|

Волен Сидеров пред ПИК: Путин направи Русия независима, силна и с глас в международните отношения

Евентуален сблъсък Москва – Вашингтон ще бъде краят на цивилизацията

Ива Николова

 

- Изборът за четвърти президентски мандат в Русия предизвика много коментари и прогнози за това какво ще се случи в света. Волен Сидеров присъства на високо равнище по време на самите избори. Как протече изборът?

- Аз бях един от 72-та поканени чуждестранни наблюдатели в Москва. Имаше много други в различните градове. Нашата делегация, която включваше Явор Нотев и Десислав Чуколов, ни приеха и в Думата. Там на ниво Комисия, Комитет по външните работи се казва при тях, се срещнахме със зам.-председателката Светла Журова, Анатолий Карпов, Василенко и Ирина Роднина, която е световно известна фигуристка. Председател на Комитета е Леонид Слуцки, който предишния ден ни събра всички наблюдатели. Имаше беседа, въпроси се задаваха. През целият изборен ден нямаше абсолютно никакво напрежение. Няколко секции успяхме да посетим. Абсолютно спокойствие, никаква нервност, нещо, което понякога съм виждал в нашите избори. Няма опашки, там където се гласува в училищата, в които ходихме, бяха доста уредени. Имаше детски кът, въобще имаше една празничност.

- Процентът, който взе Путин изненада.

- Да, самият процент беше изненада, както и активността. Очакваше се по-ниска активност.

- Как си го обяснявате г-н Сидеров?

- Обяснявам си го много просто – с това, че Владимир Путин в мандатите си, да кажем в последно време особено, той даде едно чувство за сигурност на руснаците. Тук вече не са на първи план икономическите въпроси, социалните. В България примерно всеки се оплаква на тази тема и много пъти с основание.

- Там имат основание сериозно.

- Категорично, там има и по-бедни хора, има и огромна територия, в която не всички живеят като в Москва, разбира се. Но за руснаците е важно чувството за сигурност, за държавност. Това, което при нас малко бяга. Ние сме леко нихилисти. Сега, 5-вековният мрак си е казал думата. Българинът държавата я приема като нещо,което трябва да го има, обаче ако може да го надхитри. За руснака държавността е много важна. В последните години Путин направи така, че Русия да усеща себе си, народът там да се усеща в държава, независима, която е силна, която е с глас в международните отношения. Преди това, спомняме си 90-те години, не беше точно така.

- Казват, върна я на политическата карта на Европа и света.

- Този образ може да се обобщи. По много щастлива случайност ние бяхме точно на Манежния площад, там, където е входа на Червения площад, там беше сцената с концерта след изборите. Самият Путин излезе с много кратко слово. То всъщност какво да говори. Имаме го за щастие, записано на камера на АЛФА ТВ.

Путин се обърна и към тези, които не са гласували за него, а за друг кандидат, че пак ще бъдат заедно. Това беше акцентът – заедно, отборна игра. Т.е., отново сплотяване, особено предвид тези знаци, които ги виждаме – прекъсване на дипломатически отношения, напрежение. Елементи от студента война, някои коментатори говорят за горещи точки едновременно. Всичко това, в същото време, аз мисля, че вътрешно сплотява. Защото, когато руснаците са във враждебна обстановка те се сплотяват. Аз мисля че тези действия на Великобритания бяха доста сериозна постановка.

- Защо го правят, защо развалят отношенията си с Русия?

- По този начин, по който го направиха, те сплотиха руснаците, те вдигнаха процента за Путин.

- А вероятно го правеха с обратната цел?

- Те са го правили може би с обратна цел – да дискредитират Русия пред света, само че във вътрешен план, според мен този много висок процент беше постигнат и в резултат на тази разправия.

- Искам и още нещо да коментирате – Крим, 92% , предизвика тук остри реакции, реакцията във Фейсбук на Таско Ерменков, депутат от БСП, който видяхте. А пък от ГЕРБ Тома Биков прочете декларация в която обвинява БСП в отстъпление от евроатлантическите ценности. Какъв е вашият коментар?

- Ако се заиграем политически, интригантски, мога да дам рамо на Тома Биков и да кажа, че БСП и аз ги критикувах тогава. Защото, както си спомняме, Кристиян Вигенин тогава външен министър в правителството на БСП, отиде да поздрави, т.е. да легитимира украинското, дошло с кървав преврат управление.

Моята позиция е ясна. Партия АТАКА беше единствената, която изпрати наблюдатели по време на референдума. Нямаше нарушения. Сега може да прочета също, сигурно, че в центъра на Москва са се разхождали с калашници – не. В центъра на Брюксел се разхождат с калашници и с тежки екипировки. В Москва имаше полицейско присъствие, разбира се, но дискретно, ненатрапчиво, без показ на сила.

В Крим гласуването показа също, нали никой не си прави глупавата заблуда, да си мисли, че там някой с дулото на оръжие ви е карал да гласувате, и то с такъв голям процент. В Крим там се чувстват още по-нуждаещи се от сплотеност и закрила, защото те знаеха много добре, че ако не беше референдумът и присъединението към Русия, сега там щеше да властва правителството на Киев и със сигурност щеше да има дискриминация по етнос, православие, по религия.

- Украинците са и католици.

- Някои от тях, повечето се правят на католици. Те се бяха заканили по време на кървавите събития на Майдана към всички православни попове, искаха да ги бесят. Българите се чувстваха застрашени там, много добре си го спомням. Те гласуваха с две ръце на референдума. Затова там този висок процент показа, че искат да са част от Руската федерация. Разбира се, Русия отговаря като голяма сестра.

Сега, по-скоро въпросите са какво следва, защото преизбирането на Путин тъй да се каже беше ясно за социолозите.

- Не просто какво следва, а какво следва в този международен контекст, който е страшно нажежен?

- В рамките на 2-3 дни, след 18 март, видяхме много сериозни обрати в поведението на Тръмп, например. Той първо каза, че няма да го поздрави, което, всеки ще каже, ами това е глупаво. Избран е президент, протоколът задължава.

- И у нас мълчаха цял ден.

- Изчакваха и чак когато вече Юнкер, Меркел, Макрон направиха поздравление и нашите държавници също. Но, Тръмп, първо каза, че сигурно той няма да го поздрави. После се оказа, че са говорили по телефона и все пак го е поздравил, и си уговорили евентуална среща. Тръмп много добре разбира, че трябва да играе тази двойна игра – хем да надува мускули пред своите си сънародници – Америка – най-велика държава. В същото време не може да си позволи изостряне на отношенията с една друга велика сила, която пък периодично, уж случайно, показва най-новите си ракети с какви качества са. За всички е ясно, че евентуален сблъсък ще бъде краят на цивилизацията. Така, че аз подозирам Тръмп да започне стъпки за дипломатически ходове с Русия, а Европа пък виждам, как европейските лидери вече с нетърпение чакат малко разведряване на крилата. За да направят „Северен поток”, да започнат падане на санкции.

- Непосредствено преди изборите, в България много се изостриха отношенията, не без изключителното съдействие на президента. Как коментират там тази ситуация?

- Ако имате предвид с патриарха, не беше във фокус. При срещата ни в Думата говорихме главно за това как могат отношенията ни да се нормализират, какви връзки могат да се правят междупарламентарни. За това, че могат енергийните проекти да започнат да работят. Случаят с патриарха, г-н Василенко, който е председател на групата за приятелство с България, каза, че е гледал и ми благодари за позицията, която заех публично. Но мисля че тогава това, като че ли се поразду, може би във връзка с възстановяването на енергийни проекти. Защото зад всяко такова външно скандалче, може би винаги стоят и по-сериозни отношения. Възстановяване на АЕЦ „Белене“ – това е сериозно, говори се от страна на ГЕРБ за разглеждане на мораториума. Заговори се за тръба, която заедно с турския път да мине и към България. Хъб, който вече ни позволява по европейските норми да мине през нас и оттам да стане транзит за Сърбия, Австрия, Италия – един мини южен поток.

Всичко това, не може да не нервира тези, които лобират.

- Кои са те?

- Това са групи, свързани с фондации, които обикновено са американски, които тук играят ролята на коментатори. За съжаление те са доминиращи в медиите и създават впечатлението, че тук настроението е, че всичко руско е лошо.

Това не пречи, и аз тук ще кажа много хубави думи за политиката на премиера и някои от министрите му, които според мен, леко правят като че ли, хайде да не казвам саботаж, но поне не съобразяват действията и думите си, с това което Борисов се опитва да направи. Той се опитва доста успешно да прави един баланс Запад – Русия, и го постига. В същото време, министърката на външните работи излиза във Фейсбук и по случая с Великобритания се изказа, че България е на страната на Великобритания.

Имаш освен това две държави, които не са в ЕС, ако щеш така го погледни. Ти си министър на външните работи на страна-членка в ЕС. Не е твоя работа да се произнасяш. Това е вредно, това не е правилно.

- Предстои много важна среща с Реджеп Ердоган, която ще бъде в понеделник. Вече се нажежават страстите, днес четох коментари, че едва ли не тя няма да се състои по причина на Ердоган.

- Видях информации, че Гърция нещо бойкотира тази среща. Но това пак е въпрос на дипломатически преговори. Аз мисля, че ако от българска страна има настойчивост, може да се състои и може да бъде полезна за България. Освен това, невероятно звучи, парадоксално за някои, знаейки моите позиции за Турция, аз продължавам да смятам, че на нас ни се дължат обезщетения за Тракийските имоти и т.н., но всички тези неща се постигат, такива резултати се постигат с преговори. Една среща, в която Ердоган да усети България като партньор и връзка със Запада, според мен ще бъде полезена за България. В това отношение българският премиер до момента е добър играч. Не трябва да забравяме и че там има 3 млн. евентуални мигранти, които, ако тръгнат, ние ще се окажем в много сериозно положение. Баланс е думичката, която смятам, че в момента е важна.

- Имаме ли сили да изнесем тази среща?

- Борисов е този, който с нестандартното си поведение на премиер, включително с непосредствеността, която демонстрира и прилага, се харесва на другия партньор и го спечелва.

- Очевидно има добра комуникация между Ердоган и Борисов.

-Има, и тя се дължи на личните качества и харизма на Борисов. От друга страна Ердоган не бива да се подценява, той също е човек с характер. Той е държавник, който доказа, че е авторитетен и авторитарен, знае какво иска. Трябва да сме точни, независимо какво ни харесва и какво робство сме имали.

- Третата страна, защото срещата не е между двамата само, тя е на база ЕС. Очакваме Юнкер.

- Юнкер е по-разчупеният, той е човекът, който в една тройка с Борисов и Ердоган, аз мисля, че ще има резултат. Ако е Туск, по-не, но с Юнкер, срещата ще завърши успешно, т.е. ще има някакво разбирателство, което вече после трябва да бъде скрепено с документи.

- Вие изпълнявате ли ролята на някакъв мост, буфер, между правителството и Русия, и не се ли боите, че след това ваше посещение там, сега още повече ще кажат, ама той Волен Сидеров, той си е техен?

- Този, който ще каже ще каже, и да ходя и да не ходя. Аз го правя с убеждение. А доколкото връзката или моята роля между Обединени патриоти и ГЕРБ, старая се да бъда на базата на баланса пак. Понякога има моменти и най-търпеливите са казали – будистки монах да сложиш в тази обстановка, ще се изнерви.

- Във вашата коалиция, да.

- Понеже и тримата сме със свои характери, изразяваме позиции непрекъснато, така сме свикнали. Много е интересно, че примерно министри, други, които не са в кабинета – няма ги, няма позиции, няма, все към нас е фокуса, защото сме изказали позиции. Ами Валери е казал нещо, да така мисли, хайде сега Волен да видим – да, различно мисля, но какво от това. Ние за Русия сме мислили различно и преди. Искам да кажа, че интересът към нас, към патриотите е приповдигнат, защото ние сме просто хора с позиции и не ги и крием. Хайде да видим какво мисли един Томислав Дончев по въпросите за патриарха, православието, ЧЕЗ, всички тези неща, които се въртят. Един министър на културата, министър на образованието, министър на вътрешните работи, ако щеш. Ами това са все важни министерства, социалният министър – не ги чуваме. Кой, кой – патриотите. Каква роля играя – аз държа да се определя като галерист.

- Валери Симеонов каза, че не е изключено явяването в различни формати на следващите избори.

- Той повтори нещо, което беше казал преди това. Аз ще се опитам да го убеждавам, че това специално за евроизборите не е правилно, защото те са вид партийни избори, те са с ниска активност, няма интерес, ако там се разделим – няма да има резултат. Местните са друго нещо, там може и да се играе някак. Но за евроизборите, освен това ще бъде и знак, че сме се разделили, а това ще повлияе вече за в бъдеще. Такива са моите разбирания като все пак изпатил политик и аналитик.

- Пак Симеонов каза, че премиерът Борисов е притеснен от вашите сблъсъци. Вие имате ли такива наблюдения?

- Това е така. Тук е прав. Борисов се притеснява, когато публично прехвърчат искри. Той смята, че тази коалиция може да изкара мандата, че може да се направят добри неща, че просто този мандат можем да го завършим, за разлика от другите, които той не беше завършил. И в този смисъл се притеснява, когато ние си говорим през медиите. Всичко се случва, но ние пък го убеждаваме, че сме си такива от малки и да не се притеснява. Мисля че започна да ни свиква на характерите.

- На характерите и томахавката е заровена. Така ли да кажем?

- Отговорни сме, няма нужда от томахавки, защото не са ни толкова големи различията. Валери ще остане с това, което каза за Русия, какво да го направя, аз ще си остана да смятам друго. По други неща пък имаме общи виждания. Но не трябва да има томахавки.