|

Българските власти няма да гонят руски дипломати

Отравянето на двойния агент Скрипал и дъщеря му беше целенасочен ход да попречи на Путин да спечели

Кой и защо отказва да експулсира руски дипломати заради делото „Скрипал”

Олег Москвин, Михаил Мошкин

Делото „Скрипал” става като лакмусова хартийка, показваща нивото на антируската истерия в една или в друга страна. Петнадесетина европейски страни изгониха руски дипломати. И все пак се намериха държави, които отказаха да направят това. Кои са тези страни и ще могат ли още дълго да издържат на натиска от САЩ и Великобритания?

Българските власти не промениха решението си и не възнамеряват да експулсират руски дипломати заради делото „Скрипал”, както направиха редица страни от ЕС. Това заяви в понеделник българското МВнР.

Същия ден за експулсиране заявиха повече от 15 страни от Евросъюза, сред които са Германия, Франция, Полша, Италия, цялата Прибалтика, Испания и Чехия. Дори Унгария, която въпреки очакванията на мнозина, все пак реши да експулсира един дипломат. Също така 13 дипломати експулсира Украйна, САЩ – 60, четирима руснаци бяха определени като персона нон грата в Канада.

Междинният резултат бе обявен от страната инициатор на делото „Скрипал”. Външното министерство на Великобритания заяви: от 20 страни са експулсирани 134 „руски шпиони”. За отбелязване е, че съдейки по прикрепеното изображение, не са експулсирани руски дипломати от такива европейски страни като Швейцария, Австрия, Ирландия, Словакия, Гърция, Португалия, Словения и Исландия. В списъка на неприсъединилите се е и България.

София не трябва да се опасява от някакви санкции на Брюксел

заради самостоятелната й  позиция, тъй като страните, които се отнасят скептично към идеята за наказване на Русия за предполагаемата й причастност към отравянето на Скрипал, дори в ЕС са достатъчно много.

Що се касае до делото „Скрипал” аргументите в полза на „руската следа”, предоставени от Великобритания, далеч не на всички са се показали убедителни. Тази позиция на българското правителство е абсолютно правилна. Никой – нито Тереза Мей, нито други западни български партньори – не е представил някакви доказателства, че Москва е някак си замесена в делото „Скрипал”.

Българският президент Румен Радев директно заяви, че антируските санкции вредят на България и целия Евросъюз. Друг е въпросът, че външната политика се ръководи не от президентът, а от правителството, което сега се контролира от прозападната партия ГЕРБ. Както преди отбеляза вестник ВЗГЛЯД, българският премиер Бойко Борисов при първа възможност „забравя” за обещанията да си сътрудничи прагматично с Москва. Правителството на страната направо нарича Русия сериозна външнополитическа заплаха и подкрепя рeториката за „незаконна окупация на Крим”.

Както и да е, сега София най-малкото ще се бави. Дори прозападната част от елита засега не се решава на откровена антируска стъпка. Не е в нейна полза да дразни общественото мнение, за което

дружбата с братска Русия и паметта за Освобождението на страната са много важни.

Държавите от ЕС, които засега заемат внимателна позиция по този въпрос (Словакия, Унгария, Австрия, Словения, България, Гърция, Малта, Люксембург, Белгия, Ирландия, Португалия и Кипър) също ги свързват общи интереси с Русия. Най-ясно изразиха тази мисъл в Австрия. Тази страна подкрепи отзоваването на представителя на Евросъюза от Москва, но засега оставя всички руски дипломати във Виена.

„Ние няма да предприемаме никакви мерки на национално ниво, няма да експулсираме дипломати. Причината е следната: ние възнамеряваме да държим каналите за диалог с Русия отворени. Австрия е неутрална страна и своеобразен мост между Изтока и Запада”, разясни представителят на правителството Петер Лаунски-Тифентал.

Интересна е позицията на Словакия. Премиерът на страната Петер Пелегрини, заел поста си този месец, заяви че неговата страна ще подкрепи практическите мерки на Евросъюза срещу Русия по делото „Скрипал”, но само ако има съответно решение на всички, без изключение, държави от ЕС.

Подобна предпазливост не е учудваща: Русия е на трето място сред търговските партньори на страната след Германия и Чехия. Словакия извлече немалко икономически ползи  от караниците между Москва и Киев, като стана страна-хъб за доставка на руски газ в Западна Европа. Нещо повече, словаците снабдяват с газ и Украйна (не със свой, а с руски, естествено, т.н. реверсен газ). Разбира се, Братислава не иска да се кара със САЩ и влиятелните държави в Европа. Но и да си  разваля отношенията с Москва също не иска.

Въпросът е само

доколко ще се окаже устойчива тази „опърничавост” на малките европейски държави. 

Такава „значима” страна като Италия първоначално се дърпаше от подкрепа за американо-британската кампания.

„Реакцията на Италия първоначално беше сдържана. Преди дни президентът Серджо Матарела заяви: бихме искали да развиваме добри отношения с Русия. Но сега Италия взе решение да  изпрати двама дипломати. Решаващ фактор е влиянието на САЩ. Щатите могат да шантажират всички”, констатира италианският публицист, бивш депутат в Европарламента Джулието Киеза.

„Не съм сигурен, че Словакия ще се присъедини”, предположи Киеза. Но от друга страна, отбелязва той, „ние видяхме натиска върху страни като Хърватия”. Напомняме, че в понеделник надвечер Хърватия стана 16-та страна, експулсирала руснаци (от Загреб ще бъде експулсиран един дипломатически служител).

„България, както и Румъния, едва ли ще може да защити самостоятелната си позиция. Затова, най-вероятно, и България ще се присъедини към тази кампания”, смята Киеза. „Всички европейски ръководители сега са в много трудно положение. Те не искат да го правят, но има силен натиск”, резюмира той. „Никога, дори по време на Студената война, такова нещо не е имало. Това е съзнателно организиране на изостряне на отношенията с Русия. Много опасен подход.“

Превод: Тихомир Тодоров