|

Руският допинг скандал – поредната геополитическа санкция

МОК и УАДА, в желанието си да победят, уж, допинга (а всъщност Русия), изцяло подкопаха доверието към самите себе си, към олимпийските игри и големия спорт като цяло

Това на какво друго прилича, освен на ефекта от „цветните революции”?

Антон Крилов

Изборите често ги сравняват със спортни състезания. Най-голямата разлика при вотовете е, че няма сребърни и бронзови медали, макар че в някои кампании от референдумски тип е по-интересно кой ще вземе среброто, защото за златото не се съмнява никой, включително и самите кандидати.

Както и в спорта, на избори може да се победи нечестно – чрез банално подкупване на избиратели, чрез „екскурзианти”, неверни преброявания, административен или криминален натиск върху изборните комисии и други незаконни методи. И с това се борят, с променлив успех, навсякъде по света – както и с допинга.

Но може изборите да бъдат спечелени и по формално честен начин: на силния конкурент, поради неточност в документите му отказват регистриране. Юристите на този силен конкурент доказват, че тези неточности не са принципно важни и той е възстановен – със закъснение от няколко седмици.

А след това Върховният съд взема решение, че все пак силният конкурент не може да бъде регистриран – и в деня на гласуването него го няма в списъците. А седмица след преброяването на гласовете Апелационна колегия към Върховния съд отменя това решение. Но вече е късно – влакът е заминал, изборите са проведени и никой няма да отмени техните резултати.

Формално резултатите от такова гласуване ще са законни – тоест, легални. Но те едва ли са легитимни – тоест, признати от обществото на ниво усещане за правомерност и справедливост на случилото се.

Много, недостатъчно мъдри политици, като спазват изцяло легалността на действията си, напълно забравят за легитимността. И затова са много учудени, когато се сблъскат с революция.

В съвременния свят за сваляне на властта чрез метода на „цветната революция” се използва метода на делегитимирането.

„Да, формално той е избран законно, но ние не му вярваме” – именно по тази технология се опитват да делегитимират Тръмп.

„Ние не признаваме резултатите от изборите!” – така се правеха преврати в Украйна, Грузия, Киргизия и т.н.

Десетки „фабрики на мисълта”

(мозъчни тръстове) по цял свят работеха върху това да измислят как да докажат на гражданите на една или друга страна, че техният цар е гол, а бащата на нацията изобщо не е баща, а мръсник.

Главният проблем на успешния преврат с използване на делегитимиране не е в това, че при тези „безкръвни” технологии загиват хора. Проблемът е, че се делегитимира властта като цяло. Или няма да закъснее нов преврат, или на хората вече изобщо няма да им пука за политиката.

В Украйна засега всичко върви по втория сценарий – на новите власти никой не вярва, но и не ги свалят, защото и другите ще са същите. На практика това е унищожаване на държавата като жив организъм. Галванизираният труп изобразява движение само поради подаваните отвън електроимпулси.

Читателят, изморен от дългото встъпление и споменаването на Украйна, вероятно ще запита: ама това какво общо има с олимпийците? Общото е, че същият този процес беше наложен и на световното спортно движение.

Русия е една от водещите в света спортни държави. Олимпиадата в Сочи е едно от най-успешните зимни спортни състезания.

Прицелиха се в Русия и удариха цял свят.

Същите тези епруветки (на УАДА) вече сме ги виждали в ръцете на Колин Пауел от трибуната на ООН, когато той обосноваваше необходимостта от нахлуване в Ирак

Хората съвсем не са такива идиоти, както изглежда на организаторите на кампанията „руснак – значи е нечестен”.

Първо, има кило и канче доказателства, че допинг се използва във всички страни, а не само в Русия. Какво да кажем за станалите като мен норвежки „астматици” или американските спортисти, получили кокаина или чрез целувка, или чрез орален секс, или по друг съвсем екстравагантен начин.

Второ, никой така и не доказа съществуването на „държавна система за допингиране” в Русия – нещо, което потвърди и арбитражът в Лозана. Дрънканиците на „глупака” Родченков – ето това е  цялата база доказателства по повечето от заявените случаи. Тези дрънканици са достатъчни за активистите от УАДА и МОК, но не и за съда.

Трето, отнетите от руските шампиони медали, най-вероятно, ще трябва да им се върнат. Защото Федералният съд на Швейцария, на който толкова се надяват поръчителите и изпълнителите на антируската кампания, няма право да „поправя” арбитража в Лозана, който е посочен във всички документи на МОК като последна арбитражна инстанция.

Всичко, което могат да направят швейцарците – това е да върнат решението за преразглеждане, в случай, че е нарушена процедурата. Да вярваме, че процедурата в Лозана е била спазена.

МОК и УАДА, в желанието си да победят, уж, допинга (а всъщност Русия), изцяло подкопаха доверието към самите себе си, към олимпийските игри и големия спорт като цяло. Това на какво друго ви прилича, освен на ефекта от „цветните революции”?

Правилно, на борбата с терора в американския й вариант. При това понякога до визуални съвпадения като идентичните потни юмручета на емблемите на грузинската „Кмара”, сръбския „Отпор” и други „цветни” движения.

Същите тези епруветки (на УАДА) вече сме ги виждали в ръцете на Колин Пауел от трибуната на ООН, когато той обосноваваше необходимостта от нахлуване в Ирак. И след като бе доказано на сто процента, че епруветката е фалшива и химическо оръжие в Ирак няма, вече беше късно. Саддам беше обесен, държавата (дори и да не беше най-демократична) – унищожена.

МОК едва ли ще върне оправданите руски атлети на олимпиадата (а има право), но дори и да ги върне, кой ще им компенсира униженията и удара по репутацията, материалните щети от прекратените договори със спонсори и пропуснати състезания?

Легитимността на световния спорт е унищожена.

Разбира се, вина за това имат и тези, които са организирали допингови схеми и са ги използвали. Но никой не спори, че в обкръжението на бившия украински президент  Янукович е имало (и то много) корупционери и че Саддам беше жесток диктатор.

Просто при Янукович Украйна беше динамично развиваща се държава, а не галванизиран труп. При Саддам Хюсеин Ирак не бе подложен на редовни атаки от терористи, а беше нормална близкоизточна държава с присъщата на този модел на управление жестокост. Саудитска Арабия съвсем не е по-хуманна, а тя е най-добър приятел на САЩ в региона.

Русия се отказа да бойкотира олимпиадата по същата причина, по която не затваря границите си с Украйна – от чувство за отговорност. Но това не променя същността.

Олимпийският спорт трябва да се преучредява наново. Както и Украйна. Както и цялата система за международна сигурност.

В противен случай и първото, и второто, и третото, колкото повече продължават така, толкова повече ще приличат не на спорт, държава и политика, а на борба на прокажени със сифилитици в калта. Борба без правила и до смърт.