|

Парижани в защита на собствената си идентичност

Във френската столица национално-ориентираните сили проведоха марш на Парижката гордост за защита на френската и парижката идентичност

Френската младеж преди се отличаваше предимно с леви настроения, а сега все по-често застава на консервативни позиции

Дмитрий Павленко

 

Във френската столица национално-ориентираните сили проведоха марш на Парижката гордост за защита на френската и парижката идентичност. Стотици десни активисти изпълниха на 13 януари т.г. централните улици на Париж с факли и гербове на отделните парижки райони.

Либералите игнорираха марша на Парижката гордост

Факелното шествие за защита на парижката идентичност се провежда ежегодно от 13 години и обединява всички онези жители на френската столица, които не са равнодушни към запазването на културния й облик и историческото й наследство и се обявяват срещу глобализацията и тоталното унищожаване на всякаква идентичност и срещу наводняването на Париж и цяла Франция с пълчища от мигранти.

Показателно е, че водещите френски и европейски издания изцяло игнорираха марша на парижани. Като правило темите свързани с дейността на дясното движение са табу. С изключение на случаите, които предизвикват обществен отзвук и са повод за скандал, който може да се използва с цел дискредитирането на противниците на либералната глобализация и да се покажат като отхвърлени от обществото хора.

Както отбелязва френската журналистка, директор на издателство „Астре” Екатерина Гадал, тази година кметството на Париж е съкратило с две трети маршрута за движение на участниците в марша, като не разрешава шествие от статуята на Св. Женевиев на Сена до църквата Сент-Женевиев.

„Тези млади хора искат Париж и парижани да имат право на съществуване. Парижани така, както ги разбираме, а

не негри, араби, не хора от Катар, които изкупуват имотите в Париж.

Париж, това са белите парижани, които искат да заявят, че те имат право на своя си идентификация, на свой живот и не искат да станат експонати в музей”, отбелязва Гадал.

Сама по себе си акцията за защита на парижката идентичност, при относителната й немногочисленост показва факта, че движението срещу натрапваните отвън на Франция ценности на либерализъм, мултикултурализъм, толерантност към онези, които агресивно се опитват да диктуват свой начин на живот, културни особености и традиции, не само е живо, но и постепенно набира скорост.

Важно е да се отбележи, че в редовете на тези, които отстояват френската, в частност, парижката идентичност, има много младежи. Френската младеж преди се отличаваше предимно с леви настроения, а сега все по-често застава на консервативни позиции, като се обявява за френска национална идентичност, традиционни ценности, срещу наддържавните институции, превръщането на цели райони на Париж в мигрантски гета, на улиците на които дори денем е опасно да се появяват хора с различен от обитателите им цвят на кожата.

Една от гръмките акции на френското младежко движение „Поколение за френска идентичност” (Génération Identitaire), беше превземането на строящата се джамия в Поатие през октомври 2012 г. По думите на активистите целта им е била да се привлече вниманието на властите и обществото към ислямския радикализъм, който тогава вече здраво е пуснал  корени във Франция. Тогава няколко активисти са арестувани, всички леви френски политически сили един през друг искат наказание за онези, които са посмели по този начин да изразят несъгласието си с ислямизирането на страната. По-нататък събитията показват правотата на тези, които протестират срещу ислямизирането на Франция. Страшните атентати в Париж на 13 ноември 2015 г., извършени от ислямски фанатици и отнели живота на 130 души, показаха

пълния провал на либералната миграционна политика

на Евросъюза и френското правителство, като поставиха кръст на приказките за светло мултикултурно бъдеще на Франция.

Същевременно, след победата на Еманюел Макрон на изборите през 2017 г., Франция си остава една от най-големите привърженици на либералната глобализация сред европейските страни. Но самият факт, че лидерът на антиглобалистките сили Марин Льо Пен отиде на втори тур, изплаши глобалистите, които пуснаха в ход всички налични средства, за да не могат патриотите да вземат връх във Франция. От своя страна национално-ориентираните политически сили не намаляват активността си и се готвят за  нов етап на борба с неоколониалната глобалистка диктатура.

Френската журналистка Екатерина Гадал смята, че националното движение във Франция се нуждае от нов, силен и принципен лидер. Такъв според нея може да стане Марион Марешал Льо Пен, ако тя реши да се върне в голямата политика. Гадал отбелязва, че Марион Марешал Льо Пен , за разлика от леля си, заема по-твърда и по-дясна политика по много въпроси. Експертката е убедена, че

Франция се нуждае от поява на нов лидер,

който ще съумее да заяви и да сведе до народа позицията си. Франция е в ситуация, при която няма място за компромиси. Има противникова страна, която днес ясно заявява: искаме джамии, искаме да се молим на улиците, искаме в училищата да има халал храна и т.н. Те не говорят за толерантност и че в училищата може да има и халална, и нехалална храна. В някои райони на Париж те могат да бутнат или да ударят жени, които ходят с поли. Тоест, те не са толерантни. А излиза, че „десните” сили са толерантни към тях. Марион Марешал Льо Пен се обявява за това, че не трябва да има толерантност. Трябва твърдо да се държи на това, че ние сме бели, че такава ни е културата, ние имаме право да ходим в църквите си, да следваме традициите си и никой не трябва това да ни го отнема.

Според руския политолог Никита Данюк, във Франция има системна криза, която се отразява на културната идентичност на французите.

На французите им е писнало либералните реформатори да посягат на тяхната идентичност.

И както изглежда, през 2018 г., като се има предвид доста лошия старт на Еманюел Макрон на президентския пост, ще има още повече мероприятия от подобен род акции, на които ще видим как голяма част от французите се обявяват за тотално преразглеждане на политиката, указвана пряко от Брюксел и която е  насочена към размиването на националната, политическата и дори джендърната идентичност на обикновените французи – отбелязва експертът.

Данюк добавя, че кризата на политическата система във Франция ще позволи на национално-ориентираните сили да увеличат подкрепата на населението за тях, въпреки вътрешните процеси, протичащи в „Националния фронт”. „Той има много голям потенциал да стане главна или втора по влияние политическа сила в страната и като се имат предвид вътрешната нестабилност и процесите на ерозия, той наистина може да се прероди в нещо ново”, предполага експертът.

 

Превод: Тихомир Тодоров