|

Само Русия може да стопли замръзващата европа

Американският, а също и катарският втечнен природен газ, при цялото им желание, не могат да играят ролята на „спасителен пояс”

Студът принуждава ЕС да заобича „Газпром”

 

Иван Данилов

 

През зимата на 2018 г.  се случи знаменателно събитие: ако преди генерал Студ се специализираше само на отбранителни и партизански операции на територията на Русия, то от тази година той очевидно диверсифицира  дейността си и сега  прокарва интересите на „Газпром” на европейския газов пазар.

Ако преди от студа страдаха главно настъпващите в Русия европейски армии, то сега от студа страдат амбициите на европейските политици, които изгубиха последното десетилетие в безрезултатни опити да се отърват от руската газова зависимост. Сега обаче, както съобщава Bloomberg, „замразените отношения на Европа с „Газпром” започват да се „топят”, а самият „Газпром” съобщава за рекордни доставки на газ за Евросъюза и че неговият дял на този пазар може да надвиши 40% през 2035 г.

Според Джонатан Стърн, старши научен сътрудник от Програмата за изследване на природния газ при Оксфордския институт за енергийни изследвания, „въпреки 2014 г. и нейните последици, и двете страни осъзнават все по-неотложната необходимост да се съберат и да определят как да регулират отношенията си”. Според британския експерт

„ледът между Еврокомисията и „Газпром” определено се топи”,

а корпорацията се готви да завърши стратегическите си газопроводи на европейското направление.

Важен фактор, повлиял на промяната в отношението на европейските политици към руския газов гигант – това е климатът на Европа, който отказва да следва сценариите за глобално затопляне.

В условията на доста суровата зима изведнъж се разбра, че списъкът на доставчици на газ за Евросъюза, които могат, в случай на нужда, да увеличат сериозно обемите на синьо гориво за замръзваща Европа, е много ограничен. А ако се говори направо – този списък се състои само от един пункт, и пръв и последен в него е „Газпром”.

Практиката показа, че американският, а също и катарският втечнен природен газ (ВПГ), при цялото им желание, не могат да играят ролята на „спасителен пояс”, а на неотдавнашната пресконференция ръководството на руския газов гигант използва малко обидна за американците аналогия: американският ВПГ за европейския пазар – това е все едно няколко капки кафе, а няколко капки очевидно не са достатъчни за да изпиташ прилив на бодрост.

Нещо повече, в обозримо бъдеще ситуацията за Евросъюза ще стане още по-плачевна: Норвегия вече не може да увеличава обемите добиван газ, а Холандия скоро ще бъде принудена да ореже двойно добива си от нейното най-голямо находище в Евросъюза.

Проблемът е, че находището Гронинген, където се добиват около 24 млрд. куб. метра гориво годишно, е много старо и е разположено много неудобно. Холандското правителство стигна до извода, че опитите да се „изцедят до капка” стареещите запаси предизвикват истински земетресения в северната част на страната и ако добивът на суровина от земните недра не бъде  рязко намален, резултатите могат да бъдат непредсказуеми и катастрофални. Намаляването на добива с 50% също ще има сериозни последици, но вече за европейския газов пазар. За да се онагледи „дупката” в газовия баланс на Европа е достатъчно да споменем, че спирането на половината от добива на Гронинген ще доведе до това, че тя ще се лиши от такова количество газ, което е равно на половината от годишното потребление на Украйна.

Особено пикантна става ситуацията

поради факта, че да се замени горивото с помощта на европейски и норвежки доставки е много проблематично и, по-скоро, невъзможно. Този фактор, съчетан с възможността за такива студени следващи зими, е сериозен стимул за промяна в отношенията между Еврокомисията и „Газпром”. Очевидно, функционерите са се убедили, че евроатлантическата солидарност няма да замени горивото в котелните на жилищните блокове, а да се използва евроатлантическата солидарност като суровина за химическата промишленост също не е възможно.

Освен климата и проблемите на традиционните доставчици на газ за Евросъюза на „Газпром” му помага и това, че Европа постепенно се прощава с илюзията, че конкурентни на руските доставки могат да се осигурят от алтернативни магистрални газопроводи. Преди няколко години европейските медии, експерти и политици бяха във възторг от перспективите на проекта „Набуко”, който трябваше доста да „избута” „Газпром” от европейския пазар, но сега вече малцина, освен специалистите от нефто-газовия отрасъл, си спомнят за тази нереализирана европейска мечта. Обаче главният несъстоял се проект, който трябваше да намали дела на руски газ в Европа, определено трябваше да бъде тръбопроводът Катар – ЕС, на него се възлагаха големи надежди. Те не се сбъднаха преди всичко благодарение на прекрасната работа на руската армия в Сирия.

На фона на съобщенията, че се „топи ледът” между Еврокомисията и „Газпром”, може да се смята за знаково заявлението на шефа на проектната компания „Nord Stream 2 AG“ Матиас Уорниг, че в случай на промяна на „газовата директива” на Евросъюза с цел блокиране на „Северен поток-2”, срещу Еврокомисията ще бъде подаден иск за възстановяване на икономическите щети, нанесени на акционерите в проекта.

За промяна в газовото законодателство на Евросъюза,

за да се блокира пълноценното използване на „Северен поток-2” настоява само Полша и нейните шансове за успех не са много големи. Перспективата от риск да се замръзне през зимата и при това да се изплащат милиарди евро компенсации за злоумишлена промяна на правилата едва ли ще се хареса на чиновниците от Еврокомисията. По-скоро условието на Матияс Уорниг е поставено, за да даде допълнителен аргумент на привържениците на „Северен поток-2” вътре в самата комисия, която и без това стига вече до извода, че без „Газпром” тя при всяко положение не може да мине.

Главните пострадали в цялата тази история ще си останат страни и компании, които искаха да  спечелят политически и финансов капитал от стремежите на Евросъюза да намали зависимостта си от руски газ. Полша, Украйна и дори Прибалтийските страни заложиха на това, че ЕС ще заплати всякаква цена и ще направи всякакви жертви, само за да нанесе щети на Русия и руския газов гигант.

Този залог се оказа голяма историческа грешка, чиято цена на тях тепърва им предстои да осъзнаят.

 

Превод: Тихомир Тодоров