|

САЩ на път да загубята газовата война с Русия

„Северен поток-2”, както и „Турски поток” трябва да заработят през 2019 г.

Сега Москва и съюзниците й контролират не само сухопътните, но и значителна част от морските търговски пътища между Европа и Азия

Ростислав Ищенко

 

Москва и Анкара потвърдиха, че двата тръбопровода на „Турски поток” с обща мощност до 33 млрд. куб. метра газ годишно ще заработят през 2019 г. Не се подлагат под съмнение и сроковете за пускане на „Северен поток–2” – също през 2019 г. Това означава, че ако не се случи нищо извънредно през близката година, Русия и нейните съюзници окончателно ще спечелят глобалното противопоставяне със САЩ, без значение колко още банди от проамерикански терористи ще бродят в Сирия и Украйна.

Вече 15 години Русия води упорита борба със САЩ, от първия „цветен” преврат на постсъветско пространство в Грузия през 2004 г., като през това време се роди и терминът „хибридна война”: при нея войските не излизат от казармите, но на практика се води война на унищожение с невоенни средства, които са не по-малко ефективни от военните.

При тази война САЩ се опитаха да унищожат Русия като фактор в световната политика, но  започвайки тази игра, макар и от добри позиции, те рискуват и собствения си провал. Сега

САЩ са много по-близо до окончателната загуба

на цялата партия, отколкото до победа. Въпреки това Вашингтон отказва всякакви компромиси и упорито иска да се бие докрай.

За причините на тази упоритост е писано много, но ако се формулират накратко, Америка се страхуваше не толкова от военно-политическото възраждане на Русия, колкото от създаването на единно търговско-икономическо пространство на Голяма Евразия – Китай, Русия, Евросъюзът, Югоизточна Азия и Близкият Изток – това са ¾ от населението на планетата, огромни пазари и неограничени запаси от природни ресурси.

Възникването на общоевразийски търговско-икономически съюз моментално би маргинализирало САЩ. Главното е, че американските компании, бюджет и потребители биха се лишили от неспечелени доходи в размер на стотици милиарди долари годишно. Без тях системата не може да съществува и САЩ ще започнат да се рушат без външни усилия – само поради вътрешно дестабилизиране.

Щатите отдавна и упорито се борят с идеята за единна Евразия.

Но тази идея е толкова очевидна и перспективна, че изплува отново и отново, изказана от Де Гол, Путин, Си Дзинпин и много други. И Вашингтон стига до просто решение, очевидно още от средата на 70-те години. За да не се допусне търговско-икономическо обединение на евразийските страни, трябва да се блокират съединяващите ги търговски пътища. Американският елит прекрасно разбира, че главна роля в съвременната икономика играят енергоносителите и се стреми да контролира по-голямата част от световния им добив, а също и пътищата за доставка. От 70-те години има само едно трасе за доставка на енергоносители за Европа, което Щатите не контролират – съветската система от магистрални тръбопроводи.

Без преувеличение може да се каже, че стабилността на европейската икономика отдавна зависи от руските енергоносители. Именно затова ЕС се съгласява на всякакви санкционни механизми и за дреболии угажда на американците в либийската, сирийската и украинската криза, но категорично отказва да преразглежда плановете за строителство на морски газопроводи. Нито проамериканското лоби в Еврокомисията, нито склонните да поддават на американски натиск източноевропейски членове на ЕС можаха да провалят тези проекти. Германия се нуждае от руски газ и Берлин е готов на всяка цена да осигури доставката му в Евросъюза в нужното количество.

Разбирайки, че европейските политици, зависими от САЩ, но и от европейския бизнес също, няма да се откажат от руски газ в полза на по-скъпи енергоносители. Вашингтон се опита да създаде за руско-европейското сътрудничество уж обективни прегради. Много е писано за проекта за полското „Междуморие”, справедливо наречено ново издание на санитарния кордон, призван да отдели Русия от Европа вече не идеологически, а икономически. Идеята, която иска да реализира Вашингтон, е проста и ефективна.

Между Русия и Европа САЩ трябва да се създаде пояс от враждебни страни,

да се затворят всички  маршрути за доставки, да се разпалят икономически войни и да се накара Европа да търси по-сигурен доставчик на енергоносители.

Важно звено в проекта е Украйна, през която в ЕС се доставя през 90-те години до 80% от руския газ. Полша трябваше да блокира строителството на алтернативни газопроводи по суша, с което тя се справи прекрасно, като отказа прокарването на газопровода „Ямал–Европа-2”. Турция трябваше да осигури в Европа доставки на средноазиатски газ, като алтернатива на руския. Сирия започнаха да я унищожават, за да може през нейна територия да мине трасе с газ от Катар. Иран трябваше да бъде смачкан след Сирия, за да могат САЩ да си гарантират контрола на достатъчни запаси от газ и пътищата за неговата доставка.

Ако си представим политическата карта на света, лесно можем да разберем, че санитарният кордон до Сирия и Иран гарантирано би отрязал от Европа както Русия, така и Китай. Русия  губи европейския газов пазар, бюджетът й се срива и Москва  излиза от голямата политическа игра поради банална липса на ресурс. Китай не получава за стоките си алтернативи на американския пазар в лицето на европейския потребител и попада в пълна зависимост от САЩ. По такъв начин въпросът за запазването на американската хегемония се решава чудесно.

Затова на Америка й е все едно дали в Сирия и Украйна ще има стабилни  проамерикански режими или в тях ще се разхождат банди от бандеровци и джихадисти. Вторият вариант решава проблема за блокиране на търговските пътища не по-малко сигурно, но с къде по-малки разходи.

На Русия й е нужно не просто да постигне военна победа в Сирия, но и да постигне създаване на морски газопроводи с достатъчна мощност, за да не зависят газовите доставки за ЕС от източноевропейския транзит.

Още щом заработят през 2019 г. двете тръби на „Турски поток” и втората тръба на „Северен поток”, тази задача може да се смята за решена.

Като резултат от сирийската кампания, а също и от търпеливата дипломатическа дейност с турците и германците, Русия остави на американците само парцали от техния санитарен кордон. Десетки милиарди долари бяха вложени напразно за създаването и издържането на русофобски режими. Сега Русия и нейните съюзници контролират не само сухопътните, но и значителна част от  морските търговски пътища между Европа и Азия. Европейците и сменилите ги по-късно американци не са губили контрол над тези пътища от края на 15 век.

Тук

за Русия има и още един приятен бонус.

Главното постижение е в самите газопроводи. Но ако „Северен поток” стига направо до германското крайбрежие, то „Турски поток” трябва да се съедини с газов хъб в Австрия чрез газопровод, прокаран през Гърция и Италия или по маршрута България–Сърбия–Унгария.

При всяко положение за транзита по този газопровод ще трябва да отговаря вече ЕС. Но съдбата на самата тръба ще зависи изцяло от Русия. Защото, както показва украинският опит, празната тръба, без газ, вече не е богатство, а бреме. Т.е., всички европейски компании, които са включени в системата на доставки и печелят от това, всички държави, през чиято територия ще мине европейският газопровод, всички страни, където са създадени европейски газови хъбове за разпределяне на руския газ, се превръщат в партньори на Русия.

Във Вашингтон не отчетоха, че в политиката, както и във физиката, всяко действие предизвиква  равно по сила и противоположно по посока противодействие. Опитвайки се да построят антируски санитарен кордон в Източна Европа и Близкия Изток, американците изгубиха Близкия Изток. Те губят стремително позиции дори и в зоната на Персийския залив, а санитарен кордон срещу тях вече се гради в Западна и Централна Европа.

 

Превод: Тихомир Тодоров