|

Емил Караниколов: Създаваме държавно предприятие за язовирите

От 6000 язовира 131 са проблемни. Работим по отстраняване на нередностите, заяви икономическият министър

Диана Янкулова

 

- Държавно предприятие да обедини онези малки водоеми, за които общините сега не намират сили и средства да се погрижат и които създават големите ни проблеми при всеки по-силен дъжд. Как тази държавна грижа ще бъде обезпечена? Да започнем от актуалната обстановка. Има ли проблеми някъде, критични нива на язовири и реки?

- Обстановката в цялата страна е нормална. Има извънреден щаб, който не е създаден преди няколко дни, а още в края на миналия месец във връзка с обилните снеговалежи тогава и опасността от рязко покачване на водите. Той работи постоянно. Информацията е, че към момента в страната положението е нормално. Няма притеснения, уверявам ви.

- Вероятно няма да сбъркаме, ако кажем, че този път успяваме да вземем превес с управленските си действия над природата, обикновено е обратното. При тази благоприятна обстановка разговорът за едно визионерско решение е важен. Да се тича след наводненията няма особен смисъл, 20 години търсим всякакви етапни решения. Сега имате някаква формула.

- Преди две години правителството допълни функциите на Държавна агенция по метрология и технически надзор, която да контролира състоянието на язовирите. Към момента имаме малко над 6000 язовира. От тях са проверени около 5700. Реално над 4500 от тях са общински. Проблемните язовири миналата година бяха 207, в момента са 131, т.е. много от собствениците са предприели действия, но има още много работа. Разбира се, собствеността на язовирите не е от значение за гражданите, това тях не ги интересува, те искат решаване на техните проблеми. Премиерът Борисов даде указания на правителството и всички институции да направим всичко по силите си да ограничим максимално щетите. И най-важното, наистина да дадем ясен знак на обществото, че управляващите са вложили целия си ресурс за решаване на тези теми. От тази гледна точка, бяха предприети съответните мерки.

Към момента това, което имаме в пълна яснота е следното – първо ще се направи категоризация на всички язовири – кои са големи, кои са малки. Второ, ще се направи категоризация, която е готова, кои са опасните язовири, по ниво на опасност. Ще се задължат всички собственици и операторите на язовирите да имат аварийни планове при бедствия. И оттук вече да говорим за държавното предприятие, където да бъде прехвърлена собствеността на абсолютно всички язовири, предимно общински, за които общините нямат средства и възможност да ги поддържат. Финансирането на това държавно предприятие ще бъде през държавния бюджет. В момента обсъждаме възможността за социален фонд, който да генерира средства от стопанската дейност на тези язовири, ако те имат такава. Т.е. търсим няколко възможни варианта за осигуряване на финансов източник.

- Възможно ли е някои кметове да се опитат да се освободят от това неприятно задължение да се грижат за язовир, дори и да имат финансова възможност? Кой ще направи преценката за това кои водоеми би трябвало да влязат в това държавно предприятие?

- Аз мисля че всеки кмет си върши работата. Не говорим за освобождаване, а за защита на населението. Мисля че всички можем да приемем това, че няма случайно изграден язовир. Всеки язовир е с някаква цел. А в момента задължение на държавата е тя да поеме отговорността за тези язовири, за да не се разхвърля това на общината, на областния управител. Освен това, в закона предвиждаме и един анализ, който ще бъде направен за необходимостта от всички язовири дали трябва да съществуват. Но най-важното, което трябва да направим в момента е да успокоим гражданите, че ще има единно звено, което ще отговаря пред тях и пред всички, за управлението на тези язовири, а не да се прехвърля отговорност, това е най-ясният сигнал, който трябва да се даде.

- Възможно ли е операторите на язовири да не искат да плащат такъв налог към бюджета на държавното предприятие? Искам да кажа, този солидарен принцип може и да не се възприеме от онези, които печелят от това експлоатиране на язовири.

- Ние гледаме и нещо друго, евентуално да се стопира част от наема, който да влиза в този фонд. Тъй като операторите, освен, че плащат наем, те си плащат и данъците за това, че оперират. Трудно ще можем да им наложим допълнителен налог. Т.е., ние считаме, че под стопанска дейност се разбира и самото отдаване под наем, и се взимат част от тези приходи.

- Към Министерството на икономиката ли би било това държавно предприятие за управление на язовирите?

- Предстои да го уточним, тъй като прехвърлянето на собствеността изисква време. Едно от предложенията на МИ е, при аварийни случаи едно от съществуващите в момента търговски дружества при нас да отговаря, докато бъде прехвърлена собствеността и създадено това държавно предприятие.

- Аварийни ремонти се налагат, да. Видяхме го съвсем ясно при „Рогозен 1“ и язовира в Бързина.

- В момента ситуацията е спокойна, имаме 2 метра до нивото за преливане и продължава да спада. Тъй, че едно от предложенията на МИ е да разпореди търговско дружество, което в момента съществува, да предприеме действия по спазване на всички нормативни уредби, по ЗОП и друго, да може да осъществява аварийните ремонти.

- Без съмнение, систематична поддръжка би била много по-евтина, отколкото преодоляването на щети под напора на природните стихии. Министър Караниколов, ако позволите на финала един въпрос с висока степен на обществена чувствителност сделката ЧЕЗ. Министър-председателят каза, че ще научим цялата истина от парламентарната комисия, която беше сформирана. Но имаше съмнения, че подобни скандали сериозно ще замислят чуждите инвеститори, относно оставането им или пък идването им в България. Има ли такава тенденция, чувствате ли се притеснен от поразяващия ефект на един скандал?

- Искам да ви уверя, че в момента са ангажирани и законодателната и изпълнителната власт пред цялото общество, че тази сделка ще е публична и прозрачна. От друга страна, право на всеки един инвеститор, който е придобил актив е да го развива и в някакъв момент, евентуално, когато може да спечели повече, да го продаде. От тази гледна точка аз нямам притеснение. От началото на годината и миналата година се увеличиха преките чуждестранни инвестиции с над 30% спрямо 2016 г. Имахме среща с немската търговско-промишлена камара. Преди няколко дни имахме среща с австрийския бизнес, всички са положително настроени към това как България се развива. Вече имаме и антикорупционен закон в сила. От 1 януари действа законът за концесиите, в който вътре генерира и публично-частното партньорство. Инвеститорите имат сериозен интерес към България. По никакъв начин това не ги притеснява.

- Ако разбира се, можете да изразите лично мнение – трябва ли държавата да влиза в тази сделка, или все пак, да оставим продавача и купувача да се разберат, а ние да регулираме само цените на електроенергията, така, както сме го правили досега?

- Независимо кой е собственикът, той трябва да е публично известен, да се знае всичко за него. Регулаторните органи – КЕВР и Комисия за защита на конкуренцията и другите работят и съм сигурен, че това по никакъв начин няма да повлияе на сметките на потребителите.

Дали държавата трябва да влезе, трябва да сме наясно, че тя по никакъв начин няма да може да контролира цената на електричеството. Тя може да гарантира само, че няма да бъдат разпродавани стратегически активи, но не трябва нищо друго да се гарантира. Цената на услугата, която те доставят се контролира от КЕВР и това си е така и ще си остане така.

 

Участие на министър Емил Караниколов в предаването „Неделя 150“, излъчено на 18 март 2018 г. по БНР