|

Ще възкръсне ли Австро-Унгария, заради мигрантите?

Премиерите на Австрия Себастиан Курц и на Унгария Виктор Орбан се договориха за общ отпор на мигрантския натиск и защита на Европа от ислямизация

Вишеградската четворка и Австрия започнаха да провеждат своя антимигрантска политика, с което силно раздразниха еврочиновници

Сергей Латишев

 

След парламентарните избори в Австрия премиерът на Унгария Виктор Орбан получи съюзници и съмишленици в лицето на канцлера Себастиан Курц и неговите коалиционни партньори. Той се срещна с тях, за да се споразумеят за борба с нелегалната миграция и взаимопомощ между двете части на съществувалата преди век Австро-Унгарска империя.

На база неприемане на натрапваните от Брюксел ултралиберализъм и мултикултурализъм, стремежите да се защитят консервативните ценности, националната и християнската идентичност от заплахата от ислямизация, пред съвременната политическа карта на Европа започнаха да се показват очертания на империя, прекратила съществуването си преди 100 години – Австро-Унгария. Освен тези две независими днес страни, в нея са влизали и днешните Чехия, Словакия, Хърватия и част от Полша.

Евросъюзът се разцепи заради мигрантите.

Страните от ЕС, съдейки по съобщенията от Брюксел, не са се споразумели на срещата си относно задължителните квоти за поселване на нелегални мигранти в страните-членки на общността. Нещо повече, става ясно, че в ЕС има две миграционни политики.

Днес властите на споменатите страни, на база общо минало, намират общ език, като се обединяват и си помагат пред натиска от Брюксел, Берлин и Париж, които водят нещата към подмяна на европейското население, неговата култура и традиции, чрез поощряване на миграцията, ислямизирането и поощряване на постмодернисткото безумие. Унгария, Словакия, Чехия и Полша са членове на регионално обединение в рамките на ЕС – Вишеградската група. Много е възможно скоро тя да се попълни с още един член – Австрия, която засега се позиционира като абсолютно неутрална страна и като посредник между метежната „четворка” и ЕС, като с цялата си душа подкрепя бившите си провинции. Така че, ако върху Австрия, с днешното й дясно-консервативно правителство начело с „бейби-Хитлер” (както в меркелова Германия „на шега” нарекоха Курц), се оказва голям натиск, призракът на Австро-Унгария, почти в същите си граници, ще се появи в Европа. Всъщност, той вече се появи.

С какво отиде Орбан във Виена

„Аз бих искал да подпиша тук споразумение за миграцията, за защита на Австрия и Унгария и за това да си помагаме един на друг. Надявам се, че ще постигна успех”, заяви от Виена Орбан, когото го ненавиждат в Брюксел като традиционалист, националист, защитник на европейските традиции и открито го наричат „диктатор”.

Между Австрия и Унгария могат да възникнат проблеми например по въпроса за атомната енергетика, която във Виена я смятат за „много опасна технология” и което потвърди Курц след преговорите с Орбан. Но по въпросите за миграцията, задължителните квоти за „бежанци”, защита на границите на ЕС и запазване на европейската идентичност, позициите на Австрия и нейните съседи съвпадат изцяло.

Пресконференцията на Курц

На пресконференцията във Виена Курц каза това, за което отдавна алармира Орбан: системата за разпределяне на нелегалните мигранти между страните от ЕС не работи. Нужна е нова миграционна политика на ЕС, която да предвижда вземането на решителни мерки за защита на външните граници на общността. Затова главната задача на Австрия и Унгария, казва той, е „да спрат нелегалната миграция”, за „да осигурят безопасността на Европа”.

„Радвам се, че  много европейски страни през последните години се опомниха. Предстои ни много работа, ние се радваме на сътрудничеството между полициите на Унгария и Австрия за осигуряването на безопасността на външните граници”, казва австрийският канцлер.

Курц констатира възникване на напрежение между страните членки на ЕС поради миграционната криза. Той уверява, че „Австрия ще се стреми да организира диалог и мостове между страните от „Вишеградската група” и западноевропейските страни, които са по-търпими към мигрантите.

И Хърватия също

Оградата по границата на Унгария, възпираща потоците „бежанци”

С тези страни от Източна и Централна Европа е солидарен още един „отломък” от  бившата Австро-Унгария – Хърватия.

На 25 февруари на неформална среща в София на министрите на правосъдието и вътрешните работи на страните от ЕС хърватският вътрешен министър Давор Божинович подчерта, че всяка страна има суверенно право да защитава границите си и да решава кого да пуска и кого не на своя територия. Това е именно правото, което се опитва да отнеме Брюксел. И във Виена категорично не са съгласни с това. Още като министър на външните работи в предишното правителство днешният канцлер Курц постигна чрез задкулисна дипломация затваряне на т.нар. „Балкански маршрут”, по който в Европа отиваха стотици хиляди финансирани от Сорос и арабски шейхове нелегални мигранти. За защита от тях,  Унгария – въпреки рязката критика от ЕС и обвинения във „фашизъм” – построи стени на границите си и дори привлече армията за тяхна защита.

Евробюрократите минават в настъпление,

а от Брюксел не възнамеряват да търпят бунта на редица членове на общността, провокиран от миграционната политика на ЕС. И макар, че евробюрократите отдавна ги сърбят ръцете да „накажат” Будапеща, те решиха да започнат с Варшава, като скриха раздразнението си от  миграционната политика на Полша под възмущение за „нарушаване на европейските принципи” при приемането на нова съдебна реформа. Профилният комитет на Европарламента за граждански свободи, вътрешни работи и правосъдие подкрепи намерението на Еврокомисията да  започне съдебна процедура срещу Полша. В случай че това решение се одобри на сесия на Европарламента, Полша може да бъде лишена от право на глас в Съвета на Европа, нещо което не се е случвало с нито един член на ЕС от момента на появата му през 1993 г.

Тази мярка трябва да сплаши не само Полша, която след съдебната реформа много трудно ще се поддава на манипулиране. По този начин ръководството на ЕС иска да направи нужното впечатление на другите членове на Вишеградската четворка, които напук на Брюксел и Берлин започнаха да провеждат своя миграционна политика, като заявиха на една от последните срещи на ЕС, че трябва да бъдат отделени – вместо прием на мигранти – 35 млн. евро за укрепване на границите на Либия, през която сега минава главният мигрантски поток за Европа. Тези средства трябва да помогнат на Италия да осъществи започнатия от нея проект, който позволява да се задържат там и да се връщат обратно в страните им нелегалните мигранти. „Дисидентската  четворка” в ЕС изрази увереност, че мигрантската криза „може да се преодолее само като се защитят външните граници” на общността. Това заявиха във Виена Курц и Орбан, което стана още един предвестник за възраждането на антимигрантска Австро-Унгария в Европа.

Превод: Тихомир Тодоров