|

Войната в Сирия отне хегемонията на САЩ в Близкия Изток

Сирийската война показа, че Вашингтон вече не е страна, която е способна еднолично да решава световни проблеми

Днес на Вашингтон му остават две линии на поведение – или да продължава с рогата напред, или да намери компромис с Москва, Техеран и Анкара

Юрий Подоляка

 

САЩ трябва да се откажат от манията си за величие в Сирия.  Отмина времето, когато те можеха да правят каквото си искат и с когото си искат във всяко кътче на света. За това днес открито пишат не само в Русия, Китай или Европа. Това казват на американското ръководство и самите американски военни и политически експерти.

Какво говорят в Америка?

Наскоро в американското военно-политическо аналитично издание „National Interest” излезе много интересна статия. Авторът й, ветеран от ЦРУ, професор от Джорджтаунския университет по въпросите на международната сигурност и проблемите на мира Пол Пилар, който е дал 28 години от живота си на американското разузнаване, разсъждава по ситуацията, в която са се озовали американците в Сирия. Главният му извод е: време е днес американската администрация да разбере, че времето й на безпрекословна еднолична хегемония в Близкия Изток е отминало и тя трябва да се договаря с руснаците, които през последните години са постигнали в региона значителна тежест и авторитет.

За него е очевидно, че Москва, а с нея и Техеран, няма да отстъпят и прекият конфликт с тях заплашва американската система за сигурност много повече, отколкото намирането на разумен компромис.

И е трудно да не се съгласиш с американския ветеран, тъй като сега на Съединените щати в Близкия Изток им се появиха наведнъж няколко големи проблеми, чието решение е очевидно не лесна задача.

Вече не е хегемон

Да, сирийската война показа, че Вашингтон вече не е страна, която е способна еднолично да решава световни проблеми. Нещо повече, днес САЩ не могат да прокарат в някои най-важни точки на планетата, каквато несъмнено е Сирия, решение, което би ги устроило изцяло.  Първоначалният план за преустройване на Близкия Изток отдавна вече е потънал в забрава и американците сега се борят само за това, новата конфигурация на силите в региона да включва и тях самите.

Сигурно това е имал предвид Пол Пилар, когато препоръчва на Белия дом да признае победата на правителствените сили в гражданската война и да се откаже от по-нататъшни опити да вземе ситуацията под свой едноличен контрол, след които положението му в региона става все по-лошо и по-лошо. Проблемът е, че американците днес вече са започнали да губят бързо ключови съюзници, а тези, които още са им останали, благодарение на американската недалновидна политика са попаднали в много незавидно положение.

Съдбоносна грешка

Преминаването на Турция в лагера на противника е едва ли не главното поражение на САЩ в Близкия Изток през последните години на противопоставяне. Отношенията между кюрдите и Анкара винаги са били сложни и опитът да се създаде Кюрдистан с едновременното запазване на съюзнически отношения с Анкара бяха предварително обречени на провал.

Разбира се, когато в началото на новия век се е създавал този план, той е бил реализуем. Но оттогава минаха повече от десет години, през които ситуацията в региона и в света се промени много.

Единственото, което му остава на Тръмп, е да приеме поражението и да се споразумее с Путин

Първо, Китай се разви по-бързо, отколкото се предполагаше, а второ, Русия неочаквано бързо се  справи с вътрешните си проблеми, успя да реорганизира въоръжените си сили и успешно се вклини в сирийската шахматна партия.

Именно появата в нея на нов силен играч изведнъж срина всички геополитически сметки на Вашингтон. Анкара успя да намери опорна точка в Москва и поиска от „съюзника си” да спазва националните й интереси, които са изцяло несъвместими с плановете на Вашингтон.

Това в крайна сметка доведе до разрив и днес американският експерт предупреждава страната си да не прави резки движения и предупреждава за възможен пряк сблъсък между турски и американски войски, ако Белият дом продължи активно да подкрепя кюрдските военни формирования. А това, според него Америка не трябва да допуска по никакъв начин.

Проблемът с Израел

Още един голям проблем на САЩ е Израел. По-точно, неговата непримирима позиция относно усилването на всякакво иранско влияние в региона. Но и официален Тел Авив може да бъде разбран. Военната доктрина на Иран предполага унищожаването на държавата Израел като такава, при това през последното десетилетие, тоест, по времето, когато се осъществява американският план за  преустройство на Близкия Изток, Техеран забележимо се разви и днес вече представлява реална заплаха за съществуването на Израел. Нещо повече, неговите въоръжени сили са буквално на няколко десетки километра от израелската граница и, съдейки по всичко, не възнамеряват да си тръгват от там.

Последният инцидент с унищожаването на израелския самолет F-16 беше като много неприятен сигнал не само за Тел Авив, но и за Вашингтон. Днес вероятността за започване на бойни действия между Израел, от една страна и от Сирия и Иран от друга, расте буквално с всеки месец. И тук не е важно дали ще се застъпи Москва за своите партньори или не. Техеран и Дамаск имат вече достатъчен съвместен боен потенциал, който, в случай че започнат бойни действия, е способен да постави израелските въоръжени сили в много неприятна ситуация.

Работата е там, че в огъня на гражданската война се роди нещо, което го е нямало през последното столетие: боеспособна арабска армия, въоръжена с най-съвременно оръжие и обучена на тактика за водене на съвременна война. И освен това тя е готова да умира за своите интереси.

А и иранските въоръжени сили се калиха добре в този конфликт и очевидно са подобрили бойните си възможности. Доставянето на модерни комплекси за ПВО може до голяма степен да неутрализира израелското превъзходство във въздуха, което рязко ще промени баланса на силите в региона и може да изиграе съдбоносна роля за израелската държава. Всъщност, връщането на Голанските възвишения никога не е слизало от политическия дневен ред на Дамаск и нито една международна организация няма да може да възрази, ако Дамаск с помощта на Техеран някога, в обозримо бъдеще, поиска да си върне тази „изконно сирийска територия”. Да, не днес, но след края на сирийската гражданска война или малко след това, всичко това е твърде възможно да се случи. И за такова подреждане на нещата израелците могат да благодарят на САЩ, които ги намесиха в тази, съвсем ненужна за тях, сирийска „разправия”. Именно затова днес Израел колкото може отдалечава момента на свършване на гражданската война в Сирия, но от друга страна по-този начин той влошава и собственото си следвоенно положение.

Изводи

Днес на Вашингтон му остават две линии на поведение в Сирия. Или да продължава „напред с рогата”, без да се съобразява с чуждите интереси и да се сблъска, вече в близко бъдеще, с още по-големи проблеми. Или да намери компромис с Москва, Техеран и Анкара, за да способства заедно с тях за бързия край на войната в Сирия и да се опита да запази онази част от влиянието си, която може да се запази. Това не е най-добър избор за страна, свикнала да се вижда като абсолютен хегемон. Но друг тя днес просто няма.

Превод: Тихомир Тодоров