|

Вижте речта на Сидеров пред паметника на Васил Левски

Крайно време е да се изясни истината за т. нар. съдебен процес срещу Васил Левски, на който той е осъден на смърт от османската власт. Забележете за какво е осъден – за криминално престъпление. За убийството на слугинчето Стойчо в една ловешка къща. Това убийство вече е установено, документално, има доста доказателства. Не е извършено от Левски. Обвинението се гради изцяло само на един-единствен свидетел, който е много спорен, много съмнителен – някой си Вутьо, човек неграмотен, човек, свързан с Димитър Общи, който, както знаем, не е понасял Левски. Въпреки това, специалната комисия отсъжда, че Левски е убиец и го осъжда са смърт по 174 член от тогавашния Наказателен кодекс.

По тогавашното наказателно право на османска Турция, на османската империя, за комитетска дейност, за революционна дейност не се е полагало смъртно наказание, а заточение. Но, тъй като властта вижда, че това е водачът на революцията в България, от Цариград идва спешна и безпрекословна директива – Левски да бъде обесен, да бъде убит, тихо, бързо, без много шум, така че да не разберат дипломати, консули и т.н.

Османската власт се е изплашила, че в България започва мощно революционно движение. По време на процеса става ясно, че в България е изградена комитетска мрежа. Тази мрежа я движи един човек, който е с невероятни качества, човек, който се е отдал, отдал е живота си, енергията си. Турците го виждат това нещо и веднага великият везир нарежда на Туксаид паша и на другите тук турски управници незабавно, бързо да проведат процес, в който да го изкарат виновен за убийство, за да може да бъде осъден на смърт. Това става много бързо и на 6 февруари по стар стил тук, на това място зад мен, е обесен Апостолът на българската свобода Васил Иванов Кунчев – Левски.

Скъпи съратници, аз ще предложа в парламента да направим анкетна комисия, начело с уважавания от всички нас проф. Станилов. Да се обърнем към известни български историци, юристи, общественици – всички българи, които могат да работят по този въпрос. Да се обърнем към специалистите от Народната библиотека – там има голям Османски отдел с все още непрочетени страшно много документи. Да се обърнем към МС и Министерството на финансите, които да отделят съответното финансиране, за да може да се извърши една пълноценна и задълбочена изследователска работа върху всички възможни архиви, за да се възстанови истината. Да се направи ревизия на този тогавашен процес през 1872-1873 година, който завършва с неоснователна, повтарям, смъртна присъда по тогавашните османски закони. Т.е. тогавашната специална комисия, защото това даже не е съд в пълния смисъл на тогавашния закон, това е една специална, както се казва от власинска Русия чрезвичайна комисия, която на практика осъжда неправомерно Васил Левски на смърт. Този процес трябва да го реабилитира като човек, който не е извършил това убийство, за което е обвиняем.

Ако си спомняте по време на дискусията дали да бъде канонизиран Левски имаше контрааргументи, че той е извършил убийство и това пречи на неговата канонизация от БПЦ. Ако това се изясни, аз мисля че имаме нов поглед вече и нова възможност за канонизация на Левски. Ние ще направим с колегите ми всичко възможно това да се изясни.

Приканвам всички български общественици, учени, юристи, всички фактори, които могат да вземат участие в изясняването на истината за неправомерната екзекуция на Левски, направена по тогавашните закони неправомерно. На някои възражения, че може би щяло да има давност и т.н., ние казваме ясно – ние не правим съдебен процес. Ние правим символичен преглед, ревизия на този съдебен процес, за да кажем на цялата общественост и на света, че Левски е невинен за това, заради което са го обесили – убийство на човек.

Левски самият е казал пред следствената комисия, че той стои в основата на комитета, че той го изгражда, за да освободи България. Той не е криел това, и го е казал с гордост и достойнство. Защото не се е срамувал от това си дело.

Но за това дело, пак повтарям, и приключвам темата, тогавашната османска власт е предвиждала заточение, както много български революционни освободителни бойци са били в Диарбекир. След Освобождението се връщат и остават живи. Такива процеси, скъпи съратници, е имало в историята. Такива символични процеси, които след много години, векове, разглеждат и преразглеждат дадена присъда. Така е станало с процеса срещу Жана д’Арк. Вие знаете, че тя е осъдена на смърт за нещо, за което не е виновна. Това е доказано след векове – имало е контрапроцес и той го доказва. Такъв процес се води и за Ян Хус, който е изгорен на кладата също с обвинения, които след векове в един контрапроцес са паднали. За Галилео Галилей и така нататък. Т.е. в европейската историята вече има прецеденти, в които може да са минали много години, десетилетия, в случая повече от 100 години, но да се направи процес, символичен, обществен, който да изясни че Левски не е убиец, за което е осъден. Защото това е едно петно, лепнато върху неговата памет.

Ние всички празнуваме неговото рождение. Ще кажа няколко и за това, че там липсва добра фактология. Ние отбелязваме деня на неговата смърт. Само че, само че не казваме, че всъщност той е осъден от османската власт като криминален престъпник, като убиец, а не като революционен деец. Това петно трябва да бъде изтрито и ние сме в дълг – ние, днешните българи. Мисля че е назрял моментът, в който можем да поправим тази несправедливост, да изчистим това петно и тогава вече образът на Левски наистина да светне пред нас. И сега всички българи го тачат и почитат, но да изчистим тези петна, които стоят в историята. Ние като общество иамме голям дълг към паметта на Левски – И учени, изследователи, писатели, юристи, общественици, политици – всички имаме дълг, защото несправедливостите, неяснотите около Левски са още когато той е жив.

Ние, например, отбелязваме неговата рождена дата, като имаме предвид годината 1837. А има доста данни, които сочат, че той всъщност е роден по-късно. Имаме снимки, където той е с Христо Иванов – Големия, и с брат си Христо. Той изглежда поне 10 години по-млад от тях. Христо Иванов – Големия, е роден 38-а година. Защо е така? Ами защото бил рус, казват някои. Не! Защото Левски наистина е по-млад. Данните сочат, че той е роден 1846-1847. Пред Търновските власти, когато му взимат самоличността той казва: Аз съм на 27-28 години. Така че имаме още от самото начало неизяснени обстоятелства. Рождената дата на Левски също подлежи на изясняване. Тя е била доста небрежно вкарана в учебниците и енциклопедиите, от там уважавани иначе автори като Иван Унджиев и други, Захари Стоянов пише една автобиография, която е много художествена.

Захари Стоянов отива в Ловеч, взима целия архив на комитета 10 години след смъртта на Левски, цели 10 години и този архив не вижда бял свят – ЗАЩО? Няма как да го питаме Захари Стоянов. Този архив не влиза в биографичната книга за Левски. ЗАЩО? Никой не знае. Много обстоятелства има около личността на Левски, които са потулвани, скривани, недоизяснявани. Ние сме длъжни да търсим истината. „Истината ще те направи свободен”, казва евангелието. Истината е тази, която трябва да търсим, независимо дали тя е симпатична, несимпатична, дали е благовидна за българското общество или не е.

Какво да кажем за Любен Каравелов, който е председател, шеф на БРЦК и 5 месеца след смъртта на Левски той не пише нито ред в неговия вестник „Свобода“, нито ред. Чак август месец 1873–та излизат няколко реда, че бил хванат и убит Васил Левски. ЗАЩО? Любен Каравелов – портретът му стои във всяко училище. Защо са се мразили и ненавиждали тези хора? Защо тези, чиито статуи са тук пред нас, пред университета Христо и Евлоги Георгиеви, също карловци са казвали много хулни думи за Левски, заканвали са се и са го наричали нехранимайко.

Защо ние, българите, винаги си завиждаме, а не сочим това, което е положителното у нас? Това продължава и днес. Ето затова сме длъжни, скъпи съратници, да направим този жест. Това усилие да изчистим петната от биографията на Левски. Да покажем, че той наистина е идиалистически боец, борец, за нашата свобода, че той е бил дисциплиниран.

Само дисциплиниран човек, който въпреки пречките на своите съратници – Любен Каравелов, Димитър Общи, Ангел Кънчев, Атанас Попхинов – те всички са го плюели и охулвали. Въпреки това той върши делото си, въпреки че пише народе със страшно много въпросителни – пак върши делото си. Въпреки че вижда, че хората около него не са герои и се крият някога като мишки – пак върши своето дело. Защото е казал, че се е отдал на отечеството си.

Знаете ли какво става, когато върви следствената комисия тук в София – декември 1872 – януари 1873 година? Ами има 60 свидетели, скъпи съратници, от които само четирима не го предават. Всички други казват: той беше, той беше главният, ние само минавахме ей така случайно, нямаме никаква вина. Той беше! От 60 души 56 го посочват и казват: Той беше. Само четирима не го предават.

Какво говори това за нашата народопсихология? Вие си направете сами изводите. Аз не искам да очерням българския народ. Аз искам само да кажа, че той е много смачкан. Когато са го бесили, има страшно много легенди, че някой излязъл не знам си какво, песни чули да пеят – нищо подобно. Той е обесен на тъмно, преди зазоряване, защото са бързали и не са искали изобщо да се разчува. Тялото му е свалено час-два след това и е погребано някъде тук, в тези гробища. Всички други глупости, легенди, художествени измислици, които би трябвало да ни повдигнат духа, са лъжа, а лъжата е инструмент на противника на Бога.

Истината е инструмент на Бога. Така че да спрем да се заблуждаваме с тези глупости, препогребвания – нямало такова нещо. Съвременниците, доколкото са дали спомени след години, са казали: ми, ние, софиянци, се изпокрихме като мишки тогава, никой не смееше да шукне. Месеци след това не са смеели да излизат от къщите си. Това е било положението. Какво да кажем? Истина – горчива, но истина. Трябва да си я кажем. Ако можем да си вземем поуки от нея за днешния ден да кажем: айде днеска поне да не сме такива мишки, да го направим. Но не да крием истината. Не да кажем, че имало някакви герои, които отишли пък взели тялото – нищо подобно! Цялата процедура е била строго наблюдавана от властите. Турците не са допуснали нито един българин.

Този, който е ритнал бурето под бесилката – син е на Бекир, който е бил слуга на един турчин заможен в София, след Освобождението става служител на общината – платен служител на общината, отговарял за храната на животните, конете и други такива работи. Това е положението.

Какво да кажем за Иванчо Хаджипенчович? Един много образован българин. Завършил право във Франция, който е член на следствената комисия, подписал смъртната присъда на Левски. Той самият след Освобождението става депутат в НС, след това го издигат за съдия във Върховния съд, представете си. Човекът, който подписал незаконната смъртна присъда на Левски, макар че е юрист. Той не е неграмотен. Той не е глупав човек. Той е знаел какво върши. Той е знаел, че прави една фалшификация.

Същия този Хаджипенчович – депутат след това, върховен съдия. Пристига, защото той е от Русе, идва в София, заселва се и си строи къща на 150 м от бесилката на този, когото е убил с подписа си.

Това е българската действителност, това е нашата история. Тя е трагична, драматична, понякога абсурдистка, но трябва да я знаем, защото само от това можем да си направим поуките и да бъдем зряло общество. Иначе ще бъдем инфантилно общество, което вярва в приказки, легенди, в сладки и медени приказки, само че те не са верни.

Довечера тук пак ще чуем рецитации, песни, тържествени слова и как Левски е едва ли не евроатлантик. Дрън-дрън – глупости са това! Левски е знаел много добре, че Европа не ни помага, не само не ни помага – пречи ни! Левски, както и Ботев, един друг гений, са писали, Ботев е писал в своите съчинения: За Европа, която помага на османската Турция да потиска християнския български народ. Помагай! Не помага на българите, а на потисниците. Левски същото го е казал: Не чакайте от тях. Не ходете да плачете по консулства и посолства. Няма да ви помогнат.

И какво става, когато го залавят? Т. нар. Велики сили не си мърдат пръста. Русия не си мърда пръста да спаси Левски. Русия запазва мълчание, а е можела да се застъпи. Какво правят Великобритания и Австро-Унгария? Ами те направо предлагат пък помощ на султана и казват: Разбрахме, че там сте хванали едни разбойници. Искате ли да им пратим специалисти, полицаи, спецчасти, да ви помогнат да се разправите с тези разбойници. Това са били Великите сили и в един момент виждаме трагичната самота на Левски, защото той наистина не е разчитал нито на Русия, нито на Европа, а е казал: Ние, самите, ако не се освободим, няма да стане. Така и се случва. Ако той беше останал жив след Освобождението, не мога да си представя какво щеше да каже и с колко въпросителни щеше да напише след народе, сигурно нямаше да му стигне листа.

Скъпи съратници, тази идея, която започвам, която съобщавам пред вас, може би ще отвори нова страница да търсим истината в нашата история, за нашите герои. Те не са светци, вярно, но да ги представим такива, каквито са, да знаем истината и за героите, и за предателите, и за мръсниците, за да можем да знаем ние какви сме. Защото имам чувството, че повечето българи не знаят какви са. Както казва великият поет: Мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли си? Колко актуално звучи днес с джендър-темата.

С това приключвам и ви пожелавам да сте живи и здрави, да бъдете определени със себе си, да знаете какво сте, мъж или жена, и да търсите винаги истината, защото тя ще ви направи свободни.

Бог да пази България!

19.02.2018 г.