|

Сидеров за вота: Повдигнах темата за опасните язовири, хората ме интересуват, не вотът в НС

Дебатите в българския парламент за вота на недоверие бяха на толкова ниско ниво, че аз не исках да участвам в тях. Присъствал съм в доста парламенти, където нивото все пак беше по-високо.

А и какво да кажа – да обясня на Корнелия Нинова, която се обърна към мен и каза: „Г-н Сидеров, вие дали решихте как ще гласувате.” Защото аз повдигнах въпроса с язовир „Бели Искър“. Този въпрос стои с още 105 язовира. Там, където техните стени са под въпрос или пък се нуждаят от ремонт.

Поставих въпроса за „Бели Искър“, защото областният управител на София област е от АТАКА. Това не означава, че този язовир е на АТАКА, както се опита некоректно и доста подличко г-жа Нинова да го обясни от трибуната.

Тя беше излязла, за да произнесе една високопатетична комсомолска реч. Произнесе я. Но аз не мисля, че трябваше да й отговарям. Опитвам се да спася имуществата и животите на хората. Защото, когато се скъса една язовирна стена, може да загинат хора, виждали сме го това. И тогава няма никакъв смисъл пристигането с хеликоптери на висши държавни лица. Аз се опитвам да предотвратя това. И го направих по начина, по който можех.

Г-жа Нинова в миналия парламент се занимаваше с язовирите, защото тогава имаше случай с нейното родно място – Мизия, имаше наводнение, и тя помогна тогава на нашата парламентарна група, за което й благодаря. Сега се опита да изкористи това и да го направи политически пиар. В парламентарен смисъл аз го разбирам, защото в парламента трябва да си защитаваш партията и това, което си направил.

Внесли са вот на недоверие – трябва да излезеш и да го защитаваш. Да вееш знамето, патетични речи да произнасяш и да обвиняваш опонента. Само че тя много добре знае, че когато заедно обсъждахме кои язовири са опасни, тя не направи нищо повече по въпроса.

Сега аз съм този, който прави нещо. И по тази причина искам да ви кажа, че нямаше нужда да излизам и да произнасям високо патетични речи по отношение на БСП и Нинова.

За мен по-важно е да се свърши работа

Убедил съм се, че ако искаш в политиката да направиш нещо, то трябва да бъде реализуемо. Т.е. да направиш нещо, което хората да усетят. Ако успеем да ремонтираме няколко язовирни стени така, че утре, през март или април, когато стават наводненията, тези язовири да не прелеят, да не залеят селищата, къщите на хората, да не загинат хора, да не се унищожи тяхното имущество, аз ще бъда доволен. Защото съм свършил нещо полезно.

Другото са речи в парламента, от които сте останали с впечатлението, че всички са маскари, защото те се обвиняваха едни други кой е по-корумпиран. Хората слушаха и накрая казаха: Ами, всички сте маскари. Това беше резултатът от вчерашния вот на недоверие и дебатите по него.

Нямаше смисъл от този вот на недоверие,

защото се разбра, че обвиненията в корупция са като игра на пинг-понг със стена. Няма как да не ти се върне, защото БСП, които внасят вота на недоверие, са управлявали достатъчно дълго, за да бъдат посочени като носители на корупция. И сега да кажеш, че точно това правителство е носител на най-голямата корупция – явно че не е така, не е вярно и искаш да вдигнеш шум.

Да вдигаш шум не е достатъчно

Защото от годините на прехода към т. нар. демокрация вече минаха почти 3 десетилетия. И ако си мислиш, че от парламентарната трибуна можеш да излезеш и да произнесеш патетично слово, с премислени метафори, които твоят екип е написал, и с това ще пречупиш мисленето на хората, е илюзия. Защото метафорите и образите отдавна нямат смисъл, нямат значение, нямат това въздействие, което имаха преди 15-20-30 години. Така, че

закъснелият пубертет на Нинова няма да й помогне да стане по-добър политически лидер,

ако не осъзнае най-важното – трябва да направиш нещо практически важно за хората. Може да ремонтираш една язовирна стена, можеш да поправиш един път, но да направиш нещо практически и измеримо. Чак тогава хората ти казват: „А, ей го този направи нещо. Другите само говорят”.

А аз искам по някакъв начин да подобря живота на българите. Минах през много етапи. Бях в опозиция, сега съм съуправляващ и се убедих, че участието ти в политиката няма никакъв смисъл, ако не можеш да направиш живота на колкото може повече българи по-добър. Само това има смисъл.

Между другото, когато поставих въпроса за „Бели Искър“ стана ясно, че този проблем стои за няколко хиляди язовири и водоеми в България. И сега

ще бъде направена една работна група,

която ще започне да работи по тези въпроси и да разгледа целия проблем с язовирите в България, които са 6000 на брой. Трябва да се направи класификация, трябва да се направи централизация. Т.е. примерно едно министерство да отговаря за язовирите, а другите да се отделят като водоеми. Това е система, която сме я заварили от социализма, тези язовири започват да стават опасни. Т.е. с две думи – въпросът, който повдигнах по този  малко скандален начин за „Бели Искър“, доведе до решаване на въпроса с много язовири. Как да не съм доволен. Аз съм доволен, защото по този начин ще бъде извоювано финансиране за ремонта на язовирни стени, които утре могат да се скъсат и да залеят имуществото на хора и причинят много по-трагични последици. Едно са полемиките в НС, когато вкарваш вот на недоверие и искаш това да стане много сериозна шоупрограма, друго е това, което наистина вършиш за хората. След като си в политиката, трябва да можеш да направиш нещо полезно за тях. Аз в момента го върша и ще продължа.

 

Коментар на Волен Сидеров в „Студио АТАКА” по АЛФА ТВ, 24 януари 2018 г.