|

Емил Караниколов: В топ 5 сме по икономическо развитие

В момента работим в посока изграждането на индустриални зони във Видин, Горна Оряховица, Кърджали, Враца, посочи икономическият министър Караниколов

Има засилен инвеститорски интерес към България

Иво Никодимов,

БНТ

 

- Къде сме в момента по отношение ръста на икономиката? Как изглеждат нещата като цифри месец след като 2017 г. приключи?

-  За 2017 г. сме в топ 5 по икономическо развитие, около 4%. Това е балансирано развитие, което е много хубаво за нас. За тази година предвиждаме горе-долу същите параметри, но ще работим да бъдат повече. Ръстът ни на БВП е 3.9%, безработицата е около 6%. За миналата година средната работна заплата беше увеличена с 10%, за което благодаря на бизнеса. Тоест – параметрите са добри.

Има засилен инвеститорски интерес към България. Това се доказва и от последните анализи, които излязоха за последните 2 месеца на м.г. Инвестициите се връщат като основен стълб в БВП. Реалното изражение е около 4.3%. Досега основни стълбове бяха износът и вътрешното потребление, но вече инвестициите се връщат.

- Къде сме обаче по отношение на конкурентоспособността? Кои са предимствата ни? Къде имаме и проблеми?

-  Всички компании общо взето имат едни проблеми – каквито са и въобще в целия ЕС. Проблемите са липса на работна ръка, липса на финансиране. Това са основните проблеми. Имах среща с Агенцията за малки и средни предприятия за Европа, която също поставя и административните тежести.

Предимствата са професионалната подготовка, която имат българите – програмисти, ай ти сектори, високо квалифицирания труд. Реално какво правим по проблемите, може би, това е много важно.

Финансирането също е много важно. Дори държави, където има много добре развито електронно правителство, предприятията също се оплакват от бюрокрация.

- Това може би е хубаво, защото колкото повече се оплакваме ние, гражданите, и бизнеса от бюрокрация, толкова повече пък държавата има интерес да намалява бюрокрацията.

-  Тогава не трябва да спирате. Това, което направихме миналата година още със съставянето на правителството, започнахме много активни действия за премахване на административните тежести. Всяко едно министерство работи, изпратени са вече докладите до МС за предприетите действия. На почти всяко заседание на МС се променят подзаконови нормативни актове, както и закони, които се предлагат след това на НС, т.е. там нещата вървят. Крайният ефект ще бъде наистина електронното управление.

Специално в Министерството на икономиката – при нас може би предоставяме и най-много административни услуги. Успяхме да преразгледаме 114. Ефектът какъв е – намаляват се таксите за предоставяне на тези услуги, намаляват се документите, които се изискват, ще ги взимаме по служебен път, но имаме още много работа. Както и за някои от услугите няма да се предоставят документи. В момента преразглеждаме такива действия в ОП „Иновации и конкурентоспособност”, тъй като ми се иска бизнесът по-лесно да стига до тези пари.

- В същото време обаче се оказва, и в световен мащаб, а в България много силно се забелязва, огромно количество капитал, съсредоточено в изключително малък процент ръце. Как ще обърнем тази тенденция? Знаем, че средната класа е тази, която води и е двигателят на икономиката.

-  Това е глобален проблем. Комисарката Бианковска също го каза – 98% от предприятията в Европа са малки и средни. Затова ние трябва да мислим предимно за тях. Тъй като големите предприятия имат активи и те могат да работят и с търговските банки директно.

Това, което правим през ОП „Иновации и конкурентоспособност”, е едната мярка. Тя е насочена за безвъзмездно финансиране на малки и средни предприятия. Тази година се надявам да бъде изключително финансово добра за тях, включително и за стартъпите.

Ще пуснем програми за около 400 млн. лв., но това не е единственото. По програмата на Юнкер 300 млн. лв. се управляват от Българска банка за развитие (ББР). Тя няма директно да ги дава на малките и средните предприятия. Вече има сключени 6 договора с търговски банки, на които парите ще бъдат давани, те ще ги дават на малки и средни предприятия и развиващи се, а ББР ще гарантира възвращаемостта на тези пари. Това е още един механизъм, по който ще ги облекчим и препоръчвам на всички да видят правилата, те са вече качени на страницата на ББР, и да се възползват от тях.

Още нещо много важно за пазарите в други страни. Българска агенция за експортно застраховане има продукт, който на 100% гарантира плащанията в случай, че нещо се случи и другата страна не плати на малките и средните предприятия.

- Какъв е делът на сивата икономика у нас? Какво още трябва да направим, за да я изсветлим в максимална степен и да я свием толкова, че да не пречи на конкурентоспособността?

-  Официално в момента не мога да кажа като данни, но мисля, че не е толкова голям. Приета е стратегия 2015-2016 г. и аз мисля, че приходните администрации, Министерството на финансите, Агенция Митници, НАП се справят доста добре и продължават борбата.

Всеки предприемач трябва да е на светло. Това е по-добре за него. Чисти доходи означава, че той няма да има проблем с държавната администрация. Самите фирми, които работят една с друга трябва да се стимулират помежду си. Работниците, които получават възнагражденията, също трябва да дават сигнали, ако получават една заплата, а им се дава нещо под масата. Цялото общество трябва да работим по тази тема. Само държавата няма как.

Ние трябва да получаваме сигнали, трябва обаче да имаме и обратната връзка. В много сектори имат възможност и сме го говорили, те да ни подават информация къде има такава нелоялна конкуренция, защото тя пречи и на тях.

- Индустриалната стратегия на Европа започва по време на нашето председателство. Какво е важно, какво трябва да представлява една индустриална стратегия над целия ЕС? Нашият интерес е да модернизираме икономиката в областта на производствата с висока добавена стойност.

- Това е интереса за цяла Европа. Няма как това да се случи за един сектор за сметка на друг сектор. Така се развива икономиката, че никой не може да каже след 10 години какво ще се случи. Общата индустриална политика е изключително важна за ЕС, тъй като конкурентните ни страни вече отдавна развиват такава.

На каква основа трябва да се базира индустриалната ни политика – на активите, които има ЕС. Това са развитата физическа и цифрова инфраструктура, опита, който имат като работна сила европейците, добре функциониращите пазари, регулаторната и правната рамка. Иновациите трябва да се превърнат в реален продукт, който да бъде използван от европейските предприятия, за да бъдат конкурентни. Говори се за иновации и за дигитализация, това не е проблем само на България. Всички искат да са във високо технологичния сектор и това е бъдещето.

-  Само че ние имаме един много сериозен проблем – 1/3 от територията на страната е икономически активна и 2/3 казват, че е икономическа пустиня. Този дисбаланс как ще го преодолеем и какво трябва да направим, за да започне неговото преодоляване?

- За миналата година сме връчили 31 сертификата за инвеститори, от които 15 са в производството и високо технологичния сектор. Интересното е, че вече фирмите започват да се оглеждат и в региони с висока безработица и там, където има дисбаланс. От една страна имат свободна работна ръка, от друга страна, българската държава дава допълнително насърчителни мерки, ако инвестираш в този регион.

В момента има около 20 инвестиционни намерения, 7 от които са много големи за индустриалните зони в България. И те не са само София, Пловдив, Стара Загора.

- А къде другаде?

- В момента работим в посока Видин, Горна Оряховица, Кърджали… Във Враца имаме хубаво предложение, което предлагаме на инвеститорите. Започнахме много сериозно да работим.

Няма как първо да изградим индустриалната зона, а след това да привличаме. Виждаме какви инвеститори за къде имат интерес. Въпросът е, че има интерес. Това е изключително важно.

На месец в Агенцията за насърчаване на инвестициите има около 30 предложения за издаване на сертификати. В момента тези, които подлежат на разглеждане, са за около 1 млрд. лв.

За миналата година връчихме 31 сертификата на стойност 350 млн. лв. и около 5000 работни места ще бъдат разкрити. Тази година само за първите 10 дни връчихме сертификати за 600 млн. и за 1000 работни места.

- Откъде ще намерим работна ръка, за която вече бизнесът казва, че липсва?

- Както знаете миналата година бяха изменени Законът за МВР и Законът за миграцията. Това  е най-бързата мярка, която да осигурим. Насочили сме се към българските малцинства, не е случайно, че работим с държави като Украйна. Там има българи и ние искаме да работим с тях.

Удължихме сроковете за визите, облекчихме процедурите. Друго, което направихме м.г. беше да приемаме междуправителствени споразумения за привличане на кадри, отново от тези страни, където има български малцинства. Очакваме съвсем скоро едното от тях да бъде одобрено. Благодаря на министъра на социалната политика Бисер Петков, както и на вицепремиера Валери Симеонов, които работят много активно.

- Въпросът е обаче можем ли да си върнем българите, които емигрираха през 90-те?

- Малко по малко започват да се връщат. Те ще се върнат, когато в България се увеличат достатъчно доходите. Доколкото знам около 30 000 се върнаха миналата година.

Когато учим децата си или им даваме съвети какво трябва да учат, трябва да внимаваме много сериозно.

Работим за облекчаване на процедурите за синя карта, т.е. за висококвалифицирани работници. Това, което правим пък в Министерството на икономиката съвместно с бизнеса е да проучваме опита на Чехия и Унгария, които имат различни практики за това, как да стимулират преквалификация на кадрите. Това също е изключително важно, защото ние трябва да преквалифицираме работната си сила. Тези мерки съвсем скоро се надявам да бъдат одобрени от Националния икономически съвет.

- Как ще се стимулират и бизнеса, и учебните заведения да вървят по-активно в тази посока?

- Бизнесът и държавата ще ги стимулира.

В Унгария предлагат следната насърчителна мярка: имаш предприятие или тепърва ще инвестираш. Казваш, че ти трябват нови 200 работни места. Унгарската държава ти предоставя средства на бизнеса ти да обучиш тези кадри, а в зависимост от сектора ти се ангажираш за 3 или 5 години да задържиш самата бройка като задължение да работи в твоето дружество.

В някои страни бизнесът си обучава докторанти, които после обучават неговите кадри. Т.е. науката и образованието трябва ефективно да се влеят в икономиката.

- Всичко това, което говорите, е едната страна на нещата, която е много хубава. Тя в бъдеще ще даде резултати. Споразумението за свободна търговия с Канада предизвика спорове, но кои са другите важни споразумения за свободна търговия, за да не се окаже изведнъж ЕС изолиран сам в себе си?

- Това също е в дневния ред на Министерството на икономиката. В края на този месец е съветът ни за външна търговия. Тогава ще обобщим всичко. Има няколко ключови споразумения. Ще работим приоритетно поне за няколко. Може би най-напреднало е споразумението за свободна търговия със Сингапур, с Япония, Меркосур (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка), продължават разговорите с Бразилия, с Мексико имаме предоговаряне на вече съществуващо споразумение, но ЕС е активен. Предприятията в ЕС трябва да излизат на чужди пазари, което е изключително важно. Споразуменията за свободна търговия са изключителен приоритет и неслучайно са изведени от българското председателство като приоритет.

 

Интервю на министър Емил Караниколов, излъчено на 2.02.2018 в сутрешния блок на БНТ