|

Войната за Косово още не е приключила

В Косово икономически бум няма, местното население продължава да заминава, а бежанците, особено сърбите, не се връщат

Виталий Крутиков

 

Точно преди десет години парламентът на Косово провъзгласи независимост от Сърбия. Макар че единствената жертва от тази стъпка стана украински войник, това е печална дата тъй като самото събитие доведе до печални междинни резултати. Още поне 10 години Косово и всичко свързано с него ще си остане бомба със закъснител.

Украинският войник от състава на ООН загина по време на сблъсъци с протестиращите косовски сърби, след което войските на ООН бяха спешно изтеглени от северните райони на областта.

Дотогава Косово и Метохия отдавна бяха в режим на окупация, който се запазва и до днес. С една важна поправка – това престана да устройва албанския елит, пръкнал се от терористите на „Армията за освобождение на Косово”. През последните два месеца Прищина открито, а понякога със заплахи, настоява за изтеглянето на контингента на ООН и полицейските мисии на ЕС, тъй като те „ограничават суверенитета” на албанската държавност на сръбска земя.

Албанският елит искрено смята Косово за реализирала се държава, но бившите терористи са единствените хора в света, които мислят така. Съвременно Косово е пример за експеримент, в резултат на който е създаден Франкенщайн, който след 10 години започва да изяжда собствените си създатели.

За вътрешното бандитско-расистко устройство на Косово е писано много и няма смисъл да повтаряме. Казано на дипломатичен език, това е „най-неблагополучната територия в региона”.  Казано по-просто, това е един от европейските центрове на контрабандата, търговията с наркотици, нелегалната трансплантация на човешки органи и други видове международна престъпност. Икономически бум няма, местното население продължава да заминава, а бежанците, особено сърбите, не се връщат.  Представители на някои страни и международни организации, признали преди Косово, говорят в кулоарите, че размислят дали да не оттеглят признанието си на тази „държава”.

Смъртта на международното право

През декември 2009 г. в Хага, в Международния съд под егидата на ООН започнаха мъчителни разисквания за законността на едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово. В Генералната асамблея този въпрос бе повдигнат от Сърбия и мнозинството подкрепи иска й. Срещу разглеждането на въпроса гласуваха САЩ, Албания и – запомнете ги – Маршаловите острови, Науру, Палау и Федеративните щати Микронезия. Скоро съдиите се изпокараха помежду си, преди всичко по въпросите за тяхната юрисдикция, а в крайна сметка се изхитриха да се изплъзнат от разглеждането на ключовите въпроси – за границите на правата за самоопределение и за възможността за правото на отделяне като средство за правова защита.

Позицията на Русия се базира върху ключовата резолюция на ООН – 1244, която гарантира териториалната цялост и суверенитета на Сърбия. Според този документ, решението за статуса на Косово трябва да бъде съгласувано, а едностранните стъпки са забранени.

Съвременно Косово е пример за експеримент, в резултат на който е създаден Франкенщайн

Албанците наблягат на „правата на човека”, които „системно са се нарушавали” от сръбските власти десетилетия наред, а за правото на нациите на самоопределение почти не си спомнят – което е и странно,  и показателно. Един от представителите на Тирана, Йохен Фровайн, дори заявява, че отделянето на Косово „няма нищо общо с международното право”, тъй като „няма международен закон, който забранява отделянето като такова”.

Да се слуша и да се чете всичко това сега е просто нелепо. Международното право престана да съществува във вида, в който сме свикнали да го виждаме след края на Втората световна война. Никой не се опитва да крие, че единствената цел е откъсването на Косово от Сърбия. В експертните кръгове продължава вяла наукообразна дискусия, за каквато винаги се намират участници, тъй като това е кабинетно развлечение, а  кабинетните учени постоянно си търсят занимание. Но и в нея нивото на аргументиране  не е завидно. Например, „видният американски юрист, специалист в областта на международното право” Джек Голдсмит се изразява по следния начин през март 2014 г: „Трудно ми е да намеря възражения срещу това, че Косово, очевидно, беше законно, а Крим – очевидно е незаконен”.

Вратите се затварят. По-нататъшното обсъждане на нещо, което преди се е смятало за  основи на международното право, вече е нецелесъобразно.

Барутен погреб на Европа

В САЩ подкрепят идеята за постепенно прекратяване на присъствието на ООН и предаването на цялата власт в Косово на албанските структури. По думите на постоянният им представител в ООН Ники Хейли, време е косоварите и сърбите да „направят това, което мисията не може: да осигурят мир и процъфтяване за всички народи в региона”.  Предложението за преразглеждане на мисията се подкрепя от Великобритания и Франция. Казахстан и Китай са за нейното продължаване, а самите косовски албанци дори правят опити за шега: Генералната асамблея „трябва да използва за друго парите на данъкоплатците”, смята представителят на Прищина Влора Читаку. Някои го аплодират.

Сърбия в такава ситуация е принудена да иска запазване на мандата на ООН. Парадоксът е, че албанците сами си копаят гроба като се носят с пълна пара към това, което те разбират като „пълен суверенитет”. Те винаги постъпват така и тази особеност на националния характер не им позволява да погледнат зад хоризонта. Нали когато те, с помощта на американците, изтласкат от региона си войските и полицаите на ООН, между тях и сърбите ще остане само една река. Това няма да стане веднага, но очевидно – до 2025 г., която е като ориентир за Белград за влизането му в ЕС.

Дотогава много неща могат да се променят, а в частност, ще стигне връхната си точка превъоръжаването на сръбската армия, което се провежда сега. Но „спомените за Косово” в сръбското общество няма да изчезнат. И не е важно каква риторика ще използва правителството в Белград в един или друг момент, балансирайки наведнъж между няколко външнополитически фактора. В Сърбия няма да изчезне стремежът за връщане на Косово.

И ако към този стремеж се добави и абсолютна решимост, няма да помогне и американската база „Бондстил”. Тя в края на краищата може да бъде блокирана и да се заплашва с „Искандери”, разположени някъде край Ниш.

Косово е било и ще бъде повод за война,

а неговата окончателна „суверенизация” просто ще увеличи рисковете от такава. И дори, ако се признае експериментът за неуспешен, което няма да стане никога като се има предвид каква роля играе агресията срещу Югославия в „новата митология” на Европа и САЩ, проблемът си остава.

Албанската „суверенизация” се развива по собствени закони, както и животът на Балканите. Никой, разбира се, не иска война в нейния примитивен вид, както и връщане към 90-те години. Но американците и НАТО направиха първата стъпка, като обявиха за „реализирала се суверенна държава” банда от убийци, грабители и серийни изнасилвачи. Сега това чудо невиждано рита, скача и иска да си запази ливада с повече храна. А това никога не води до добро.

Превод: Тихомир Тодоров