При това във външната си политика България на практика е лишена от самостоятелност.

Като пое поста председател в Съвета на ЕС, България обяви като един от приоритетите си да подпомага интегрирането на държавите от Западните Балкани в Евросъюза. И прави това не без подсказване от страна на Берлин. Пьотеринг също така отбелязва значението на участието на София в работите на Западните Балкани.

Същевременно, Западните Балкани са обект на повишено внимание от страна на Китай – и  Берлин това не го радва. Докато от Брюксел пресмятат перспективите за приемане на западнобалканските държави в ЕС, Пекин им предлага изгодни икономически сделки. През 2016 г. Китай взе в ръцете си управлението на гръцкото пристанище Пирея, което ще изпълнява ролята на важен логистичен възел в Средиземноморието в рамките на проекта „Един пояс, един път”. По-нататъшните планове на Пекин са да превърнат Балканите в транзитен пункт за експорт на китайски стоки за Европа. Китай подписа споразумение за стратегическо партньорство със Сърбия, инвестира в транспортни проекти в Македония и в скоростната ЖП линия Белград – Будапеща. Еврокомисията вече започна разследване на последния проект, търсейки повод да го вземе от китайците и да поиска по отношение на Китай да се провежда „единна европейска политика”.

 

Превод: Тихомир Тодоров