|

Полицията в Европа сутеньор на деца-мигранти

Симпатични младежи и момичета са особено предпочитани от немците – колкото те са по-млади, толкова по-охотно ги купуват

Влиятелни жители на Стария континент плащат символични суми за секс с млади момчета и момичета

 

Виталий Карюков

 

Преди два месеца германската обществена телевизия ZDF пусна в ефир истинска бомба. От поредния тв сюжет обикновените граждани с учудване разбраха, че лагерите за нелегални имигранти на практика са се превърнали в публични домове. Берлинчанин, работещ като охранител в такъв столични приюти за мигранти, откровено признава, че той и колегите му  всъщност са поели и сутеньорски функции.

Процент за услугата – 20 евро

„Обикновено, ние избираме за желаещите да се забавляват само здрави и симпатични младежи и момичета от 16 години нагоре – колкото те са по-млади, толкова по-охотно ги купуват немците”, заяви пред камера охранителят.  „За услугите си аз вземам по 20 евро от всеки клиент”, допълва той.

Съдейки по цифрите, споменати в ефир от сводника, „сумата на сделката” е около 50 евро. При това, услугите на младежите струват два-три пъти по-скъпо, отколкото се плаща за среща с младо момиче. И Германия в това отношение не е изключение: превзелите Европа и устроили се в миграционни лагери пришълци от Близкия Изток и Азия често са без работа. А държавна помощ (в частност в Германия) се изплаща на подрастващите само докато са непълнолетни. Така че след 18 години младежът остава сам с проблемите си.

Защо добрата стара Европа стигна до такова странно гостоприемство? Всичко е много просто -  всеки лагер за мигранти си има своя йерархична структура. Вътре в националните диаспори като гъби след дъжд се

сформират престъпни кланове и банди

Резултат от това са постоянните кървави конфликти между криминалните групировки, които плашат местните жители и носят главоболия за полицията.

Афганистанци, пакистанци, сирийци, индуси, африканци и прочие мигранти в Европа делят властта както помежду си, така и вътре в националните си общности. И точно тези местни „царчета”, подкрепяни от членовете на бандите си, принуждават сънародниците си да правят престъпления, като ги карат да търгуват с наркотици, да грабят и крадат… А много свои земляци ги изпращат да се продават, вземайки лъвския дял от „печалбата” от бурно процъфтяващата в европейските простори етническа проституция.

А охранителите, работещи в лагерите за бежанци, са готови винаги да предоставят на тези криминални групировки услугите си като стават сутеньори. Полицията също не се тревожи много – бизнесът си е бизнес. Във всеки случай, през цялата най-нова история може да си припомним само един скандален съдебен процес над членовете на етническа банда. И то, защото на подсъдимите са инкриминирани издевателства и насилие над непълнолетни. В този случай, както и в Берлин, „особено са се търсили симпатични и стройни подрастващи”, констатира съдията Сара Райт.

Полицаи-педофили

Неизвестно докога ще го има и обратното – европейците да бъдат изнасилвани, убивани и ограбвани без да се търсят или назовават извършителите след това

Повече от десет души са осъдени за престъпления, извършени в английския град Ротърхем, в графство Саут-Йоркшир. И там са се разплащали с „момиченца”, вярно, има малка разлика: малолетни робини са ставали бели британки – деца от 10 до 16 години. Скандалът избухна в благородното английско общество преди няколко години. Става ясно, че представители на пакистанската диаспора на Ротърхем дълго време са изнасилвали и издевателствали над местни подрастващи момичета.

През годините на беззаконие броят на унижените и поругани малолетни жертви на бандитите достига невероятна цифра – 1400! И възниква въпросът – знаела ли е полицията за детската сексуална експлоатация? Не само, че е знаела – многобройните изнасилвания са ставали „под внимателното ръководство” на полицаи и с тяхно непосредствено участие. Пред съда няколко момичета едновременно изобличават офицера Кенет Дос, че ги е принуждавал да правят с него секс и при това се е разплащал с пакистанските сутеньори с наркотици, които самите жертви е трябвало да носят на бандитите. Нужно ли е след това да се обяснява защо полицаите, покровителствали този бизнес, не са се мръднали, за да дадат ход на многобройните официални заявления от родителите на жертвите.

Дълги години и полицаите, и чиновниците от кметството се „стесняват” да кажат за етническата принадлежност на изнасилвачите. „Неловко” им било да обсъждат тази тема. А и началството им забранява да повдигат темата за „расизма”. След разкриването те всички дружно подават оставки или са уволнени, но преди това полицаите с години, уж, „не вярват” на ужасяващите факти. Дори когато три пъти им предоставят отчети на местни правозащитници, че изнасилват и измъчват техни деца. „Ние не знаехме”, „ние не вярвахме”… И не само полицията. Едно от момиченцата разпознава в чичкото, който я е насилвал, уважаван в града човек – член на общинския съвет! И не е за чудене, че шефът на административния орган веднага подава оставка. А след него и началникът на полицията.

Толерантното

британско общество и досега е в шок

от случилото се. Злите езици вече кръстиха скандално прославилия се град Ротърхемстан. „Няма ли да се превърнем заедно с цяла Европа в халифат”, пита Дейли телеграф. „И ако това се случва в Ротърхем, където пришълците от изток не надвишават десет процента от населението, то какво чака жителите на други градове, в които те са болшинство”, питат справедливо   местните вестници.

Възниква обаче още един напълно резонен въпрос: а дали са били толкова непричастни към престъпленията самите полицейски чиновници, които „не са знаели”? Ясно е, че европейците са изплашени до смърт от една страна от безчинстващите мигранти, от друга от политиците, стоящи твърдо в „щраусови” пози: „никакъв расизъм!”. Още повече, че дори британците разбират – в това дело не всичко е така. И до ден днешен има много неясности. Ето какво  заявява авторът на доклада от правозащитната организация проф. Алексис Джей: „И досега никой не знае реалните мащаби на детската сексуална експлоатация в Ротърхем”.  Ами да, щом полицаите са стигнали дотам да „изгубят” официалните заявления от пострадалите, тогава  кой от тях ще си признае доброволно за явни престъпления. И в тази връзка е за отбелязване коментарът на Франсис Кук, която ръководи авторитетната британска благотворителна организация „Лига на Хауърд за наказателната реформа”: „Аз не се причислявам към конспиролозите, но полицията не може да не е била съпричастна към такава мащабна сексуална експлоатация на деца”.

И така, много от изброеното и днес  продължава да го има – европейците ги изнасилват, убиват, ограбват… И е неизвестно кога ще приключи това.

 

Превод: Тихомир Тодоров