|

Векът на Америка умря. Уби го Путин

С посланието си „Ще направим Америка отново велика” Тръмп показа, че е готов всеки момент да започне „голямата търговска война”, за да съживи производствения сектор на страната, но е много възможно да я загуби

Периодът на американското доминиране над света свърши в Сирия

Иван Данилов

Фирменият стил на американската журналистика е неудържим, усмихнат с 32 зъба, надменен оптимизъм, смесен с железобетонна увереност в собствената си изключителност. Особено ярко това се проявяваше по време на „края на историята”, когато прочелите Фукуяма журналисти и експерти, след сенаторите и конгресмените, фанатично повярваха, че никаква история вече няма да има, а ще има един дълъг „век на Америка”, т.е. безкраен период на тотално идеологическо, културно, военно и икономическо доминиране на САЩ.

И ето, през 2018 г. водещата медия на американския бизнес, агенцията за делова информация „Блумбърг” е принудена да констатира, че „векът на Америка е свършил”, при това периодът на американското доминиране над света не просто е приключил. Оказва се, че „американският век” е умрял и че това е било насилствена смърт. По версията на „Блумбърг”, мястото на „престъплението” вече ясно е определено – това е Сирия, а неговият автор е президентът на Русия, същата страна, която съвсем наскоро, по исторически мерки, загуби Студената война.

Дори и толкова негативни констатации обикновено не пречупват общия дух на всепобеждаващия американски оптимизъм. В края на краищата, цялата избирателна кампания на Доналд Тръмп бе изградена върху посланието „Ще направим Америка отново велика”, което подразбираше наличие не само на сериозни проблеми, но и на съответни решения. Едно от тях трябваше да бъде „голямата търговска война”, която Тръмп е готов да разпали всеки момент, за да съживи производствения сектор на страната.

Протекционизмът и оптимизмът на президента обаче се натъква на суровата действителност на постиндустриална Америка.

Например, както с тъга констатира същият този „Блумбърг”, това е подарък за Русия и ОПЕК, а не за американския шистов газ.

След такова заглавие може да възникне подозрение, че уж сериозно издание се занимава с конспирология, че президентът на САЩ е агент на Путин. Но на практика всичко е къде по-прозаично и тъжно. Оказва се, че американската металургия е деградирала до състояние, в което вече не може да произвежда тръби от свръхвисоко качество, които са необходими за добив на шистов газ. И това води до парадоксална ситуация: ако защитните мита за чуждестранни тръби бъдат въведени, единственият икономически ефект ще стане падането на конкурентноспособността на американските шистови компании, а ако – по всякакви причини – вносът на висококачествени тръби в САЩ се прекрати изцяло, то ще възникне проблем – няма да може адекватно да се обслужват новите шистови находища.

И колкото повече се разширяват амбициозните протекционистки планове на Тръмп, а за това предпоставките са налице, толкова повече неговата администрация отново и отново ще се сблъсква със системни проблеми и сериозни структурни ограничения, много от които просто е невъзможно да се разрешат чрез „заливане с пари”, тъй като те са залегнали в управленската, корупционната или дори културната плоскост.

Сирия се смята за място на смъртта на „американския век”,

именно защото в контекста на сирийския конфликт на света като цяло му стана ясно, че САЩ вече не могат да решават цивилизационни задачи с висша категория на сложност, които изискват високо ниво на концентрация и качества на военните, дипломатическите и управленчески ресурси. А Русия – може.

На този фон е доста забавно да се наблюдава как поклонници на Запада в Русия се опитват да убедят аудиторията, че конкуренцията със САЩ е безперспективна, като се позовават на разликата във военните бюджети на двете страни.

Показателно е, че странични наблюдатели правят от разликата в бюджетите съвсем друг извод, който се свежда към това, че  Русия и до голяма степен Китай харчат средствата си ефективно, а американците и съюзниците им от НАТО – не. Ако прекалим със сравненията, може да ни дойде наум следното: американският военен бюджет – това са пари, похарчени за производството на влак, а руският военен бюджет – това са пари, похарчени за разработване и създаване на „партизанско” взривно устройство, което вдига целия този влак във въздуха. Но ако работата беше само в различната ефективност на военните бюджети, то би било преждевременно да се говори за това, че „векът на Америка” е умрял. Проблемът е много по-дълбок и е свързан с определени културологични особености на съвременните САЩ. Например, вече при Тръмп,

в името на  политкоректността и принципа на равенство на половете,

американската морска пехота се отказа от използването на сурови тестове за физическа издържливост при подбор на състава си.

В Русия или Китай е невъзможно да си представим логика от типа на „хайде да се откажем от  физическите тестове, за да могат повече жени да получат червени барети и политическите активисти да  спрат да ни критикуват в медиите”. В по-консервативните култури се смята, че уважението към жените се проявява максимално сериозно при отбора и подготовката на мъжете, които ще ги защитават. В САЩ политкоректността и криворазбраното равенство вече проникват в сфери на живота, в които преди единствено важна бе само ефективността. Цивилизация, в която сферата на сигурността и използването на сила се оказва под контрола на хора, пилеещи хазната, от една страна, а от друга на идеологически заредени активисти, едва ли може да претендира за  запазване на световната си хегемония и още по-малко за тотално доминиране за цял век.

В отговор на мнението на американски журналисти, че той „играе добре със слаби карти” Владимир Путин резонно отбеляза: „Ако ние играем добре със слаби карти, значи те изобщо не могат да играят. Значи не са толкова силни. Значи нещо не им достига”. Сблъсъкът в Сирия в този смисъл има ключово значение. Ако ситуацията се сравнява с любимата на американците игра на покер, то отначало

Путин накара Обама, а след това и Тръмп да си разкрият картите

и тогава се разбра, че доминирането на САЩ е блъф. Ако Вашингтон губи възможност еднолично да определя  съдбите на страни в ключови региони на планетата, значи царят е гол. Ненапразно авторът на статията за смъртта на „американския век” очаква Китай скоро да последва примера на Русия и да демонстрира на Щатите силата си в конфликта за спорните острови в Южнокитайско море.

Разстроени от  такъв развой на събитията американските експерти и политици мечтаят за глобална война. В техните представи това ще позволи да „обърнат масата” и да избегнат поражение. Обаче след като Путин демонстрира няколко „изделия” на руската отбранителна промишленост, способни да нулират всякакви надежди на противниковата страна да оцелее в рамките на тотална война, вариантът с „обръщането на масата” вече не изглежда примамлив за някои хора. Партията  трябва да се доиграе до края и резултатът й едва ли ще се хареса на Вашингтон.

Превод: Тихомир Тодоров